Филмът плува смело без спасителен пояс в „екзотичността“ на родния криминален ъндърграунд
„Един черен ангел тази вечер ще се сбогува с теб, ще ти каже, че те обича завинаги и ще взриви душата ти без бомба с часовников механизъм, без мелодрама, ще го направи с целувка за лека нощ, нежно вместо „сбогом“. Ще го направи с бавен и дълбок меланхоличен бийт, със семпли и шум, с женски вокал и чувство за обреченост, ще го направи както го правеха „Масив Атак“ през 1998 с албума си Mezzanine, от който ти слушаш „Ангел“, докато върви трейлърът на „Лошо момиче“. А „Лошо момиче“ е онзи филм, която може би си чакал да те шамароса цял живот или поне през времето, докато сте си крещeли у дома с бащите и майките, които са те вкарвали в своя амбициозен филм, а ти не си падаш по патетичните им жанрове и чуждия монтаж. Защото твоят филм е за лошите, за отчуждените, за онези, които влизат в тъмния тунел на нощта, за да се изгубят нарочно, докато успеят да намерят себе си отново. Някои успяват, но повечето се изгубват завинаги, защото животът не прощава.