Преди „Áга“ с режисьора Милко Лазаров заснехте „Отчуждение“. Как се срещнахте двамата?
Беше чиста случайност. Бях все още студент и се запознахме покрай проекта на БНТ „Голямото четене“. Заедно направихме един от епизодите в Берлин. Паснахме си като характери и начин на мислене. Лесно комуникирахме и нямаше нужда много да се обясняваме. С една дума имаше хармония между нас. И така по-късно дойде и поканата му да снимаме заедно „Отчуждение“.
„Отчуждение“ много се различава от това, което си заснел в „Áга“…
Усещането ми е, че и в двата филма сме гонели едни и същи естетически цели. Във всеки един сме се съобразили с историята, за да вземем конкретни визуални решения. В „Отчуждение“ камерата си позволяваше да панорамира и да следва действието, докато „Áга“ разказва с напълно статични кадри. Заложихме на фотографска визия, по-скоро камерата е наблюдател, докато в „Отчуждение“ присъстваха по-активни движения на камерата, въпреки че филма също носи усещането за статика. В „Áга“ се стремяхме по никакъв начин да не нахлуваме в интимността на героите, в техния бит и начин на живот.
Имаше ли някакви референции, преди да започнете подготовката на филма. Например заглавия, които Милко Лазаров ти предложи да гледаш? Как бе въвлечен в бъдещия проект?
С режисьора Милко Лазаров постоянно обсъждаме различни филми и си сверяваме часовниците със случващото се по международните кинофестивали. Не сме ги разглеждали като референция, а по-скоро сме разглеждали ритъма, начина на снимане и сме го използвали като вдъхновение да търсим какво би работело за нашата история. Обсъждали сме „Битка в небето“ (2005), реж. Карлос Рейгадас, заради ритъма. От гледна точка на решения за локация сме разглеждали „Земя на мините (2015), реж. Мартин Зандвлиет. В него, немски военнопленници обезвреждат мини на един плаж и цялото действието се развива на него. Всичко е само пясък. Референцията ни от този филм не беше толкова до начина на снимане, колкото до това, да изградиш хомогенен и цялостен облик на природата. В „Áга” ни беше важно да представим внушително природата, която понякога се състоеше от безкраен снежен пейзаж. Никога не сме говори за това, нашият филм да изглежда като друг. По-скоро търсихме възможност всички компоненти на филма да стоят хармонично.
Спомена, че сте искали камерата само да фиксира и наблюдава живота на героите, без да се намесва в действието. Как осъществихте тази задача?
Движенията на камерата са силни изразни средства. Когато си статичен и само наблюдаваш, усещането е съвсем друго. Ограничен си откъм внушения на камерата и трябва да фокусираш работата си в правилната гледна точка, ракурс и композиция на кадъра. Животът на героите в „Áга“ има привидно спокоен битов вид, но е зареден с дълбока емоционалност, която искахме да подчертаем без излишни визуални решения. Камерата отговаря на техния аскетичен живот и те оставя да се вгледаш, и да съзерцаваш.
Как условията за снимане (метеорологични, географски и т.н) повлияха върху вашата работа?
Честно казано очаквахме да е много по-страшно, отколото се оказа. Бяхме добре подготвени и екипирани. Истински проблеми с минусовите температури не сме имали. Съобразявахме много внимателно терените и локациите за снимки, и внимавахме да ги пазим чисти от стъпки. Всяка стъпка в снега прави втория дубъл невъзможен, защото тоталните ни кадри обхващаха огромна площ, която би било непосилно да се почисти от следи.
Това означава ли, че част от режисьорската книга е направена на терен? Как осъществихте подготовката? Каква част беше в България?
Много от нещата премислихме намясто, защото нямаше как да ги отгатнем предварително. Когато правихме огледи за локации бяхме в друг сезон – нямаше сняг. Налагаше се да си го представяме, докато Милко и Веси (Веселка Кирякова, продуцент и режисьор на монтажа, б. р) не посетиха терените допълнително през зимата. Тогава вече разполагахме със снимки и започнахме да изчистваме посоката си на действие.
Имаше ли промени по сюжета, заради условията на снимане?
Не, нямаше. Бяхме се подготвили много добре. Целите снимки на филма и придвижването ни се случваха по замръзналата река Лена и възникна проблем със затоплянето на времето, защото не допускаха движение върху реката. Тогава намерихме друг маршрут, за да довършим снимките на филма.
Защо избрахте да снимате филма на лента, а не с дигитална камера?
Първият ни филм, „Отчуждение“, също е сниман на лента. Не сме имали колебание дали да се откажем от това. От ARRI много искаха да снимаме с тяхна дигитална камера, но ние си обичаме лентата. Затруднихме максимално продуцента ни Веселка Кирякова, която трябваше да открие начин лентата да пътува от Якутия до Париж за проявяване и обратно. Със специално карго прелиташе, но дори това не ни спря.
Т. е., дигиталната камера щеше да промени характера на изображението на филма?
Да, щеше да е друг филм. Както използването на фарт, варио, кран, стедикам и пр., щеше да промени стилистиката. Въздействието несъмнено ще е друго. Не бих казал, че филмът би бил по-добър или по-лош, но със сигруност щеше да е различен. Освен всичко друго, филмовата лента налага дисциплина, която сме забравили при дигиталната технология. Сега сме свикнали на свободата за повече дубли, визуални експерименти, гледни точки и т.н, в което може да се загубиш.
Колко градуса беше температурата на въздуха?
Когато кацнахме, беше -40 С, но нашата продуцентка Веселка Кирякова се беше погрижила много добре за нашата екипировка и комфорт. Снимахме с екипировка за експедиции. Навън снимахме по 12-14 часа на ден, но винаги имахме топъл чай и място, където да се стоплим. Все едно си на -20 градуса в България, но у нас е по-влажно, докато там студът е сух и не се усеща силно. Мисля, че беше предизвикателство, с което се преборихме без драми.
Сега върху какво работиш?
Сега съм в подготовка на нов филм. Това е дебют на Димитър Радев. Работното му заглавие е „Раят на Данте“ и се готвим да снимаме през август. Сигурно на +40 градуса.
