Аз също се занимавам с музика и свирене на пиано и ми беше изключително интересно да изгледам филма. Почувствах отчаяността на малкия Реджи, когато родителите му спореха пред него и не се интересуваха от чувствата му и като че ли само баба му му съчувстваше. Само музиката придаваше смисъл на живота му и той реши да приеме това и да ѝ се отдаде изцяло. Имаше истински талант и щом завърши Кралската музикална академия, той започна да свири в заведения и да забавлява хората. Там обаче му се разкриха някои от изкушенията, които достигат голяма част от звездите днес, но той беше твърде самонадеян да ги избегне и с това започнаха проблемите му като възрастен.
Филмът ме накара да се замисля за отговорностите на звездите, защото хората по принцип малко или много, да го наречем, ги „обожествяват“ и не си дават сметка, че и те са хора като нас и си имат своите проблеми и радости. Когато се изкушаваш да направиш нещо и знаеш, че това няма да доведе до нищо добро и само ще нахрани за малко твоето его, просто не го прави, защото няма смисъл дори да размишляваш върху това. Някои неща са принципни и или са правилни, или не са. Или ще ти донесат истинско щастие, или кратко такова, но фалшиво, или нищо няма да ти дадат.
Нищо на този свят не е лесно, който и да си – дали ще си обикновен гражданин или световноизвестен, дали имаш или нямаш власт, слава и пари. Един филм трябва да „говори“ на зрителя и да му напомня обикновени житейски уроци, които всъщност всички трябва да знаем и разбираме. А филма „Рокетмен“ е точно такъв.
Авторът на текста, Симеон Иванов, (12 г) е възпитаник на киношкола „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс - Варна. Ученик от СУ „Гео Милев“ – Варна.