Приви го фино, с напрежение, което въздейства в типичните сцени на статика и дефицит на реални случки. „Шели“ на Абаси подсказа, че в света на съвременното кино се появява един доста странен разказвач, но твърде опитен наблюдател-аналитик, представящ живота с магия, характерна за Булгаков, с иронията на Ларс фон Триер, с артистичността на Гаспар Ное, с идеята за експеримент и бунт, която се раждаше в киното на Годар.
Тина е твърде непривлекателна, дори доста плашеща на външен вид, но в модерното скандинавско общество тя има приличен живот. Баща й е настанен в симпатичен дом за старци, за когото се грижат добре. Тина има бойфренд, който макар и да е доста глуповат нехранимайко отглежда кучета ротвайлери и се надява да спечели някое състезание с тях. Работата на Тина е интересна и отговорна – осигурява митническия контрол на пасажерите от Хелзинки, които пристигат в Швеция. Тина е жената-скенер, улавя във въздуха онези, които носят дрога, алкохол или са забъркани в престъпление. От момента, в който открива снимки с педофилско съдържание, складирани в телефонна карта, историята на Тина придобива крими характер. Около проверките й тя се запознава със странния Воре, който прилича на Тина, но не се страхува да бъде себе си. Те се сближават и съвсем естествено между тях се случва привличане. Тина разбира от Воре, че тя не е човек, а трол. Воре е свободолюбив, възприема хората като заразно зло, което унищожава земята и е намерил начин да се бори с него – като се превърне в част от злото на хората. Интегрирал се е в системата на криминалната загадка, която Тина разрешава, Воре все пак успява да й се изплъзне, но пък Тина получава колет от Воре - резултат на тяхната взаимност – едно малко бебе тролче я дарява с майчинство. Тина обаче защитава хората, воюва с пороците им и съвсем естествено не е на страната на Воре, затова е аутсайдер, но вече не е сама.
„Граница“ е екранизация на новела на шведския Стивън Кинг – Йон Айвиде Линдквист. Преди десетина години шведската филмова адаптация на романа му „Покани ме да вляза“ се превърна в хит и досега тя е сред една от най-известните шведски кино творби. Заедно със сценаристката Изабела Еклеф, Абаси повежда зрителите в пътешествие на границата на хорор жанра и подобно на Тина проверява сетивността и мъдростта на публиката си.
Тънка е границата между красивото и грозното, между мъжете и жените, между социум и природа, между зло и добро, между приказка и реалност, между човеците и хората, от които Бог се срамува, защото са грешка. “Граница“ умело си играе с тези теми, но е най-интересен, когато проследява готовността на своите персонажи да (не) изоставят самобитността си заради избор, свързан с моралния императив. Тина преживява любовта, открива силата на желанието и сексуалното влечение. Тина споделя чувствата си с Воре. Но по-късно тя воюва за човешките същества, защото за разлика от Воре, Тина познава хора, които „не са болест“. Абаси има невероятен шанс – заснел е истински хуманен филм, без никакви стеснения, без да ни спестява истината за измеренията на човечността. Троловете са същества, които нямат човешкото разбиране за пол, ние ги възприемаме като мъже или жени, а те преобръщат представите ни за полово развитие. Можем да критикуваме Абаси, че е нарочил троловете за герои, но пък не може да се отрече, че подходът на режисьора е оригинален и авторски. Тази специфична другост на героите може би ни напомня за посланията от „Формата на водата“, но Абаси е априори излекуван от повърхностните фокуси на Холивуд. Лесно е да се разкаже красива история за толерантност към другостта с повече мелодраматични нотки и сълзи, както го прави Стивън Спилбърг в „Извънземното“ или Ксавие Долан в „ Лорънс завинаги“, но нека някой да се опита да го направи със същества, които дъвчат насекоми, изглеждат уродливо като персонажи от „Човекът-слон“ на Дейви Линч и сексът им е непонятен за човешките стандарти – подобно чудо все още не сме виждали.
Красивата театрална актриса Ева Моландер след 4 часа грим и промяна на килограмите се превръща в прекрасен трол. Актьорът с фински произход Еро Милоноф е избран за ролята на Воре след като Абаси го гледа в „Най-щастливият ден от живота на Оли Мяки“. Ева и Еро приемат предизвикателството да играят същества, които предизвикват негативни емоции с външността си. „Граница“ е един от най-неочкаваните филми в съвременната история на киното, защото неговата жанрова ориентация излиза от очертанията на категориите. „Граница“ е едновременно социална сатира, мрачна приказка за любовта, комедия на абсурда, крими трилър за педофили.
„Граница“ е прекрасен манифест за другостта, в който се съдържа рецептата за свобода – истинският свободен дух не робува на стандарти и лицимерни обществени порядки, защото преди всичко свободата е труден, личен избор „да бъдеш или да не бъдеш“.
Очаквайте „Граница“ на София филм фест 2019!
