Книги

Откъс от книгата на Георги Тошев, която тази вечер ще бъде представена в кино "Одеон"

Светът отново е АББА! Непосредствено преди българската премиера на филма "Mamma Mia! Отново заедно", Георги Тошев и издателство Книгомания представят съвместния си проект MAMMA MIA! ФИЛМЪТ. АББА. ПРОДЪЛЖЕНИЕТО. Тази вечер (18 юли) от 19.00 ч. в кино "Одеон" ще бъде премиерата на книгата съпътствана с прожекцията на документалния филм "АББА: Тяхната история".

Излезе от печат ново издание на „Латерна магика” – прозорец към съзнанието на един от най-великите режисьори на нашето време – Ингмар Бергман.

Ингмар Бергман е шведски театрален и филмов режисьор, сценарист и продуцент, определян като един от гениите на снимачната площадка. Придобива световна слава с кинотворби като „Седмият печат”, „Есенна соната”, „Персона”, „Шепот и викове”, „Сцени от един семеен живот”. Сред актьорите, с които работи, се открояват Лив Улман, Биби Андершон, Гунар Бьорнстад, Ерланд Йозефсон. По думите на друг корифей в киното, Уди Алън, „при всичките си странности, религиозни и философски мании, Бергман е роден разказвач на истории, който е забавен дори когато си е наумил да драматизира идеите на Ницше или Киркегор.” Повод за новото издание на „Латерна магика” е 100-годишнината от рождението на режисьора.

Книгата разкрива какво се случва с новите български филми при срещата им със зрителите в съвременните български кина.

Изданието съчетава богата статистическа и икономическа информация за българския филмов пазар и за начините, по които публиката въобще възприема съвременното кино. Съществено място в книгата е отделено на развитието на основните идеи за популярнoто в културата през ХХ век, които дават много по-голяма свобода на публиката да изразява своите вкусове и предпочитания спрямо произведенията на филмовото изкуство. Проследени са етапите от формиране на кинопубликата през историята на киното както и процесите, свързани с промените на българския филмов пазар след 1990-а година. Авторът Александър Донев повтаря по отношение на българското кино един от основните въпроси на съвременната наука за културата, формулиран от английския изследовател Ендрю Хигсън: "Какъв е смисълът на националното кино, ако то няма национална публика?"

Премиерата на книгата на Петър Кърджилов ще бъде на 1 декември 2017 (петък) от 18:00 часа в „Одеон”!

Излезе книга „Загадките и времената на „Българан е галант”. Подзаглавието й – „Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?” – отговаря напълно на нейното съдържание. Авторът д-р Петър Кърджилов е успял да издири и събере на едно място голяма част от информацията за филма, появявала се на различни места в протежение на повече от сто години. Плод на сериозен, добросъвестен и дългогодишен труд, книгата представлява задълбочено изследване на сравнително кратък – седемгодишен (1908–1915), ала бурен период от историята на българското ранно кино, през който се полагат основите на родното филмопроизводство. Загадъчен, тайнствен времеви отрязък, оставащ все още абсолютно неизвестен на широката аудитория, поради факта, че доскоро бе слабо проучен от нашето кинознание. На Вашето внимание предлагаме предговора към книгата на Петър Кърджилов.

Откъс от автобиографична книга на Роман Полански „Роман за Полански” (превод: Галина Меламед)

Откъс от книгата на Роман Полански „Роман за Полански” на поредицата "Амаркорд", предоставена любезно от издателство "Колибри". Най-новият филм на Роман Полански, адаптация на романа „По действителен случай, открива третото издание на „Синелибри” на 11 октомври от 19:00 ч. в зала 1 на НДК. Пълната програма на фестивала е тук: www.cinelibri.com

Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България

В мемоярната книга „Ние, артистите: Хроника на един живот с най-големите имена от киното и театъра в България“, Емилия Радева и спомня за срещите си с Апостол Карамитев, Наум Шопов, Катя Паскалева, Коста Цонев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Гецов и други колеги, за да ни ги покаже такива, каквито не сме ги виждали. Емилия Радева е направила емоционален и безпощаден анализ на живота си редом с Любомир Димитров, на времето и неговите герои от сцената и екрана. Това е книга за българските артисти – за техните съмнения, страсти, радости, влюбвания, пороци, тайни.

Вернер Херцог разказва за истинските чудеса и приключения, на които е способно стойностното кино, влюбено в сънища, мечти и ангели.

