„ПОД ЕДИН ПОКРИВ“ - СЪСЕДИ НА ЕДИН ПОКРИВ РАЗСТОЯНИЕ
Късометражният филм на режисьора Симеон Цончев и сценариста Христос Захаракис е изпълнен с комични и трагични моменти. Всеки има съседи, които допринасят за колорита на живеене в една жилищна сграда-понякога съседите са усмихнати, друг път намусени, а много често съседите създават проблеми и вдигат шум. Чужденец от Гърция постоянно пее в стаята си и свири на своето бузуки тъжни песни. Неговият педантичен съсед не обича да слуша музиката му, когато се е подготвил за сън. По ирония на съдбата чужденецът има нужда от пари и залага своя струнен инструмент. „Мандолинката“ както я наричат в заложната къща се оценява от педантичния съсед, който работи там. Ето вече никой не пее у дома, но пък чужденецът-сиромах е тъжен. Определени обстоятелства обаче променят ситуацията и хаосът за един съсед се превръща в щастие за другия.
Струва ми се, че финалът бе логична развръзка за отношенията между героите. Началото и финалът на филма се повтарят, но с един нюанс, чужденецът пожелава на своя съсед „Лека нощ!“- т.е. между тях вече има съобщност, единение.
Актьорите Никола Додов и Панайотис Хронис деликатно и чувствително изиграха ролите на съседи, които съумяват да усетят същността на другия. Заглавието на филма показва, че всички обитаваме едно и също място и под небето има място за всеки, но трябва да се опитаме да проникнем, да разберем човека до нас.
„ПЕТЯ НА МОЯТА ПЕТЯ“ – за достойнството, принципите и образованието
Признавам си, че не знаех нищо за Петя Дубарова. Преди прожекцията нашият ръководител ни разказа няколко важни факта от живота й. Когато започна филмът „Петя на моята Петя“ – премиера за фестивала „Златна роза“, дори малко се обърках от внезапната поява на Петя Дубарова. Историята на Петя от Бургас се преплита с историята на едно момиче, което иска да бъде свободно, но в онези социалистически години е било трудно да бъдеш себе си и тя слага край на живота си. Петя от моето време е мъничка и крехка, но много силно момиче, което иска възрастните да бъдат честни, искрени и да изпълняват обещанията си. Тя също прави опит да сложи край на живота си, но финалът е друг. Хареса ми структурата на сценария-преплитането на финала и началото и постепенното навлизане в един въображаем свят, където Петя Дубарова и съвременната Петя си общуват, правят съпоставка на преживяното, на „тогава“ и „днес“.
Искам да откроя кадрите, в които морската шир и стиховете на Петя Дубарова се пресичат, а също така и играта на младите актьори. Много ми хареса и изпълнението на Албена Павлова като учителка по български език и литература-нейната грижовност и любов към учениците е магнетична. А също така ми се иска изпълнението на Александра Костова да се оцени от журито на фестивала, защото тя се справя с предизвикателството да бъде като Дон Кихот, но дали вятърните мелници на образованието се преодолимо препятствие?
Георги Димитров-възпитаник на школата, допълва впечатленията на Максим за „Петя на моята Петя“ така:
„Петя за моята Петя“ разказва за поетесата Петя Дубарова от Бургас, която отнема живота си на 17 години. Нейната поема, движи историята като с всеки стих сюжетът прогресира. Историята е смесена със сюрреалистични пасажи на разговор между Петя Дубарова и главната героиня. Те са възможност за лирическо отстъпление на главната героиня и така успяваме да вникнем в нейния ум и нейните мотиви. Дъската с прочетени книги символизира гласа на учениците и с изтриването и от директора, техните права биват отнети. През очите на невинната героиня, директорът е представен като класическия антигерой. Сюжетът обаче успява да оправдае някои от неговите действия, правейки историята по-реалистична, понеже в света всеки е малко герой и малко злодей. Според мен на моменти действието беше драматизирано в повече и са заимствали мотиви от сегашните бестселъри. Кинематографията беше на ниво със всички сенки и добре обмислени локации. Музиката на моменти сметнах неподходяща. Добавката на атмосферна музика можеше да помогне за акцентирането на сцените.