Статии

В продължение на 11 дни през февруари 73-ото издание на Международния кинофестивал в Берлин дава начало на фестивалния сезон в Европа.

След две години, белязани от пандемия и ограниченията заради нея и след 72-ото издание на Берлинале, което бе опит за връщане към „нормалното” във фестивалния живот, Берлинале очаква все повече преки срещи и между звездите в кинематографията, и на публиката с тях, както и повече зрители в киносалоните. Вече е известно, че председател на международното жури на Берлинале, което ще се проведе от 16 до 26 февруари в германската столица, е американската актриса, сценарист и режисьор Кристен Стюарт.

Режисьорът ще представи новия си филм „Каймак"

Надали има киноман, който е следил отблизо тенденциите и развитието на световното филмово изкуство и не познава творчеството на великолепния македонски режисьор Милчо Манчевски. В последните няколко десетилетия София Филм Фест представя пред българската публика неговите киноистории, реализирани с майсторски усет и притежаващи впечатляващо визуално въздействие. Още през 90-те изключителният му дебют „Преди дъжда“ (с номинация за Оскар и 11 награди от Венеция, включително „Златен лъв“) бе показан в програмата на София Филм Фест, а през 2020 година Манчевски отново беше гост в София, за да представи своя филм „Върба“ и да получи Специалната награда на СФФ.

Фестивалът ще стартира на 16 януари в Дома на киното с документалния филм Катерина Борисова

Всички те са хора на изкуството от Близкия изток и живеят в България. В началото пристигат в една чужда държава, в която търсят спасение, но постепенно намират много общи неща в културата, традициите, кухнята, музиката и така започват да я чувстват все по-близка, все по-позната. Днес са толкова свързани със страната и хората тук, че за тях България е като втора родина, а историите им са като приказка на Шехерезада из софийските улици, където главните герои от Ориента творят в балканската реалност реге музика с арабски мотиви и изпълняват български фолклор с източни инструменти.

Филмът „Баншите от Инишерин“ оглави списъка с номинациите за наградите „Златен глобус“, а церемонията по награждаването ще се проведе на 10 януари 2023 г. в Лос Анджелис.

Номинациите за отличията, присъждани от Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд, бяха оповестени от актьора и комик Джордж Лопес и дъщеря му Маян Лопес по телевизия Ен Би Си, която отново ще излъчи церемонията за отличията през януари. Сред номинираните за най-добър актьор във филмова драма е Брендън Фрейзър. Той обаче каза, че няма да присъства на наградната церемония, след като разкри, че през 2003 г. е бил опипван от Филип Бърк, дългогодишен член на Асоциацията на чуждестранната преса в Холивуд (HFPA) и неин бивш президент. Наградите "Златен глобус" ще бъдат раздадени на 10 януари. Водещ на церемонията ще бъде комикът Джеръд Кармайкъл. Тази година отличията се опитват да се върнат на сцената след разразил се скандал и бойкот от страна на Холивуд. Разследване на "Лос Анджелис таймс" в началото на 2021 г. установи, че по това време сред членовете на организацията няма чернокожи - разкритие, допълнено от други твърдения за етични нередности.

Наградите бяха връчени на церемония в зала „Харпа" в исландската столица Рейкявик в събота вечер.

Филмът „Триъгълник на тъгата” („Идиотският триъгълник") на шведския режисьор Рубен Йостлунд триумфира на Европейските филмови награди за 2022 г., като спечели в четирите категории, в които бе номиниран – за най-добър европейски филм, за най-добър режисьор, най-добър актьор и за най-добър сценарий.

Самурай (на японски: saburou) – да защитавам, да служа. Самураи са воините на Япония, носещи броня и лък или меч като оръжие, които живеят според свой неписан закон Бушидо. Те се отличават от обикновения войник със своята решителност, чувство за дълг и вярна служба към господаря си. Те са една от причините Япония да се превърне в непоколебима държава, която се откроява с титлата си „империя“.

