„Наистина е трагично да се окажеш излишен в собственото си време. Вярвам, че всеки човек разполага с таланти, дарени свише, с които да постига лично удовлетворение. Да обичаш това, което правиш и да правиш това, което обичаш - това е изкуство. Съвършенството е утопия, но стремежът към съвършенството изгражда, възпитавайки човека в една изтънчена чувствителност към красотата. Този път е дълъг и труден. Човек се опитва да бъде значим, но доста често по пътя заравя своите таланти, обслужвайки условията на живота в комфорт. Малцина отстояват и постигат висоти, които осмислят съществуването на човека“, споделя Иван Юруков.
Създаден от независим екип от актьори и професионалисти, които по време на снимките работят изключително мотивирано, амбицията на филма е да представи на зрителите един вдъхновяващ кинопроект. „Участващите актьори са прототипи на съответните роли, с много малки изключения. Това бе естествен ход за изграждането на сценария и допринесе за истинното присъствие на всеки един от тях. Актьорите, както и всички зад камерата, се вложихме отдадено, превръщайки се в съавтори повреме на работата върху филма и самото му заснемане“, допълва режисьорът.
Първата част от филма е заснета в село Делвино, разположено в южните покрайнини на Рила планина. Любопитен факт е, че частите от „24 каприза“ на Паганини са изпълнени от световно известния цигулар Светлин Русев, който участва във филма като най-добрия приятел на един от главните герои. В актьорския състав влизат още Стоян Младенов и младите таланти Марти Тодоров и Пепи Тодоров. Голяма част от проекта Иван Юруков реализира със собствени средства и с хонорара си от „Като две капки вода“. За да довърши продукцията, той организира дарителска кампания, с която е допълнена липсващата част от бюджета.
За ролята си на режисьор и актьор, Иван Юруков споделя - „Всяко изкуство съдържа в себе си всички изкуства. В шкафа ми стоят дипломи за „Режисьор“ и „Актьор“, но те не ме правят такъв. Всяка нова работа, актьорска или режисьорска, е изпит. А изминаването на пътя е истинският учител, независимо от оценката на авторитети. „До последния каприз“ е първият ни пълнометражен филм - за мен и още много съавтори от творческия състав, върху който работим от четири години. Беше дълъг и труден процес, но удовлетворението от крайния резултат е споделено.“