„В „Рангел завинаги“ Рангел Вълчанов разказва за киното, за Москва, за Карлови Вари, за Тайната вечеря, за шопите, за сърбите, за монголците, за глухите, за лудите, за книгите и за „нещо като нищо на света”... Един филм за Рангел Вълчанов, представен от самия Рангел Вълчанов. Филм, в който той - с „любов и нежност”, ще ни накара: „ Да си умираме - от смях... и да възкръсваме заедно с него – 24 пъти в секунда!”, казва режисьорът на филма Коста Биков.
Рангел Вълчанов остава един от големите майстори в българското кино. Режисьор на близо 20 филма, сценарист на осем, участвал като актьор в няколко филма, както и на театралната сцена. Неговият първи режисьорски филм се нарича „На малкия остров“ (награди от Прага и Мелбърн) и това днес звучи символично. Защото самият Рангел Вълчанов си остава един самотен остров на таланта и красивата лудост в българското кино – има десетки отличия и награди, но нерядко остава неразбран. На голям световен успех се радва и антивоенният „Слънцето и сянката“, удостоен с призове от Сан Франциско и Лос Аламос (САЩ), Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан.
Антиконформисткото, безкомпромисно кино на Рангел Вълчанов обаче дразни комунистическата власт. След като създава силни филми като „Инспекторът и нощта“, „Вълчицата и Езоп“, режисьорът е принуден да отиде да работи в Чехословакия. Шедьовърът на неговия живот е изповедалният „Лачените обувки на незнайния воин“, обагрен с мъдрост и взривове от фантазия филм, с който режисьорът доказва, че е майстор от световна величина. Рангел Вълчанов е избран от своите колеги за филмов режисьор №1 на България през XX век. И тогава реакцията му е: „Изкуство, което печели почести, губи честта си.“
