Книгата представлява документална реконструкция, обхваща ранен и сравнително слабо изследван период от историята на киното. Тя е плод на задълбочени, детайлни и дългогодишни проучвания. Посредством умелото използване на историческите извори и богатия фактологически материал, открити от автора в периодичния и специализирания печат, в рекламни филмови каталози, архивни документи и административни протоколи, в мемоари и лична кореспонденция, изданието проследява (крачка по крачка) пътя на Чарлс Нобъл и Джон Маккензи в България; съдбата на заснетите от тях кинокадри, показани първоначално в Лондон (театър „Алхамбра” и клуба на Кралското научно дружество), а след това и в Западна Европа, Щатите и България; отзивите в печата за тези филми, отразяващи отношението на обществото към тях…

В началото на XX век американският филмов продуцент Чарлс Ърбан, установил компанията си в Лондон, изпраща двама свои кинооператори на Балканите. Англичанинът Чарлс Райдър Нобъл пристига в България, където успява да реконструира мигове от Илинденското въстание, избухнало в Македония (тогава част от Османската империя), впоследствие снима из цяла страна; шотландецът Джон Маккензи прекосява Хърватия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Румъния… Така благодарение на двамата британци през 1903–1905 на полуострова биват осъществени първите поредици от „живи картини”. Тъкмо този слабо проучен досега период, в който започва историята на балканското кино, е разгледан в книгата на д.н. Петър Кърджилов. Разгледан е задълбочено, добросъвестно, подробно – само в първия том са цитирани над 570 информационни източника… Въпреки това книгата представлява увлекателно четиво, което се гълта на един дъх – като криминален роман. Уникалният научен труд е предназначен за киноисторици, изследователи на миналото на ранното кино, специалисти във филмови и телевизионни архиви, преподаватели в университети и колежи, студенти и ученици. Тя е за всички, независимо от възрастта им, които обичат седмото изкуство и обожават загадките, които неговото начало все още крие.

На Вашето внимание предлагаме откъс от книгата на д-р Петър Кърджилов, д.н.

Глава VI 

Прожекции в Лондон (Януари 1904)

Въведение

През 1903 Чарлс Ърбан не само основава собствена филмова компания, но и започва усърдно да я популяризира в периодичния печат посредством свои интервюта, многобройни информационни материали и най-вече реклами, отразяващи както нейната филморазпространителска, така и нейната филмопроизводствена дейност.

Такова едно рекламно каре се появява на бял свят на 3.X.1903 в „Ера”, ширнало се върху една четвърт от 31-та страница на седмичния лондонски вестник. Огласявайки „Новите филмови снимки на Ърбан”, изданието споменава заглавията на три „суперпродукции”: „Невидимият свят”, „Чудесата на морските глъбини” и „Живата Канада”… Сгушени под тях се оказват три скромни реда, гласящи: „Важно. – Нашите фотографически експедиции в Борнео и Македония съобщават, че са постигнали блестящ напредък. Резултатите скоро ще бъдат подробно обявени от нас” … Тази информация (без никакви изменения) се повтаря и в следващия брой . След седмица същото издание по същия начин оповестява титула „Кланетата в Македония” („The Macedonian Massacres”), придружавайки го с лаконична информация: „Очаквайте нашето подробно огласяване на Македонската поредица” . И тази информация (отново без никакви изменения) се повтаря в следващия брой . В последния ден на октомври „Ера” завършва поредния опис на „Най-новите филмови снимки на Ърбан” с изречението: „Внушителна поредица от биоскопически картини [заснети с биоскоп филми], осъществени в Канада, Швейцария, Борнео и Македония (където нашият екип от фотографи [кинооператори] действа в момента), ще бъдат обстойно описани в нашето илюстровано каталожно издание, което предстои да бъде публикувано. Направете заявка за брой от него” . След седмица корицата на каталога грейва във вестника …

В началото е „Мюзикхол”

На 20 ноември в специализираното лондонско списание „Мюзикхол” („Мюзикхол енд тиътър ривю”) излиза рекламно-информационен материал, озаглавен „От кинетоскопа до биоскопа на г-н Чарлс Ърбан” и започващ с изречението: „Всяка новост привлича вниманието на хората в днешния ден, но до утрешния тя бива забравена” – казва г-н Чарлс Ърбан” . Така още въведението на тази обширна статия подсказва, че нейният автор, останал анонимен, я е написал въз основа на интервю, взето от филмовия продуцент, чието име фигурира в заглавието й. Ето защо тя поднася подробна, любопитна и най-вече „от първа ръка” информация, позволяваща да се проследи (макар и накратко) професионалния път, извървян от американеца до този момент…

Този своеобразен животопис на Чарлс Ърбан започва от самото начало – появата му на бял свят в Синсинати, Охайо, имигрантските неволи на неговите родители, първите стъпки в бизнеса с книги, фонографи и кинетоскопи... Споменава се витаскопът, конструиран от Едисон и Томас Армат (1866–1948), с който младият Ърбан осъществява множество сеанси в Мичиган, след като през 1896 се сдобива с правата за неговата експлоатация в този щат. Запознал се и с предимствата, и с недостатъците на тази прожекционна машина – надеждна, ала тежаща над 200 кг, той смогва да конструира (с помощта на Уолтър Айзъкс) свое собствено устройство, което сам нарича Биоскоп. Не биват подминати и първите му стъпки като мениджър в Лондон, отвели го от „Магуайър & Бокъс” през „Уорик Трейдинг Къмпани” до „Чарлс Ърбан Трейдинг Къмпани, Лимитид”.

