Българско кино

Две фото изложби подгряват премиерата на “Отново съм тук”, която ще бъде на Киномания 2021

Филмът “Отново съм тук” (Here I am, Again) проследява опита на Боян Петров да изкачи Шиша Пангма, който се оказва и последният връх в кариерата на алпиниста. Именно там Боян изчезва и въпреки безпрецедентната спасителна акция, не е открит. Българската премиера на лентата ще е на 29-ти ноември в рамките на “Киномания” и “Дни на предизвикатекствата”. От 3-ти декември филмът тръгва в кината в цялата страна.

За любовта към киното с премиерния документален филм на Касиел Ноа Ашер и Калоян Божило

Когато кинокритикът Ричодо Канудо в началото на миналия век е измислил понятието „СЕДМО ИЗКУСТВО“, за да отговори на порива си, че киното е синтез от временни и пространствени изкуства, което обединява зрители с творба, едва ли си е давал сметка, че киното по време на Пандемия ще се превърне в бутиково изкуство. Две години преди панацеята „зелен сертификат“, докато траеха дългите домашни арести, ние споделяхме с компютрите кино, литература, театър, музика. Споделяхме ги по бутиков начин: без да общуваме тет-а-тет с негово величество „зрителя“ и най-вече с „автора“. Същото правеха и кино фестивалите в онлайн среда, а ние, жадните за приключения обикновени почитатели на киното, натискахме „enter“ като за последно. Но за съжаление многозначителното „като за последно“ се оказа, че ще заеме по-дълга времева позиция в личното ни пространство.

Преди година филмът на Ивайло Христов получи и "Златна роза" за най-добър български филм

Комисията по избор на българско предложение за наградата „Оскар“ за международен филм към Националния филмов център, председателствана от проф. Божидар Манов, избра българския претендент – „Страх“ на режисьора Ивайло Христов. Филмът предстои да излезе по екраните в България на 5 ноември, т. г.

Филмът ще закрие 37-мия Варшавския международен кинофестивал на 17-ти октомври oт 20:00 часа.

"В сърцето на машината" е най-добрият филм на годината, а Павел Веснаков - най-добър режисьор

"В сърцето на машината" на режисьора Мартин Макариев е най-добрият нов български игрален филм. Това реши международното жури на 39-ото издание на фестивала на българското игрално кино "Златна роза" 2021. Филмът, създаден по истински случай от 70-те години, спечели и наградата за най-добър сценарий в лицето на Борислав Захариев. "В сърцето на машината" то предстои в края на януари 2022 г.

От 23 до 29 септември във Варна ще се проведе 39-ото издание на фестивала за българско игрално кино

Конкурсната програма включва 12 пълнометражни и 15 късометражни игрални филма, а програма „Открити хоризонти“ – още шест заглавия. Председател е проф. д-р Иво Драганов, кинокритик и медиен експерт, а членове са актрисата Ирмена Чичикова, Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и художник, Диомидес Никита, режисьор и продуцент от Кипър и директорът на фестивала „Молодист“ в Киев, Украйна, Андрий Калпакчи.

През септември забележителният режисьорски и продуцентски дует Весела Казакова и Мина Милева са ангажирани начело на журито на престижната програма „Венециански дни“ (Giornatte degli autori) на най-стария кинофестивал в света. Непосредствено след това ще представят лично най-новия си филм „Жените наистина плачат“ пред публиката на 25-ия София Филм Фест, като събитието ще бъде на територията на летния фестивал в нашия град – София Съмър Фест.

Българската филмотека се присъединява към събитието обединяващо 22 институции от цяла Европа с програмата „Лято в стара България“

Инициативата на Асоциацията на европейските синематеки (Association des Cinémathèques Européennes), обединява 22 институции от цяла Европа, отдадени на идеята за опазване на аудиовизуалното културно наследство. Сезонът на класическия филм е финансово подкрепен от Програма Творческа Европа на ЕС. Селекцията, която Българска национална филмотека ще представи пред виртуалната си публика, заедно с посетителите, които ще присъстват на живо във филмотечно кино „Одеон“, минава под надслов „Лято в стара България“. Предлагаме четири архивни документа, които с доза хумор представят наглед живота от междувоенния период в страната.

Всеки има своята Германия-надежда, блян, мит за разбитите мечти. Сестрите Прозорови – Маша, Олга и Ирина от пиесата на Антон Павлович Чехов „Три сестри“ са възможно най-добрият драматургичен пример, познат от родната ни сцена и техният копнеж по Москва-еквивалент на една филмова Германия, е възможно най-убийственият пример за невъзможността ни да бъдем онова, за което копнеем. Ако Сестрите Прозорови не са изпили до дъно унижението да си част от полужива държава, чиято система ни провокира да скачаме от балконите, то героят Никола от дебютния пълнометражен филм на Павел Веснаков „Уроци по немски“ е на ръба да приеме дъното от позицията на излишен човек.

Дигитално възстановената версия на един от емблематичните филми в българското кино ще бъде представена на 16 март от 18.30 ч. в кино "Люмиер Лидл"

На 16 март, вторник, от 18.00 часа в кино „Люмиер“ публиката на 25-ия София Филм Фест ще може да види дигитално възстановената версия на един от емблематичните филми в българското кино - „Привързаният балон“ на Бинка Желязкова. Продукцията е на Доли медия студио, а с реставрацията се заема лично Добромир Чочов.

Новият филм е създаден от дигитално реставрирано изображение на трилогията „Хан Аспарух” и ще бъде представен на 31 март от 19.30 ч. в зала 1 на НДК

Една от най-обичаните български мега продукции „Хан Аспарух” заживява нов живот под заглавие „Ханът и империята”. Със създаването й през 1981 година е отбелязана 1300-годишнината от създаването на българската държава, а на 31 март 2021 г. с ексклузивна прожекция НДК ще отбележи датата, на която се навършват 40 години от официалното откриване на Двореца. Премиерата на трилогията „Хан Аспарух” е била именно в легендарната зала 1, а днес с премиерната за софийската публика прожекция на „Ханът и империята” НДК отдава почит към традициите в българската култура, които са в основата на съвременните й измерения.

Филмовите дейци искат президентът Радев да наложи вето на промените в Закона за филмовата индустрия.

На 17 февруари т. г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, който трябва да влезе в сила със задна сила от 1 януари 2021 г. Промените бяха поготвяни в продължение на близо две години от специално за целта сформирани работни групи от професионалисти. Те трябваше да запълнят дефицити и да осъвременят действащата нормативна уредба. Между първо и второ четене в Комисията за култура и медии в последния момент бяха прибавени промени, които изменят първоначалните идеи и философия на Закона. От една страна, се въвеждат т.нар. финансови стимули (възстановяване на разходи), включително за чуждестранни кинокомпании, работещи у нас, а от друга в последния момент се добавиха и приеха текстове, с които се гарантира държавна помощ за производство на телевизионни сериали, „заснети по кинематографичен способ“. На Вашето внимание публикува текста на Отвореното писмо на филмовите дейци.