“Лято 85” е най-новият филм на френския режисьор Франсоа Озон, адаптация върху книгата “Dance on my grave”. Действието се развива през 80-те години на миналия век в малки морски курорт в Нормандия. Алекси (Феликс Льофевр) е срамежливо и силно вълнуващо се от смъртта 16-годишно момче изправено пред труден избор - да напусне училище и да започне работа, по желание на баща си, или да следва страстта си и да продължи да пише и да учи литература. Един топъл летен ден, Алекси бива спасен от чаровния и безгрижен Давид (Бенжамен Воасан), след като лодката му бива обърната в морето. Тяхното приятелство е неизбежно, но то бързо се превръща в нещо непознато за Алекси - пламенна и тайнствена любов. Ала щастието му продължава само 6 седмици и когато изведнъж всичко се срутва, момчето научава тежкият урок, че любовта е измамна, а смъртта - безпощадна и това, което трябва да направи е да опознае себе си и да напише своята история.
„Лято 85“ ни въвежда в крехкостта на първото влюбване, без имунитет срещу жестокостта и нечестността. Филмът има две сюжетни линии - преди и след смъртта, предвещаващи трагичност и разруха. Те умело се преплитаха, за да се усети любовта и болката на Алекси, да се потопим в неговата история. Това е един от най-красивите филми, които съм гледала през 2020 г. Въпреки че, липсваха сложни кинематографски похвати, когато филмът е изпълнен с прекрасните плажове и залези на Нормандия както и типичните стил и ярки цветове за 1985, се губи нуждата от съвършена работа с камерата. Може би и от там идва сравнението на “Лято 85” с филмът на Лука Гуаданино “Призови ме с твоето име” - друг филм, който обожавам и който от части запали в мен интерес към киното. И двата филма имат подобна красота и естетика на едно незабравимо лято изпълнено с тайнствен и завладяващ романс. Но докато при филмът на Гуаданино са представени едни по семпли и чисти взаимоотношения, една по-зряла любов, за която въпреки след раздялата може да си спомняш с носталгична усмивка, в историята на Озон присъства много по-трагичен и мрачен обрат във взаимоотношенията на двете момчета, техният романс е забързан, изпълнен с напрежение и обещания, типичен за двама тийнейджъри желаещи едновременно повече и страхуващи се да се пуснат по течението.
Феликс Льофевр и Бенжамен Воасан идеално си партнират на екрана и пресъздават сложните и понякога пагубни взаимоотношения между две момчета, които тепърва опознават себе си. Техните герои си контрастират перфектно един на друг, но едновременно с това и хармонично се допълват. Алекси е интроверт, чувствителен, лутащ се между това, което се очаква от него да направи и това което го влече истински. Давид е безразсъден, провокативен, привличащ вниманието на хората около него. Единият се вълнува от идеята за смъртта и иска да я опознае, другият, за жалост, се сблъсква прекалено рано с нея, в търсене на главоломна скорост и свобода. Но тази тяхна хармония бива нарушена когато между тях застава трети човек и когато в момент на гняв и ревност биват изречени думи, които не само нараняват, но се оказват и фатални.
“Лято 85” е перфектния филм, ако искате да потънете в носталгията по отминалото лято и тийнейджърската любов. Това е история, която ще трогне душата, ще ви накара да съчувствате на Алекси, да опознаете малко сами себе си и дори да ви вдъхнови да напишете своята история.
