Най-очарователното в казуса: художествената измислица вече е преминала през проверката на времето – макар и дебютен, пълнометражният филм на испанската режисьорка Авелина Прат е вдъхновен от действителна случка. В живота на баща ѝ се появява българин, търсещ подслон – добро начало. И филмът се появява, заснет основно във Валенсия, с участието на Иван Бърнев като Васил и Кара Елехалде – пенсионирания архитект Алфредо, приютил бездомния Васил от България.
Филмът на Авелина Прат си играе с хрониките и историческите факти, познати за България, като преоткрива и преобръща клишето за страната, чрез появата на протагониста. За европееца България е страна с изявена корупционна практика, висока престъпност и нисък жизнен стандарт. Този аспект подлежи на дискурс с появата на Васил – скромен, образован българин, който играе ювелирно шах и бридж, пише писма на дъщеря си Мирослава, за да чете младежта нещо, вместо да си губи времето пред екрана на телефона. Васил иска да промени живота си и затова е в Испания, благодарение на Морийн (Сю Флак) намира ангажименти и попълва куп бумаги пред социалните служби. Той става част от ресторанта на Йоргос и дори внася кулинарни акценти с ухание на мусака. На Васил всичко му се отдава, но защо навън, а не в България, каква е тази карма да дирим късмета си навън от родината?
Работих като архитект десет години, харесвах много киното, но като зрител никога не съм си представяла, че ще се посветя на това, всъщност гледах на киното като на професия, упражнявана от мечтатели. Работейки като архитект, се записах на курсове по драматургично писане за късометражни филми. Типичният лист хартия, залепен на табло с картончета и телефонен номер, добре ще си дам шанс и ще опитам. Едно нещо водеше до друго. – споделя Авелина Прат.
Тя вероятно много старателно е работила върху сценария, получил подкрепа от Berlinale Talents 2018, селектиран в секция Script Station. Ментор в проекта ѝ е и режисьорката Изабел Коиксет. Авелина е била драматургичен супервайзър на над 30 филма като „Труман“ с режисьор Сеск Гей, „Еволюция“ на Лусил Хаджихалилович, „Кралицата на Испания“ на Фернандо Труеба и др. След пет късометражни проекта, тя, подобно на Васил, попада в нова авантюра – пълнометражният й филм е продуциран от Distinto Films и Activist 38 (Мина Милева и Весела Казакова).
Докато гледах „Васил“ бях с чувството, че гледам филм на Иржи Менцел или на Ян Сверак, улових се, че мисля за филма „Коля“, защото Васил в тази далечна земя е досущ като Коля. Иван Бърнев отдавна е доказал деликатния си чар в изграждането на подобни роли и не е случайна прекрасната му работа при Менцел в „Служих на английския крал“(2006).
„Васил“ нюансирано разказва за възприятията на западния и източния човек, за самотата на двата свята, между които има допирни точки. Скоро „Изток“ ще бъде душевно пуст като „Запад“. Човекът от Изтока може и да не пропътува километри като Васил, за да се превърне в ксенофоб. За всеки, в чиято територия пребивава чужденец, чуждото тяло е странно и предварително обременено с негативни качества, които не е сигурно, че притежава. Опознаването на другия се случва единствено след като осъзнаем, че той е като нас – всяка сутрин пие кафе, закусва, мие си зъбите, употребява баня и тоалетна, може и не в същата последователност, но всички обитаваме едно и също място и ако се страхуваме от човека срещу нас заради това, че той е различен, то е резултат от персоналните ни ограничения. Темата за страховете, породени от чуждото присъствие, винаги ще бъде актуална: „Страхът разяжда душата“ (1974 г.) на Фасбиндер продължава да вълнува, „Берлин Александърплац“ (2020) на Бурхан Курбани беше шеметно изпълнение на цветове и страсти, а черно-белият „Страх“ на режисьора Ивайло Христов внесе своя специфичен балкански колорит по темата.
С какво филмът „Васил“ е по-различен от изброените заглавия? Неразбирането на другия се разкрива с отсъствието на физическа агресия. В развития социум агресията се проявява и в отсъствието на грижа за другия. Алфредо и дъщеря му Луиза, независимо че общуват по между си, не полагат усилия, за да „поканят“ навиците, обичаите, интересите на другия в своя свят. Бащата знае за професията на дъщеря си, но никога не е чел нейни изследователски статии, тя тепърва също разбира интересни факти за баща си. Васил се появява в живота на баща и дъщеря сякаш за да сближи пространствата им. Същевременно той е на хиляди километри разстояние от своето дете и се опитва да съгради нов свят, за да го сподели с него. „Васил“ надскача географията, той е диагноза за бягството ни от хората – всеки пребивава в свое убежище, в което няма място за друго същество.
Иван Бърнев сияе в тази роля! Излъчва чар, топлина и финес. Прекрасно се справя като: готвач, водопроводчик, шахматист, електротехник и освен това героят му е познавач на творчеството на Клаудио Монтеверди, да не забравим, че Васил свири на онзи инструмент, с който Уди Алън се развлича, докато очаква поредния си „Оскар“. Невероятен е този Васил! Толкова харизматичен, че чак ти се свива сърцето, когато го чуеш как разказва за Атлантида, която не е легенда. Тя наистина потъва и е тук, под краката ни, и без специални киноефекти. Някой ден, макар и късно, ще осъзнаем, че е изчезнала завинаги – това ще се случи, когато последният Васил си тръгне и повече няма да пише писма на децата си, защото и те ще си тръгнат оттук.
Затова, докато търсим своето късче щастие другаде, нека търсим и добрите истории, те са важни, ако са честни с публиката. За добрите истории винаги има по един добър продуцент.
Библиография
Saez, C. 2022, Avelina Prat: El proceso en el cine y en la arquitectura es exactamente el mismo. Flat. 2022 [Accessed 18.01.2023]. Available at: https://flatmagazine.es/reportaje/la-arquitectura-y-el-cine-de-avelina-prat/
Снимки от филма – FILMAX
На режисьорката – снимки: Eduardo Manzana