18 издание на Международния фестивал на червенокръстките и здрави филми, датиращ от 1965 г. при това един от малкото родни фестивали, известен със своята „А“ категория е факт. Същият е възстановен през 2014 г. Въпреки прекъсването му още през 2014 г. са взели участие над 120 филма от 20 държави.

6_1_.jpg

206 филма от 56 държави ще видят зрителите до 21 юни във Варна. По традиция фестивалът се провежда под патронажа на вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, организатори са БЧК и Медицинският университет. Журито се състои от петима членове с председател Доротея Тончева, а по време на официалното откриване в зала 1 на ФКЦ, варненци аплодираха сред оценяващия екип актьора Велислав Павлов и режисьора Илиян Джевелеков, които бяха едни от основните виновници за голямата „Златна роза“ на филма „Вездесъщият“ преди две години.

12.jpg

Половин час преди официалната церемония по откриването на 18 издание доброволци от БЧК и танцьори от хип-хоп училището The Center във Варна, въпреки внезапния дъжд, окрилени от фестивалната възбуда направиха уличен флашмоб, с който поздравиха гостите и зрителите на фестивала. Водещи на церемонията бяха актрисата Александра Сърчаджиева и варненския шоумен, поет и журналист – разбивач на хиляди сърца Кирил Аспарухов. Професор Божидар Манов – художествен директор на фестивала заедно с г-н Илко Раев също се включиха в импровизационния тон на шоуто и представиха гостите на фестивала. Въпреки близо един часовата протяжна церемония, зрителите съхраниха радостта от събитието, защото на сцената се качиха любими актьори като Гинка Станчева, Емилия Радева, Параскева Джукелова, Яна Маринова, Мария Статулова, Искра Радева и др, известни родни кинопродуценти като Павлина Желева и Мартичка Божилова, режисьори и приятели на фестивала. Церемонията бе уважена от Соломон Паси, а вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова отправи от сцената силни думи, цитирайки една от най-интересните български съвременни писателки Здравка Евтимова, че сме се отказали да общуваме с душите си, но сърцата ни не са от камък. В речта си, тя припомни ,че човеколюбието е типична българска добродетел и ние не трябва да я забравяме, а филмите са създадени от хора, които са герои, защото, оцеляват и съхраняват човещината си, въпреки сътресенията на трагедиите през, които преминават. Фестивалът бе уважен не само с присъствие, но и с реч от кмета на Варна - Иван Портних. От сцената той поздрави зрителите и организаторите и пожела успех на участниците, като потвърди смисъла на мотото на форума „Чрез хуманизъм към мир приятелство“ – път в борбата с агресията. Появата на кмета на кино фестивал поне за мен е събитие, защото през последните години той не е присъствал на подобни форуми, а и да говори на откриване на кино фестивал, това вече си е постижение за организаторите на форума.

24.jpg

Мотото на фестивала може би най-силно се открои в първия ден чрез филма на Вим Вендерс, посветен на на Папа Франциск. Професор Манов въведе зрителите към този филм, с уточнението, че филмът е направен преди идването на папата в България. Професорът обаче допусна една техническа грешка, филмът вече бе показван на варненци по време на миналогодишното издание на „Киномания“. Въпреки това незабравима бе атмосферата от половин минутното обръщение на режисьора към зрителите, че подобна среща никога не ни се е случвала, защото този филм не направен за някого, а е дело на двама съмишленици, които се гледат в очите, така както ние, зрителите гледаме филм в кино зала, вперели поглед в екрана. За Вим Вендерс този филм е 90 минутен урок по искреност и милосърдие.

Pope-Francis.jpg

„Папа Франциск. Човек на думата си.“ е филм, в който разбираме, че сме безсилни по отношение на времето. Ние не можем да контролираме природата, не можем да управляваме нейните ресурси, не сме всесилни, но имаме волята и свободата да бъдем добри, да бъдем милостиви, да бъдем човечни. Не е случаен подходът на Вендерс да ни въведе чрез уподобяване на кадри от нямото кино в историята на Свети Франциск от Умбрия. Младежът Франциск се отказва да поеме по пътя на своя баща, да подхване професията му и избира да бъде в помощ на Бог, да заживее като най-бедните, да им помага -аскетичността на нямото кино и онази приятна ретро атмосфера създава усещане за автентичност, наивитет, неподправеност, древност.

