Берлин Александърплац – невъзможният сремеж за по-добро „утре“

Берлин Александърплац е (Германия-Нидерландия, Франция-Канада) е драматичан филм, режисиран от Бурхан Курбани – екранизация на романа на Алфред Дьоблин „Берлин Александерплац“. Филмът интерпретира сюжетната линия на романа в наши дни, като изследва възхода и падението на Франсис – бежанец, опитващ се да бъде добър човек, докато изкарва прехраната си в богата и уредена държава, задушаваща стремежите му. Франсис е принуден да се обърне към дилъра на наркотици Райнхолд, който му предлага изход от трудното битие. Бежанецът става част от подземния свят на Берлин.

Запознавайки се с биографията на режисьора, който е от афганистански произход, установих, че една от основните теми в творчеството му е мястото на другия, на чуждия за европейското общество човек и как другостта се ситуира, адаптира в този подреден, регламентиран свят.

Впечатлена съм от структурата на филма – сюжетът се развива динамично и с градация. Разделен е на пет ключови части и епилог, което подтиква зрителя да запази интерес и да не се обърка в историята. Силните емоции в този филм те заливат във всяка секунда. Да се постараеш да бъдеш добър след грехове и препъвания е нещото, което Франсис иска да изкупи. Най-сложната според мен роля в този филм е на Райнхолд (Албрехт Шуч)- неговата ревност спрямо Франсис има разнопосочни измерения-дали „професионалният“ успех или обстоятелството, че Франсис обича и е обичан наклоняват везните за постъпките му остава без конкретно обяснение, но е твърде възможно Райнхолд да изпитва гняв заради всичко, което е Франсис, а той не е-Райнхолд е странна птица-загадка! 

Берлин Александърплац“ е атрактивно зрелище и заради дизайна на костюмите, декора и играта с цветовете. Осветлението е впечатляващо с неоновия си колорит, пулсиращите розови светлини, а парковете, клубовете и всичко останало е уловено, и „сграбчено“ на максимум от художниците на филма! 

Препоръчвам този тъй дълъг филм (3 ч. и 3 мин.!), защото в него има копнеж и желание за по-добро „утре“ и може би, защото героите сме всички ние, които искаме да надскочим клишетата, но въпреки устрема ни, обществото продължава да поставя бариери между стремежа ни за свобода и цвета на кожата, социален статус, сексуална идентичност и пр.