КОДА: ИСТИНСКОТО ЩАСТИЕ Е НЯКЪДЕ ВЪТРЕ
В момента хващам риба за рисуване. И за музика. Още не съм уловил рибата за следващия филм. Просто се опитвам да ловя идеи – и понякога се влюбвам в някоя от тях, и тогава знам какво искам да направя. Няма нищо общо с пари, а просто с това как ще изразя идеята.
След „Инланд Емпайър“ ме питаха дали отново бих тръгнал сам да разпространявам филм. С екип до мен, разбира се, че бих. Също така оставам твърдо решен да снимам само дигитално. Дигиталният материал е същият като с лентата, но без всичките проблеми. Вече живеем в дигитален свят и това страшно ми харесва – никога няма да се върна към лентата. По отношение на отклика към „Инланд Емпайър“, според мен се случи както с много други филми: на някои не им хареса въобще, на други пък страшно им хареса. Блоговете бяха доста оживени.
Вярвам, че самите студенти по кино преминават към дигитално снимане. Разбира се, студентите винаги ще изпитват копнеж да заснемат поне един филм на лента – просто за да знаят, че са го направили, за да знаят, че са били и в онзи свят. Но след това според мен бързо ще се върнат в дигиталния свят.
Като погледна напред, продължавам да съм напълно отдаден на работата си с Фондацията. Стремим се да помогнем на бързо нарастващия брой училища, които искат учебни програми с медитация. И светът започва да осъзнава, че потапянето навътре в нас самите променя нещата към по-добро. Това не е нещо, което просто идва и си отива – когато предадеш тази техника на учениците и студентите, нещата започват истински да се променят. И те разполагат с тази техника до края на живота си. Виждам, че хората започват да осъзнават колко е красиво: това потапяне навътре, издигането, докосването до Обединеното поле, откъдето произтича всичко. Това е Поле на чисто блажено съзнание, абсолютна интелигентност и безкрайни творчески възможности.
Всичко, което преживявам днес, ме връща отново и отново там, откъдето започнах: Истинското щастие е някъде вътре.
