В 50-ия филм на Уди Алън има всичко, което бихме искали да видим от режисьора - любовен триъгълник, мърморко-хипохондрик, вкусна храна и изискани питиета, нежни залези и дълобки трепети
Да те поканят на един от най-старите европейски кино фестивали през септември с дъх на море и с безкраен залив „Ла Конча“, с чието име фестивалът е нарекъл най-престижната си награда за кино постижения, а след един прескок да се намериш във Франция, ето затова си мечтае всеки почитател на фестивалния блясък, занимаващ се със словореди, посветени на киното, ако живее във Варна или поне аз си мечтая за Испания, макар и да съм посещавала северозападната й част. Да си сред живописната атмосфера на филмовия фестивал Сан Себастиян, датиращ от 1953 г. и да се разхождаш по моста с жълтите топки над река Урумея, а там по случайност да попаднеш на искярщата Елена Аная и омайния Луи Гарел е повече от събитие. Повече от събитие е и последният филм на Уди Алън „Фестивалът на Рифкин“, защото всичко, за което копнее фестивалният ви анализатор от Варна, Уди Алън вече е заснел и съвсем естествено любовта, киното и виното са като сиамски близнаци в последната творба на нервотичния романтик.