Всичко във филма е на ръба, на границата между два свята - реалност и вълшебство.
Всички препратки към историята на Лазар – героят от евангелието на Йоан, брат на Мария и Марта, съживен на четвъртия ден от смъртта си, присъстват в последната творба на италианската режисьорка Аличе Рорвахер „Щастливият Лазар“ (2018). Чудото като повод за развитие на филмовия разказ вероятно вълнува Рорвахер. В дебютния си филм „Небесно тяло“ 13 годишно момиченце, живяло в Швейцария, чието семейство се завръща в Италия трябва да се подложи на специалната обредност на конфирмацията, чийто смисъл e съхранил усещането за тайнство, за нещото извън обозримата рационалност. „Щастливия Лазаро“ недвусмислено намеква за образа на светеца, за персонажа от писанието, за чудатостта, за обстоятелство извън нормата, извън обикновеното.