От четири години си мечтая за детско кино-салонче, където с малки и големи ще гледаме кино, за да видим най-щурите си идеи в онова квадратче-кадър. Пускам тото! Засега имам печалба от 7 лева, но докато има надежда-има и живот. Познавам страданията, предизвикващи сърдечен срив у разпространителите на филми-празният салон е кошмар-все пак две години съм работила за филмов комплекс, който разпространява фестивално кино и има претенцията да бъде културен център в морската ни столица, макар че отдавна каузата му е разбита на пух и прах. Няма нищо по-хубаво, когато в една неформална среда събираш хора от всички части на града, които идват специално заради твоя начин на общуване и представяне на режисьори, актьори, филми.
За любовта към киното ми се иска да поговорим, когато видите премиерния документален филм на Касиел Ноа Ашер и Калоян Божилов „Cinema Garage“, защото в него няма преиграване, всичко е истина.
В едно малко пространство от 28 квадрата някъде в Княжево се случва чудо: тук се събират ценители на киното, за да гледат филми, а след всяка прожекция споделят впечатления и преживявания. Домакиня, организатор, ментор е актрисата Касиел Ноа Ашер. Зрителите се запознават с филма „Масово чудо“- игралният дебют на Иван Павлов. Покрай разговорите за филма се развиват личните истории на всеки един от тях. Конструкцията на „Cinema Garage“ е вид заиграване с конструкцията на „Масово чудо“, в който дилемите на младежа Кирил Донев и неговата неосъществена мечта да учи режисура в НАТФИЗ задават параметрите на историите в документалния филм на Касиел Ноа Ашер.
Преди да анализираме качествата на „Cinema Garage“, ми се иска да подчертая, че филмът е реализиран с подкрепата на Национален фонд "Култура". В настоящите сесии на същия фонд не се предвижда субсидия за кино – дело на млади творци. Този парадокс е актуален пример за дереджето на културната ни политика, която реже на парче и вероятно не желае да вникне в същността на проблемите, но иначе тупа здраво гърди и тръби медийно, че оказва съдействие при облагородяването на пейзажа.
„Cinema Garage“ доказва, че можем да живеем заедно. Разбира се, чрез изкуство! Изкуството, в частност седмото е най-прекрасният лечител и съпротива срещу мита за Вавилонската кула! Ние можем да бъдем всякакви-с различен произход, с различен социален статус, с различни религиозни и сексуални ориентири, но пред изкуството и след срещата с него, проговаряме неусетно езика на любовта към ближния.
В един кадър Касиел Ноа Ашер представя филма „Масово чудо“ като неудобен филм, който след близо две седмици от първия му показ е спрян. Сценарият е на поета Константин Павлов, а това няма да е първото съприкосновение на режисьора с творчеството на поета („Съдбата като плъх“ 2001, „Спомен за страха“ 2017). Масово чудо“ като методология на снимки по някакъв неамбициозен начин ми напомня за филмите, които Кончаловски снимаше с реални хора от тайгата като „Историята на Ася Клячина, която обичаше и не се омъжи“, „Кокошчица Ряба“, „Белите нощи на пощальона Алексей Тряпицин“- има нещо в тези филми, от които боли-а то е, че не успяхме да се разберем с времето, а времето минава и докато залитаме по партийни повели, дните ни гаснат в тъга. И с „Масово чудо“ е така-няма масово чудо, има масова илюзия, която води до масова полуда, а след нея наследниците на онова социалистическо чудо вече сме се превърнали в досадни зомбита. Ако не е ясно: в 2021 нашето общество е постигнало масово духовна смърт-направо сме отличници в тази дисциплина! Героите от филма „ Cinema Garage“ са маркер за статуса ни, защото макар светли и надарени с харизматична индивидуалност, те не виждат особен смисъл в бъдещето на България.
„Строителството и човекът, човешката емоция срещу могъществото на промишлената инвазия, във властта на тази инвазия, крехкостта на човешката душа, опитваща се да се съхрани или загиваща като стрък цвете под бетона по силата на един тотално действащ механизъм, обслужващ над-лични, безразлични към индивидуалния човек цели – това очертава тематичните и проблемни координати на филма.
Ще сбъркаме обаче, ако зад тях видим отрицание на научно-техническия прогрес. Болката е от друго – нима човек се ражда, за да бъде единствено средство или функция на производителността, нима само по производителността му трябва да се определя човешката стойност?“
Когато чета написаното през 80-те за този филм в “Литературен фронт“ от Искра Димитрова, ми се струва, че перото на кино критичката е направило повече от един кръг, за да напише рецензия за дебюта на Иван Павлов. Безспорно режисьорът се е стремял по модерен за времето начин да ни разкрие истината за фалшивото и пошлото. Интересно ми е, как днес през обектива Иван Павлов би ни представил своята версия за съвремието?
Тук е мястото да направя още едно отклонение специално за зрителя, който не познава киното на Иван Павлов и не е гледал филма му „Всичко от нула“. Филмът е българското предложение за чуждоезичен „Оскар“ през 1998 г. Наскоро си припомних филма заради предстоящия юбилей на Касиел. Установих, че ми липсва в най-новото българско кино подобна игра с лекота-откровение. Напоследък много „крещят“ филмите ни, а забравихме, че кино се прави със светлина в сърцето. Може би живеем нечисто и поради тази причина киното забрави да ни обича. В „Cinema Garage“ камерата обича симпатичните аутсайдери. Надявам се, че те няма да ми се разсърдят, затова, че ги наричам така, но днес всяко чувствително същество, с критично отношение към света не се вписва в схемата на „новото нормално“ и постепенно се оказва извън борда на кораба.
Защо трябва да гледате „Cinema Garage“? Заради идеята му: все пак има надежда за хората тук-щом сме любопитни към киното и най-вече към филмите - авторски размисъл за смисъла да пребиваваме на тази планета. Във филма ще откриете искреността на младите, мъдростта и опита на зрелите, страстта да се занимаваш с изкуство, любопитството към другото човешко същество, предлагащо идеи за живота. Филмът е и носталгичен спомен за столицата преди и днес, за детството, за наивността, която е добре от време-навреме да ни идва на гости, защото всички попаднахме в матрицата на прагматичното.
В „Cinema Garage“ отделен герой е и самата камера, която като актьор от театъра на Брехт ни показва ситуации от снимачния процес. Втората камера отвъд едрия план стои сякаш отчуждена от реалността, но благодарение на тази безпристрастност историята придобива плътност. Ние сме тук, все още цели макар разрухата и сивотата да ни шамаросват и не се отказваме да ходим по морето с останалото ни зрънце вяра, че изкуството ни прави по-добри! Със премиерната прожекция на „ Cinema Garage“ на 29 октомври в Дома на киното, актрисата Касиел Ноа Ашер ще отбележи своята 50 годишнина. Отбийте се, ще бъде хубаво!
29.10.2021
21 00ч. Дом на киното
CINEMA GARAGE
ПРЕМИЕРА
Пълнометражен, документален филм / 70 мин. /
Продуцент: VORTEX&KAOS
С подкрепата на НФК
Сценарист / Режисьор: Касиел Ноа Ашер
Оператор: Калоян Божилов
Втори оператор: Ребека Найденова
Монтаж: Деймиън Ривера
Звук: Алекс Стойков