Българско кино

В писмо до министър-председателя Бойко Борисов от Асоциацията настояват, че предложението на министър Банов е „неадекватно и напълно необмислено“.

Припомняме, че вчера по предложение на министър Банов, и със заповед РД-01-117/08.03.2020 на министъра на здравеопазването Кирил Ананиев, бяха отменени всички културни събития „във връзка с регистрираните случаи на COVID-19 на територията на България“. Днес директорът на ИА "Национален филмов център", Жана Караиванова, с писмо разпратено до всички разпространителски фирми и собственици на киносалони и организатори на фестивали, припомни за Заповедта на министър Ананиев, че се „забранява достъпът и провеждането на масови мероприятия, включително културни, до второ нареждане.“ Няколко часа по-късно бе отменен София филм фест 2020, а Асоциацията на собствениците на киносалони поиска оставката на Министъра на културата. В интерес на зрителите, и на киното в България, на Вашето внимание предлагаме пълния текст на писмото.

Мартин Балкански: „Операторът трябва да бъде достоверен и незабележим в работата си“

Познавам Мартин Балкански от 19-годишен. Това, което ме впечатли в него още преди време, беше неговата любознателност и киноманство. През годините сме имали десетки часове разговори за филми, автори и истории. В началото работихме заедно в телевизионното предаване „Бон Апети“, по-късно професионалните ни пътища се разделиха, но не и срещите. Мартин се разви като оператор, в началото с работа и чиракуване при корифеи като Емил Христов и Рали Ралчев, а днес вече има два пълнометражни игрални филма зад гърба си – „18“ и „Доза щастие“, както и телевизионни сериали като „Дяволското гърло“, „Откраднат живот“, „Столичани в повече“ и други.

Премиерата на книгата ще бъде на 4 март (сряда), от 18 часа в кино "Одеон".

В "Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино", изд. Институт за изследване на изкуствата, авторът й Петя Александрова се вглежда в многообразието от кратки игрални филми (експериментални, независими, екранизации, хибриди, омнибуси и т.н.) и свързаните с тях нови посоки, нови стилове, нови имена - една неизследвана в своята цялост територия в екранната теория и практика. Книгата ще бъде представена от проф. Надежда Маринчевска като част от проекта "Посттоталитарното българско кино - модели и преспективи" на Института за изследване на изкуствата. Ще бъдат показани и филмите "Синът" на Христо Симеонов и "Чест" на Павел Веснаков. С любезното съгласие на Петя Александрова, на Вашето внимание предлагаме уводната част на книгата.

„Реалността е по-странна от това, което сценаристът може да измисли“

Мина Милева и Весела Казакова от Активист 38 вече заявиха своето място в българското кино с документалните си филми „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“ и „Звярът е още жив“, както и алтернативната платформа за разпространение на документално кино КинеДок (KineDok). Техният дебютен игрален филм „Котка в стената“ направи своята световна премиера в конкурсната програма на Фестивала в Локарно, получи наградата на международната критика във Варшава, както и наградата за най-добър дебют на Фестивала на българския игрален филм „Златна Роза” 2019. В централните роли са Ирина Атанасова, Ангел Генов, Орлин Асенов, а оператор е Димитър Костов.

„Мълчание с достойнство“ е разказ за тежкия творчески път на режисьорския тандеми Ирина Акташева и Христо Писков.

„Мълчание с достойнство“ е разказ за тежкия творчески път на един от най-успешните режисьорски, но и семейни тандеми в българското кино - Ирина Акташева и Христо Писков. Някои от филмите им са забранявани от цензурата, каквато е ориста на шедьовърът „Понеделник сутрин“ (1966), показан на голям екран 22 години, след като е заснет.

Филмът за Рангел Вълчанов е среща с невероятните истории и герои на големия режисьор с неговите сънища и фантазии

„Рангел завинаги“ е документален филм за Рангел Вълчанов на сценариста и режисьора Коста Биков. Кинотворбата е копродукция на „Ред Карпет“ EООД и БНТ и по думите на неговите създатели е вълнуваща среща с невероятните истории и герои на големия режисьор, с неговите сънища и фантазии. Среща с невъобразимото му чувство за хумор и самоирония.

