Шегите на Амура - предсказуеми, но така сладостно - приятни
„Киното на Уди Алън е нещо като емоционално-интелектуален зиг-заг. Тъкмо сърцето да каже „да” на любовта и едно човече с очила ще се намеси с фройдистки умозаключения на тема какво губим и печелим при изричане на признанието: „срещнах някой друг”. Влюбена съм в киното на Уди Алън и винаги през есента, когато настъпва сезонната депресия, наричана от мен с лекота „просто импресия”, гледам филми на този щур актьор-режисьор, драматург, музикант - малък гигант.“ Това съм писала за него през 2012 г. и съвсем невероятно, но в края на ноември аз отново гледам Уди Алън заради дъжда и Ню Йорк. Какво си помислихте, че за 7 години съм променила навиците и георграфията си, нищо подобно, просто е в края на ноември, но не по Туве Янсон, а по „Киномания“ и Уди Алън има премиера в България, дори от ФБ, Уди или модераторът му написа „Здравей, България, очаквай премиера на новия ми филм!“