Тя е Петруния Ефтимофска. С университетска диплома за историк. Годината е 2018. Някъде в Македония, но може и да бъде някъде в България. Тя е безработна висшистка. Няма трудов стаж, прехвърлила е 30-те, няма осигуровки, няма да има и необходимия стаж за пенсия. Позната картинка, дотук сякаш съм „играла“ в този филм. Тя си търси работа. Постоянно попада на шефове, които са тотален гърч на интелектуалността, но могат да си позволят лукса - да унижават, нищо, че носят къси, бели чорапи под панталона и говорят на диалект. Тя прави разлика между правило и закон. И двете идват от хората и ходят по хората, но законът се спазва, правилото... може да се наруши, ако е резултат от криворазбраните традиции на общество затънало в средните векове. Тя вярва в Бог и иска поне веднъж да й провърви в живота, та родителите й да се зарадват, особено майка й, която я мисли за недодялана и дебела. Петруния прави нещо необикновено, заради което прекарва денонощие в полицейския участък.