Николай Волев: Да съхраниш волята за живот
Преслава Молдованска, 12 клас, Варненска търговска гимназия "Георги Стойков Раковски", киношкола „Братя Люмиер“ – ЦПЛР – Общински детски комплекс
Свидетел на своето време, с непредсказуем темперамент, Николай Волев описва творческия си път и кредо в книгата “Девствената проститутка”.
Първият ясен спомен от детството е свързан с режима на Партията. Чува се звук от сирени, всички са неподвижни, Водачът, Георги Димитров е починал.
Баща му е комунист, бленуващ за безкласово общество. Заточен е в Рудозем и след двугодишно отсъствие се връща при сина си. Бащата намразва монархията, лежи в концлагери, а след освобождаването му, отново е арестуван и осъден на 15 години строг тъмничен затвор, като преди това е бил изтезаван от полицията в следствието. Син на трудолюбив човек, едва на петгодишна възраст Николай Волев помага с брането и низането на тютюн, отглеждан от баба му. Като ученик и студент, бъдещият режисьор опитва различни професии и занятия. Работи като тухлар, събирач на отпадъчно брашно в мелница, сортира тютюневи листа в цигарена фабрика, бере зеленчуци в ТКЗС. Бил е оператор в машинно-тракторна станция. Други негови тогавашни занимания са: уличен продавач на сладолед, екскурзовод в “Балкан-турист”, представител на англо-българската туристическа фирма Balkan Holydays.
След бягството му в Англия работи като общ строителен работник, събирач на мръсни чаши в дискотека, продавач в месарница, фотолаборант, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери “Одеон”. Работи още като преводач от български на английски, художник на реклами, барман, чертожник на гипсови орнаменти в строителна фирма, проектант и помощник-архитект. Рядко контролиращ чувствата си, никога спокоен, трудно приспособим, но наблюдателен, упорит до безумие и винаги мотивиран за нещо, неизчерпаемо изобретателен и изцяло завладяващ, но никога послушен – винаги готов да прояви спецификата на характера си. Тези негови черти се преплитат с таланта и бурния му характер, съчетаващ непримиримостта на свободния човек, търсещ и отстояващ своята истина.
При подбора за главна роля във филма “Двойникът”, колебанието между подходящите за нея актьори – Ицхак Финци и Тодор Колев, завършва с избора на Тодор Колев, който влага всичко от себе си в изграждането на ролята. “Двойникът” е избран лично от филмовия критик Дерек Малкълм за Лондонския кинофестивал през 1985 година.
Документалният му филм “Грънци” разказва за взаимоотношенията между двама грънчари от село Бусинци. Единият спечелва слава, а другият пари и местен престиж, недостатъчни и незадоволителни за него. За “Грънци”, Николай Волев получава награда “Сребърен дракон” на Кинофестивала в Краков. Получава статуетката, но не и паричното измерение от петдесет хиляди злоти.
Преди “Двойникът” прави документалния филм “Цимент”, с цел да разкрие грозната и ужасяваща обстановка на циментова фабрика край Перник. Но след 1989-а филмът никога не е показван на телевизионния екран.
Интересни факти по време на снимачния процес:
По време на снимките за втория съвместен филм между Тодор Колев и Волев, акрофобията на актьора е овладяна, сцената с покатерването му на високо е изпълнена чрез импровизация и реализацията на практична идея - изкопаване на двуметрова яма, сваляйки камерата на ниско ниво, постигайки внушението за голяма височина на покрива.
При заснемането на “Господин за един ден”, екранната съпруга на главния герой – актрисата Йорданка Стефанова се оказва по-висока, решение е намерено, като Тодор Колев използва дървено сандъче, за да се получи ефект на изравняване. За една от сцените е нужно да се използва кал, която да се нанесе по лицето на актьора, от което Тодор Колев не остава очарован, но изпълнява режисьорската задача.
Дълго търсената подходяща основа за въздействащ филм чрез ключовите за Волев компоненти – състрадание, смях и ужас, е разпозната в романа на Чавдар Шинов “Да се любим на инат”. Песен по стихотворение на Радой Ралин поставя идеята за заглавие, както на книгата, така и на филма, носещ името й – “Да обичаш на инат”. С този филм Николай Волев печели две отличия на кинофестивала в Карлови Вари през 1986-а – “Специална награда за журито” и наградата “Дон Кихот”.
Велко Кънев, с таланта, почтеността, добротата и човещината си, печели не само ролята във филма, но и специално място, като любим актьор на Волев. Стават близки и продължават своето приятелство след приключването на снимките. Волев счита, че Велко Кънев и Леда Тасева могат да изиграят всичко – те са в състояние да изпълнят непосилното, ако драматургията го изисква.