„Мюзикхол” припомня и неутолимата страст на Ърбан – филмопроизводството, превърнало го в най-значимата фигура на ранната британска целулоидна индустрия. „Той осъзна, че на всички им е дошло до гуша от стереотипната рутина, в която затънаха продуцентите на филми – навлиза в темата авторът. – Вместо да снима в някой летен театър или в тесен радиус от няколко мили, той изпрати оператори в далечни страни, по целия свят. Те пък се завърнаха с филми, които предизвикаха интереса и възхищението на всички, които ги видяха. Негова бе идеята да онагледи изкачването на Монблан, а и на други планини. Именно той организира и оборудва експедиция до Южна Африка по време на войната [Англо-бурската] – един от първите опити за осъществяването на сериозна анимирана фотография. Това вдъхна нов живот на [кино]индустрията. Наскоро неговите върхови постижения разведоха из четирите краища на земята лондончанина, като на последния дори не му се наложи да стане от мястото си в кинотеатъра [...] Той разказва за някои от настоящите начинания на своите оператори. Г-н Ломас, безстрашен фотограф, е изпратен в Борнео. Стоварен на брега с малък екип, той прониква над триста мили в абсолютно непозната земя, пресичайки гори и тресавища, за да направи със своя биоскоп снимки на племена, които никога дотогава не са били виждали бял човек. Няколко от тези филми г-н Ърбан вече е получил в Лондон, където те скоро ще бъдат демонстрирани, за да се окажат според неговото мнение едни от най-интересните, осигурявани някога. В горите на Борнео г-н Ломас е „уловил” прекрасни изображения на диви животни, дебнейки ги със своята камера, залегнал край оврази и сечища, защитен със стоманена клетка от евентуални атаки”.

Тъкмо от тази (най-интересна) част на статията изскача голямата изненада: „Друг оператор пък бил изпратен в България, за да илюстрира страданията на угнетените българи. Турските войници категорично отказали да го пуснат да мине през границата и освен това заплашили да счупят апарата му. Това обаче не успяло да го обезкуражи и той си намерил кон, с който успял да избегне патрулите и благополучно да прекоси границата, въпреки риска да бъде застрелян. Неговите филми ще могат да бъдат видени в мюзикхоловете на Уест Енд следващата седмица” .

Името на споменатия „друг оператор” не бива конкретно посочено, но пък става ясно, че той „бил изпратен в България”, ала не на разходка, а с определена задача – „да илюстрира страданията на угнетените българи” [„to illustrate the sufferings of the oppressed Българияns”]. И то на онези българи, които не живеят в България, а отвъд „границата”, пазена строго от „турските войници” и „патрулите”… Именно тази, граничеща с България, северозападна част от територията на Османската империя тогава е включвала в себе си Македония – географска и културно-историческа област, към която Чарлс Ърбан и неговата компания своевременно са изпроводили една от своите „фотографически експедиции”. Оказва се също – и то без никакво съмнение, че този оператор („operator”), очевидно член на експедицията, е успял да си свърши работата, постигайки „блестящ напредък” („Splendid Progress”), че вече е заснел „неговите филми” („his pictures”), че своевременно е доставил „резултатите” („the Results”) – най-вероятно с помощта на пощенските служби, че негативната лента в момента се обработва (лабораторно и монтажно), а някои от филмите са даже окончателно готови за показ и те „ще могат да бъдат видени в мюзикхоловете на Уест Енд следващата седмица” („will most likely be seen in the West-End music halls next week”)…

Тези няколко реда в статията „От кинетоскопа до биоскопа на г-н Чарлс Ърбан” са безценни за изследователите на историята на ранното кино в България. Защото се оказват първото, най-ранното хронологически (известно засега) съобщение, публикувано в чуждестранно периодично издание, свидетелстващо за направата на киноснимки по българските земи! При това, известяващо на език, различен от българския, този акт не постфактум, а в мига на сътворяването му или поне преди резултатите от него да са се появили на бял свят (в случая – на бял екран). Не е без значение и обстоятелството, че източникът на тази информация е повече от достоверен – самият Чарлс Ърбан!

Бележки:

1. New Urban Film Subjects. – The Era, Vol. 67, № 3393, 3.X.1903, p. 31

2. New Urban Film Subjects. – The Era, Vol. 67, № 3394, 10.X.1903, p. 34

3. Latest Urban Film Subjects. – The Era, Vol. 67, № 3395, 17.X.1903, p. 32

4. Latest Urban Film Subjects. – The Era, Vol. 67, № 3396, 24.X.1903, p. 32

5. Latest Urban Film Subjects. – The Era, Vol. 67, № 3397, 31.X.1903, p. 35

6. The Era, Vol. 67, № 3398, 7.XI.1903, p. 32

7. From the Kinetoscope To Mr. Charles Urban’s Bioscope. – Music Hall and Theatre Review, 20.ХІ.1903, p. 331

8. Пак там

За автора:

Петър Кърджилов е дългогодишен изследовател, киноисторик, журналист, писател. Той е доктор на науките (изкуствознанието) и асоцииран член на сектор „Екранни изкуства” при Института за изследване на изкуствата към БАН. Автор е на над 3000 журналистически материала, на 115 научни публикации (някои от които са преведени на английски – в САЩ и Великобритания, китайски, сръбски, румънски и македонски), на 22 книги. Десет от тях очертават кръга на авторовия научно-изследователски интерес, насочен към историята на ранното кино както у нас, така и на Балканите. В своите книги Петър Кърджилов разглежда теми като: „пристигането на киното в България” (1896) – осъществяването на най-ранните кинопрожекции в страната; заснемането на първите „живи фотографии” от чуждестранни кинооператори (1896); появата на първите стационарни кина (1908); производството на първите български филми – хроникални (1909) и игрални (1914); кинематографичната активност на Балканския полуостров по време на двете Балкански войни (1912–1913) и Първата световна война (1914–1918)…

Свързани статии