Киното е най-интензивната хроника на човешките състояния според една от живите легенди на съвременното европейско кино-Вернер Херцог. Той надскочи локалното разбиране за немско кино, премина през различни периоди на търсене и се установи в Лос Анджелис, мястото, което избягва да свързва с Холивуд, но го възприема като географска ширина, извор на личните разбирания за свобода.

Теоретично пътешествие във филмопроизводството, подписано от проф. Любомир Халачев

Любомир Халачев има над 100 късометражни филма и множество награди на български и международни фестивали. Автор е на десетки статии, на осем книги в областта на киното и телевизията и на три книги с разкази. През 1991 г. основава „Кодиак“ – продуцентска фирма, която по-късно се преименува на „Кадиак Филм“. Халачев е сред основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Работи като режисьор, продуцент и сценарист на документални филми и телевизионни драми. Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур, ръководител и лектор на семинари и уъркшопове в европейски програми, член и председател на журита на български и международни фестивали. Професор, доктор по изкуствознание. Ректор на НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ (2011–2015).

Откъс от автобиографичната книга на режисьора Тед Кочев

Роден в семейство на имигранти и израсъл в бедните квартали на Торонто в годините на Депресията, Тед Кочев се научава от улицата как да разказва истории, преди да започне работа в телевизия CBC. Откривайки уменията си да работи с актьори и да прави кино, Кочев създава някои от най-значимите филми от волната епоха на 70-те години, сред които Обучението на Дуди Кравиц, Да се събудиш в страх и Отборът на Северен Далас. След хитовете от 80-те Първа кръв и Уикендът на Барни, Кочев е сред продуцентите на ТВ сериала Закон и ред: Специални разследвания. По време на кариерата си той е обявен за комунист от американското правителство, забранено му е да работи в Ройъл Албърт Хол в Лондон и му се е наложило да се справя със заплахи за убийство на една от звездите във филмите му.

Излезе от печат сборникът „Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов, който проследява развитието на част от филмовите жанрове и на зрелището в киното.

Сборникът „Добрите, лошите и грозните“ е опит да се погледне към част от мозайката и да се сглобят парчетата, които изграждат някои елементи от жанровете в киното и от похватите на зрелището. Посочена е и любопитната закономерност между чисто комерсиалните и по-лековатите продукции и заглавията, които единодушно се считат за първокласни. Общопризнати режисьори като Робърт Уайз, Алфред Хичкок и Стивън Спилбърг са оказали прекалено силно въздействие на редица по-скромни имена във фантастиката, трилъра и хоръра и именно тези по-малко известни творци са сред акцентите в съдържанието. Затова в „Добрите, лошите и грозните“ звездите са предимно психопати, зомбита и призраци, чрез които в киносалоните се раждат нови и неочаквано креативни заглавия, които може да не са бляскави шедьоври, но носят в себе си невероятен чар и находчиви идеи. Предлагаме откъс от книгата на Благой Д. Иванов.

Откъс от автобиграфичната книга на голямата българска актриса на издателство “Книгомания“

Кой може да забрави Кулишева от „Двойникът“ и нейното извинение, че закъснява за съвещание в института: „Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“ Или Седларова от „Опасен чар“, неудържима в подготовката за сватбата на дъщеря си с героя на Тодор Колев: „Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина - милиционер, роднина – милиционер..“ Ами Димитрова от „Дами канят“? И със затворени очи можем да я видим как прокарва ръка по плещите на автоинструктора Стефан Данаилов: „Вземи ме, лодкарю, на твоята ладия лека... Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“

Откъс от книгата на големия режисьор, която вече е на българския пазар

Критиците с основание отбелязват, че като кинематографист Дейвид Линч изглежда се грижи повече за това как да се озове в съзнанието на своите зрители, отколкото да изрази конкретно послание към тях след като веднъж е проникнал там. С тази книга Линч предлага рядък поглед към своето собствено съзнание. Отдавна занимаващ се с трансендентна медитация, Линч се интересува предимно от възможността да сподели с читателите могъщата креативна енергия, до която е достигнал чрез медитация. В 85 кратки, изящни откъса – напомнящи коани и някои дълги само едно-две изречения, - Линч разказва за техниките, чрез които развива съзнанието си, улавя идеите и придава форма на абстрактното. Споделяйки всичко това, Линч разкрива немалко биографична информация, размисли за киното и подробности от снимачните площадки, за да поддържа вниманието на всички, които са по-заинтригувани от неговите филми, отколкото от неговото съзнание.