„Мълчание с достойнство“ е разказ за тежкия творчески път на един от най-успешните режисьорски, но и семейни тандеми в българското кино - Ирина Акташева и Христо Писков. Някои от филмите им са забранявани от цензурата, каквато е ориста на шедьовърът „Понеделник сутрин“ (1966), показан на голям екран 22 години, след като е заснет.

„В основата на филма „Мълчание с достойнство“, на пръв поглед „исторически“ и изпълнен със спомени и атмосфера на отминалите години, е залегнал въпросът за интелектуалната почтеност и творческата съвест и безкомпромисност, независимо от политическото издевателство на властимащите“, споделя Адела Пеева.

Irina-Aktasheva-i-Hristo-Piskov-na-teren-2.jpg

Стремежът на Адела Пеева в своя най-нов филм е да разкаже за живота и творчеството на двамата талантливи български кинорежисьори, да надникне отвъд емблематичните им филми, включително и онези, чиято реализация е била спряна; да потърси критериите, според които по времето на комунизма един филм е бил определян като „твърде опасен“; да разкаже за механизмите на цензурата, за упоритостта, творческото оцеляване и за мълчанието, заредено с достойнство. Филмът разкрива неизвестни детайли от историята на българското кино и отправя поглед към взаимоотношенията между политическия елит и интелигенцията по онова време.

„Мълчание с достойнство“ е създаден по сценарий на Адела Пеева и Люсиена Крумова, сърежисьор е Антоний Дончев, а оператор е Eмил Топузов.

Adela-Peeva_2017-3.JPG

Уважаваната българска режисьорка Адела Пеева е родена в Разград. Завършва кино и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 година. Работи за телевизионни продукции като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България реализира над 50 филма в Студия за документални филми „Време”, сред които „Къща върху камък, къща върху пясък” (1998) и „Излишните” (1999). Най-успешният й филм е многократно награждаваният на международни фестивали по света „Чия е тази песен?” (2003) – копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия. Следват „Развод по албански” (2007), със над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, носител на 12 награди, „Кметът“ (2010) със „Златен Ритон“ и наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия, „В търсене на Списаревски” (2013), „Да живее България“ (2017). 

Адела Пеева е единственият български режисьор получавал два пъти Номинация за наградата на Европейската филмова академия за филмите „Чия е тази песен?“ и „Развод по Албански“. 

„В изкуството, особено в такова каквото е киното, не може да се говори за рецепти за успешни филми. Рецепти просто няма. По скоро има принципи и има последователност и вяра, че това което правиш е важно и необходимо. Когато към темите си и героите си подходиш честно и с уважение, когато не манипулираш личности и събития, тогава се получава истинско документално кино – успешно и стойностно“, разкрива тайната за успеха на филмите си Адела Пеева.

Адела Пеева е носител на Наградата на София на Столичната община през 2017 година, орден „Стара планина“, орден „Св. Св. Кирил и Методий“ и орден „Златен век” за цялостен принос към българското кино и култура.

Свързани статии