Следват кадри от 1999г. в Буенос Айрес, площадът на маите, героят на Вендерс все още не е известният нов Франциск, но хората го обичат, хората го слушат, хората му се радват. Папа Франциск е първият Папа от Южна Америка, първият йезуит избрал да се назовава „Франциск“. И той като онзи иконичен герой се опитва да живее скромно, дори децата му се чудят, защо не обитава голяма къща, не се вози в лимузини и не живее в разкош. Папата обяснява скромно, с усмивка, че по света има бедност, има глад и ако живееш при тези условия в разкош, когато хиляди хора умират...това е възмутителна постъпка. Уви, нито родният църковен клир, нито родният политически елит с делата си се вписва в папското възмущение. Според Папата всеки човек заслужава да бъде обичан, независимо етнос, пол, раса, сексуална ориентация. „Всички сме част от обществото. Никой не трябва да бъде отхвърлен!“, казва Папа Франциск по време на интервю в самолет.

Когато си възрастен, забелязваш разликите между хората, но когато си дете, всички детски рисунки са прекрасни, всички детски песни са забавни и всички деца играят заедно. Те не се страхуват от цвета на кожата си, не се страхуват от цвета на очите си, не се страхуват да бъдат диви и спонтанни в игрите си. Камерата на Вим Вендерс дискретно проследява пътешествията на Папа Франциск в различни точки на света, в мирно и трудно време. Папата дарява внимание и почит на всеки човек, търсещ общение с него. Той помага на хилядите, търсещи помощ край Лампедуза, дарява надежда на падналите духом бежанци, избягали от смъртта и войната. Той се моли край Стената на плача и скрива писмо-молитва в камъка й, която със сигурност призовава силата над нас към милост и обич, въпреки греховете ни. Папата измива нозете на затворници, на бедни хора, на страдащите от нищета и това не е показен пи ар, а благодеяние на обикновен човек към своя брат. Папата е човек, но и дете едновременно, защото притежава онази светлина и огън за живот, присъща на децата – светлината от откриването на света с множеството му лица. Папата притежава харизмата на естествеността, на земното, на обикновено, той не се прави на нещо друго както обичат да оригиналничат „великите“ лидери. Папата не си играе на папа, а се опитва да живее така, както би живял човек, който обича Бог – без да оскърбява чуждата вяра, човек, който се усмихва и не забравя да тренира чувството си за хумор въпреки суровостта на битието. И може би човечеството ще продължи напред, ако гледа с надежда към своето „утре“. Това е семплата, но и симпатична истина, която ни показва филмът на Вим Вендерс - благородна, човеколюбива документалистика.

phpwafaqz_800x_.jpg

На вашето внимание предлагаме и впечатленията за филма на Стелиан Ганчев, възпитаник на кино школа „Братя Люмиер“ при Общински детски комплекс-Варна, 10 клас в Първа езикова гимназия.

“Папа Франциск. Човек на думата си!” не е стандартният документален филм, който би ви доскучал след тридесет минути. Лентата на Вим Вендерс, представена на откриването на тазгодишния международен фестивал на червенокръстките и здравни филми, ни запознава отблизо със света на Върховния глава на католическата църква. Нещо което много ме впечатли в този филм е начинът, по който е заснет - човек се чувства все едно е застанал очи в очи с Папата и води личен разговор с него. По този начин режисьорът скъсява дистанцията, позволява на зрителя изцяло да се потопи в атмосферата на филма. За мен гледането на този филм беше своеобразна медитация. Макар да не намирам отговорите на многобройните житейски въпроси точно в религията, ми беше изключително интересно да се запозная с мислите на личност като Папа Франциск, оглавяваща толкова голяма група от хора по света. Във филма са засегнати много актуални теми от нашето ежедневие като правата на жените, еднополовите бракове и семейството като главната основа на човешкото съществуване. Това е филм, ориентиран не само към християнската общност, а към всеки човек, търсещ щастие и смирение. Според Папата, за да постигнем точно тези две неща, всички трябва да станем малко по-бедни, за да може светът около нас да стане много по-богат. Излизайки от залата, в главата ми се бяха запечатали няколко думи: “Всички сме братя. Независимо дали ни харесва или не. Всички сме братя!”