“Маргарит и Маргарита” (1989)
Николай Волев обръща внимание на това как личността е разделена между социалните норми и вътрешните желания, разглеждайки кризата на човешката идентичност. Филмът “Маргарит и Маргарита” е пример за този конфликт, показвайки чрез главните герои две страни на човешката същност. Волев търси отново отговор на въпроса: постижима ли е свободата. Маргарит и Маргарита се намират в свят, който им предлага разочарования и неосъществени стремежи, те се задушават от обществения абсурд, превърнал се в лична норма. За Волев, неговият най-ярък спомен е прожекцията на “Маргарит и Маргарита” на Филмовия фестивал в Кан през май 1990-а. Всъщност има два сценария. Първият е в по-лек вариант, за да може да премине през художествената комисия. Истинският е вторият сценарий, който Волев засекретява. Снима филма по него, като дава на актьорите текста малко преди да започнат снимките. Стряскайки се след прочитането на тайния сценарий, Васил Михайлов приема решението да изиграе ролята и резултатът е брилянтно изпълнение. В София филмът е пуснат по кината на 5 януари 1990 г.
“Господин за един ден” (1988)
Филмът изследва възможността на една личност да попадне в различни социални роли, без да осъзнае своето истинско „аз“. Истинската свобода е невъзможна, когато човек играе чужди роли. Кой е “Аз-ът” в играта на социума и какви са игрите на обществото?
“Да обичаш на инат” (1986)
Казват, че във всеки филм има и любов, тук тя е нежна и агресивна, искрена и порочна. Волев говори за любовта като необходимост. “Да обичаш на инат” любовта е представена като форма на протест срещу социалните ограничения. Героите се стремят към истината, но обществените порядки предлагат други параметри на бита. Според Волев личността често трябва да се бори със себе си и с външния свят, за да п
“Двойникът” (1980)
Представите, мечтите и реалността често се намират на различни улици. В комедията „Двойникът“, режисьорът ни показва напрежението между представи и действителност. Понякога е смешно, но може да се превърне и в драма, ако позволим на илюзорните образи да заместят истинската ни същност.
“Козият рог” (1994)
Филмът на Николай Волев “Козият рог” е римейк на едноименната класика на Николай Хайтов от 1971г. Волевата версия, разглежда класическата тема за жертвата, дълга и честта. В “Козият рог” героите се намират в ситуация, в която са принудени да направят жертви заради дълга и личната си чест, според режисьора между съдбовността и саможертвата има пряка връзка и той изследва тази линия във филма. „Козият рог“ на Волев е отличен със “Златна роза” от националния кинофестивал във Варна.
“Дом № 8”
Режисьорът има предложение да посети дом за умствено изостанали деца и да заснеме филм за обитателите му. Преживяното води и до краен резултат – документалният филм „“Дом № 8”“ През 1987 г. Волев получава Голямата награда, наградата на ФИПРЕССИ и наградата "Нордерн-Вестфален" на фестивала в Оберхаузен за документалния си филм Подобно на въздействието, което оказва филмът му “Маргарит и Маргарита” върху публиката, “Дом № 8” оставя зрителите потресени от видяното.
Волев завършва своята автобиография така: “Не се подчиних на никого, освен на собствената си съвест”. Свободен по дух, той успява да съхрани вярата си в идеи и стремежи и да ги реализира. Опитва се да запази достойнството си в среда, която постоянно прави корекции на съдържанието на думата. Героите във филмите му са поставени на границата между вътрешната невинност и външната среда - псевдоморалът на обществото. По този начин те изразяват неговата лична философия за смисъла на живота.
За мен Волев е режисьор, който не се страхува да провокира зрителя да размишлява върху важни теми. Темите: морал, отчуждение и разочарование от съвременното общество запазват тъждествеността си независимо времето. Героите му не се вписват в социалните модели, а за публиката остава тежкия жребий да реши – дали ще бъде от страната на Маргарит и Маргарита или пък ще повтори модела на другаря Неризанов: „за да получиш, трябва да дадеш“. Киното на Волев въздейства по особен начин – усещането, което остави в мен бе на безпомощност и гняв спрямо социалния абсурд и същевременно породи желание за свобода. Киното на Николай Волев и безпощаден вик за свобода. Убедена съм, че познанието за личността на режисьора Николай Волев е полезно: то ни дава по-дълбоко разбиране за същността на творческия процес. Всъщност, когато четем за режисьорите и съпоставяме техните филми с мислите им, ние осъзнаваме драмата на живота и драмите на автора, на твореца, които независимо обществените порядки винаги се стремят към истината за същността на човека.