София Филм Фест ще посвети ден от програмата си на големия творец

Той е художник, карикатурист, режисьор и продуцент на анимационни, игрални и документални филми или казано с една дума Артист. Талантът на Анри Кулев принадлежи на българската култура между два века. Роден е в Шумен през 1949 година. С оригинален почерк в класическата акварелна техника, Анри Кулев създава стотици рисунки: илюстрации, карикатури, комикси, анимационни книги. Творбите му имат силен социален заряд, често ирония и деликатно чувство за хумор. Част от тях излизат в различни периодични издания.

Събитието е запазена марка на варненското издание на "София филм фест" и предоставя възможност на нови таланти да покажат своите творби на големия екран

За 7-ма поредна година “София Филм Фест - Варна” отправя традиционното си предизвикателство към автори, търсещи изява в областта на киното, чрез формата “Екран за нови кинематографисти”. Събитието е запазена марка на варненското издание на фестивала и предоставя възможност на нови таланти да покажат своите творби на “големия екран”.

Новият български филм, посветен на спомена за Петя Дубарова, ще открие 24-тия София Филм Фест на 12 март в Зала 1 на НДК

Филмът носи заглавието на разказа на превърналата се в легенда млада душа и поетеса Петя Дубарова „Петя на моята Петя“. Режисьор е Александър Косев, сценаристи са Нели Димитрова и Валентина Ангелова, които повдигат завесата на миналото, за да представят на съвременните млади хора Петя Дубарова и нейния талант.

В новия филм на Илия Костов е вплерена историята на киното с препратки към световни и български образци

„Кинотворбата е трагикомична сатира за киното, в която няколко герои, излезли сякаш от току-що завършила филмова продукция, се срещат, за да тръгнат на път с овехтял кемпер, няколко диска стари филми и подсъзнателното усещане, че миналото може да стане настояще, че споменът може да възроди стари надежди и да предостави нови хоризонти. История, в която митът се саморазрушава от великите битови сражения и реалността, винаги е по-различна от това, което ти се иска да бъде или от онова, което се разказва във филмите...“ - така авторите му представят „Пътуващо кино“ пред изкушените зрители.

Това е инициатива, с която българското кино да достигне и до глухите хора в страната

“Чуй ме със сърцето” е инициатива стартирана от група сърцати хора с желание за промяна. Идеята тръгва от Боряна Гюрова, която преди две години се свързва с екипа на филма “Воевода”, с молбата филма да бъде показан със субтитри. Така мечтата на Боряна за споделено кино я среща с монтажиста на филма, Виктория Радославова, която обещава да направи субтитрите. Две години по-късно Боряна получава обещаните субтитри, а в лицето на Виктория намира съмишленик, който поема ръководството на инициативата и прибавя още филми към нея. Към екипа им се присъединяват Митко Якимов, глух актьор и Ашод Дерандонян, основател на фондация “Заслушай се”. Така инициативата се превръща от идея в реалност.

В премиерния филм на режисьора Радослав Спасов „Живи комини“, Ангелина Славова е Василка-скромна, трудолюбива жена, която мисли за всичко, дори за свършека на света-подготвила е зимнина с идеята, че в зимнината е спасението. Тя е част от мекотата и уюта на „Живи комини“ – шарена черга от истории за живота, изпълнен с тъга, любов, приключения, грешка и прошка. Харесвам „Живи комини“, заради добрата му енергия. Струва ми се, че са важни онези филми, които се опитват да съберат добротворчеството и човещината в едно, да ни подскажат, че човекът е странно същество-постоянно греши, но се стреми към светлината, затова понякога ангелите ни търсят, за да се научат на този природен урок да се учим от нелепиците, в които попадаме. И като заговорихме за вестител на добрите мисли и послания, актрисата Ангелина Славова е именно такъв пример, затова Ви предлагаме и среща с нейната душевност-една от възможните врати, които отваряме при бъдещата среща на публиката с „Живи комини“. Фотограф на снимката: Гергана Дамянова