„Помирение“ разказва историята на 19-годишно момиче, убито в жестока семейна вражда в албанските планини. Бащата, потънал в болката си, е подложен на натиска на местен духовник и председател на неправителствена организация не само да прости на убиеца и семейството му като християнин, но и да се помири с тях.
Журито е било впечатлено от способността на режисьорката да каже толкова много с толкова малко думи, най-вече благодарение на нейния фин, деликатен визуален стил. „В едно общество, доминирано от мъже, женският персонаж говори ясно чрез своята тишина и в крайна сметка думата на жената е последната дума в историята“ – обоснова решението на журито продуцентът Нопфлер.
Мария Зидар разказа, че е решила да се насочи от журналистиката към документалистиката, защото новините са ставали все по-кратки, все по- плоски и „историите няма как да бъдат разказани в дълбочина с такива новини в медиите“. Тя благодари на фестивала и лично на неговия директор Мартичка Божилова, затова че насърчават млади жени в документалното кино и сподели, че е била на 27, когато в Словения и излязъл първият документален филм, направен от жена, после 10 години не е имало друг. Самата Зидар започва „Помирение“ на 37 и след 7 години проучвания и работа днес гледаме резултата и чуваме нейния женски глас в тази история.
Статуетка и парична награда от 3000 лв, осигурени от Българския фонд на жените, бяха връчени от неговия изпълнителен директор Надежда Дерменджиева. Г-жа Дерменджиева отбеляза, че жените не присъстват по подобаващ начин във визуалното изкуство нито в България, нито по света. Това лишава изкуството от тяхната истина, гледна точка и емоционалност. Затова всеки творчески акт на жена трябва да бъде подкрепян. „Вярваме в потенциала на изкуството да променя граници, съдби, животи“- завърши тя.
„София ДокуМентал“ се организира от Балкански документален център, Фондация „Конрад Аденауер“и Чешки център и е единственият фестивала у нас с фокус върху човешките права. Торстен Гайслер, директорът на бюрото на „Конрад Аденауер в България“ подчерта , че по света има много места, където човешките права се потъпкват драстично , за това трябва да се говори, да се повишава информираността и документалното кино е едно от средствата. Посланикът на Република Чехия у нас г-н Лукаш Кауцки пожела на фестивала да привлече, отгледа и разшири в следващите години публика с будна гражданска съвест, защото „ да си част от гражданското общество не означава веднъж на 4 години да гласуваш. Трябва да си активен всеки ден и да държиш политиците отговорни за това, което правят“.
Днес, 14-ти септември, е последният ден на фестивала, който се проведе на живо и в рамките на който бяха показани 40 филма в 7 тематични раздела. След прожекциите имаше разговори – дискусии с режисьори, оператори, герои на филмите, пристигнали на място от Европа и Америка, въпреки сложната здравна обстановка. Срещите с публиката се случваха на 3 места – в Дома на киното, Чешкия център и на най-новата локация, специално създадена за фестивала – под купола на Ларгото в триъгълника на властта.
В последния ден на събитието ще бъде обявена и наградата на публиката. Закриването е с музикалния филм „Сестри на радиочестоти“, последван от концерт на експерименталното дуо „Трохи“.
Организаторите от Балкански документален център, Фондация „Конрад Аденауер“, Чешки център, подкрепени от Национален фонд “Култура”, Столична община и Американско посолство вече мислят за следващото издание и имат амбицията да превърнат фестивала в едно от най-значимите събития в културния календар на София.