Бих искала с този текст да отбележа някои страни от посоката на развитие на фестивала през последните 2-3 години.
За последното издание по думите на ръководството на Фестивален и конгресен център, фестивалът е получил една от най-високите субсидии от Фонд „Култура“ в размер на 50 000 лв. Тези, които биха искали да изследват историята му, (а след три години той ще стане на 30 години и е добре още от сега да се подготви една концепция за книжно тяло, с което да се отбележи годишнината), ще открият, че тази година финансовият аспект като проблем поне по посока на държавните ресурси не е сред водещите. Ако направим справка за подкрепените филмови фестивали във Варна през 2019, то МФФ „Любовта е лудост“ е с по-голяма субсидия от Световния фестивал на анимационното (17000 лв.) или пък от фестивала, с който всеки почитател на съвременното ни кино-родно производство „Златна роза“ се гордее (25 000 лв.). Ерго, ако това е типично варненският филмов фестивал се получава един парадокс – тази година този фестивал не се отнасяше с обич към локалните журналисти, че и дори към локалните деятели на културата. От 20 години съм сред зрителите на фестивала и винаги съм го припознавала като мястото, в което всички сме едно цяло. Преди организаторите познаваха братята по перо-критици, журналисти, заедно пътешествахме в морето, заедно се наслаждавахме на летните нощи под звездите, докато откривахме и закривахме този фестивал. Тази година журналистите не бяха поканени на коктейлите на официалните церемонии. Не че е важно дали си на коктейл, дали ще си хапнеш, но защо пък да не си хапнеш, та нима журналистът не работи за каузата на фестивала? Ето защо от локалните медии почти нямаше представители на пресконференциите, ако не броим медийният партньор БНР-Варна, апропо, дори и журналистите от БНР-Варна, които правят рубриките за култура нямаха достъп до тези вечерни наслади на Бакхус. Но да напуснем материалното, хората на духа сме от етера и живеем с други светове в главата си.
По регламент фестивалът не раздава парични награди, а дипломи, стауетки, картини и светлина в очите. Не е ли време регламентът да се обогати и да има парична награда? А той постоянно се оцветява. До преди две години в програмата липсваха младежките конкурсни филми. Добре би било да се прецизира концепцията за тази конкурсна програма. Дали това са филми на дебютанти, защото от тази година има и такава награда, дали това ще са филми с тематика за младежите, дали филмите ще са късометражни и, или игрални? В момента в регламента на фестивала (влезте в сайта му) липсва подобна яснота. Другият въпрос, който ме измъчва от няколко дни е: за кого се прави този фестивал? За публиката? За гостите на фестивала? За журито? За човека на киното? За организаторите? Струва ми се, че отговорът е комплексен. Ако фестивалът има намерение да удовлетвори сетивата ни с усещането за празник, то нека бъде празник, а не вечеринка с обичайните заподозрени.
Колеги ме успокояваха с мисълта, че в България всичко от година на година става все по-зле и да спра да се чудя, да спра да дискутирам и анализирам тази тема. Ще спра, но тогава не мрънкайте за нещата, че са на това дередже, щом позицията ни - да си в кочината е удобна и приятна за всеки и си другаруваме в мълчание.
За първи път от 27 години насам, някой се сети, че фестивалът се нуждае от добра видео визитка по време на двете официални церемонии. Похвално е, че имаше видео контакт и с част от наградените автори, видеото бе с добър превод на български. Другата добра страна на церемониите бе в добре организираната им конструкция-песни и танци на народите нямаше. За съжаление нямаше и много телевизии и телевизионни канали, отразяващи фестивала, ако не броим Канал 3, но каналът си имаше фестивално участие в съпътстващо събитие, така че там всичко е наред.
Все пак добре е да общуваме на фестивал с водещите критици и съвсем естествено с нетърпение очаквах да се видя с проф. Вера Найденова, с темпераментните колеги критици Геновева Димитрова, Людмила Дякова, Олга Маркова, хора с които винаги имам какво да си кажа на този фестивал. В последната минута Олга Маркова пое ролята и на преводач, по молба на художествения директор на фестивала проф. Александър Грозев – още една мисия на критика – да бъде мост между зрител и автор бе изпълнена. Пресконференциите бяха модерирани от Геновева Димитрова и Людмила Дякова.
По отношение на филмите, които бяха показани, ако разгърнете каталога ще установите, че тази година над 70% програмата бе от френскоезични филми. Официалното откриване и закриване бе също с френски филми, което говори за две неща-или светът на киното се владее от френските филми или просто някой не се е сетил, че е добре да има богатство в изразните кинематографични средства, а те се появяват при разнообразие от биографията на георграфията.
Радвам се, че журито направи добър избор и награди филми, които безспорно имат качества. Сред тях са и част от моите лични фаворити. За съжаление тази година в рамките на фестивала нямаше научна конференция. Вероятно някой е сметнал, че критическите анализи трябва да излязат в пенсия и въобще да си критик е ретро в наши дни, а да имаш експретност по принцип у нас е вредно, така че нека да си останем в зоната на здрача най-добре. Сега времето не е наше, а на Калинките.
По време на фестивала доброволците имаха блиц-интервюта с гостите и въпросът, който постоянно им се задаваше бе: „Какво е за вас любовта? А лудост ли е любовта?“. "Любовната лудост" може да се превърне в клише, ако постоянно се заиграваме с нея, то е ясно като бял ден.
Към края на фестивала се появиха позабравените стенвестници с изрезки и принтирани информации за протичащите събития. Към книжните премиери на Катерина Евро и Борис Луканов имаше голям интерес-от очарователната Евро дори малчугани по на 5-6 години искаха автограф.
И така нека да обобщим: 27 издание на МФФ „Любовта е лудост“ приключи, честито на наградените, а за останалите-нашите арии тепърва се пишат, а докато някой ги измисли пред Аквариума в Морската градина тече фестивал „Кино и храна“, а там обвити в пушека на кебапчета, зрителите преследват своите 24 кадъра в секунда-безплатно кино.
XXVII МЕЖДУНАРОДЕН ФИЛМОВ ФЕСТИВАЛ „ЛЮБОВТА Е ЛУДОСТ“
НАГРАДИ:
Голямата награда „Златна Афродита“ – за филма „Цигуларката“ на режисьора Пааво Вестерберг
Специалната награда на журито за най-добър режисьор – на филма „Най-красивата двойка“ с режисьор Свен Тадикен
Наградата за най-добра мъжка роля - Максимилиан Брукнер за ролята му във филма „Най-красивата двойка“ на режисьора Свен Тадикен
Наградата за най-добра женска роля- на Мария Леон за ролята и във филма „Без край“ с режисьори Сезар Естебан Аленда и Хосе Естебан Аленда
Наградата на младежкото жури - „Обичам те, Бойдин“ на режисьора Борислав Михайловски
Почетен диплом на Борис Луканов за ролята му във филма „Пътуващо кино“, връчен от международното жури на кинофестивала
Награда „Горчива чаша“ на Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ - за документалния филм „Формулата на Тео“ на режисьора Николай Василев
Награда на гилдия „Критика“ към СБФД - „Цигуларката“ на режисьора Пааво Вестерберг
Награда на Съюза на българските филмови дейци - „Без мен“ на режисьора Кирил Плетньов
Наградата на Община Варна - „Пътуващо кино“ на режисьора Илия Костов