Когато им предложих да пишат за новия филм на Себастиан Лилио, се надявах да ги затрудня. За мен този очарователен чилийски режисьор е интересен заради отношението му към героините в историите за кино. Те са особени, те са специални, те са фантастични, макар че не е задължително винаги да са така фантастични като Марина от филма, който донесе „Оскар“ на Лелио. В неговата идея за кино винаги се струпва красота и напрежение на едно място и, разбира се, мистерия, която трябва да се преброди, за да разберем кои сме и какво ни очаква. Затова настоявах да видят „Чудото“ непосредствено след премиерата му на 16-и ноември. Дори направих среща с богослов, за да изясним няколко казуса около „Чудото“ на Лелио. На вашето внимание предлагам мнението на Александра Славова – 11 клас, Първа езикова гимназия – Варна, която е от най-новото попълнение на киношкола „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс, гр. Варна. Елица Матеева, художествен ръководител – киношкола „Братя Люмиер“

Пътуванията, посветени на истории за любовта, разказите за любовта, киното за любовта в различните й измерения за малките кинематографисти от кино школа „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс, град Варна продължават. Божана Станева 10-ти клас МГ „Петър Берон“, член на кино школата се включва активно със свое есе по темата.

Седем нови филма, начело с „Коледна история по Коледа“ и още десет заглавия за празнично настроение

Празничният дух започва да превзема стрийминг платформата HBO Max и ви споделяме част от филмите, които можете да гледате в дните до един от най-очакваните семейни периоди от годината.

Премиерата на книгата ще се състои на 28 ноември (понеделник) от 18:30 ч. в Културен Център G8.

Върху 238 страници тримата автори Петър Кърджилов, Ирина Китова и Зорница Кръстева проследяват първите 38 години от киноживота в столицата на България – пристигането от чужбина на най-ранните пътуващи кинематографи, появата на първите стационарни кина, заснемането на първите хроникално-документални филми от чуждестранни кинооператори, раждането на първите български кинохроники и игрални филми, осъществяването на първите екранизации по отечествени литературни произведения и организирането на копродукции между родни и чужди продуценти, излизането на първите периодични издания за кино, основаването на първите професионални съюзи и любителски организации, възникването на киношколи, нахлуването на звука върху киноекраните, изявите на нашенци (актьори и режисьори) в световното кино…

Българска национална филмотека продължава сътрудничеството като се присъединява и към третото издание на ,,Сезон на класическия филм“

Българска национална филмотека продължава сътрудничеството като се присъединява и към третото издание на „Сезон на класическия филм“ – инициатива на Асоциацията на европейските синематеки (A Season of Classic Films, Association des Cinémathèques Européennes), обединяваща 22 институции от цяла Европа, отдадени на идеята за опазване на аудиовизуалното културно наследство. В рамките на проекта тази година БНФ ще представи пред публика дигитална реставрация на филма „Балканската война“ (1913). Автентичният кинодокумент е заснет от Александър Жеков на фронта по време на военния конфликт от 1912-1913 година. Това е най-ранният филм изцяло създаден от български автор и едно от малкото произведения в световен мащаб, които по завършен начин отразяват военен конфликт от онова време. „В нашето кино има малко произведения легенди. „Балканската война“ е един от тях“, пише в книгата си „Загадките на филма „Балканската война“ най-задълбоченият му изследовател, киноисторикът Петър Кърджилов.

На 28 ноември започва семестър „Зима 2022“ в програмата на Дома на киното. Входът е свободен за ученици и студенти

Седем филма в четирите седмици преди Коледа са включени в новия зимен семестър на инициативата „Европейско кино за учащи“ – проект с мисия да показва най-доброто от съвременното европейско кино на ученици и студенти при вход СВОБОДЕН. Програмата започва на 28 ноември и продължава до 19 декември 2022. Всяка прожекция се представя от модератор, а след края на филма има дискусия с публиката. Модераторите на зимния семестър 2022 са режисьорите проф. Георги Дюлгеров, Надежда Косева и Андрей Хадживасилев и програмният директор на Дома на киното Христо Христозов.