happyluke คือhappyluke ดี ไหมhappyluke ถอนเงินhappyluke ถอนเงิน ไม่ ได้happyluke ทาง เข้าhappyluke ฝาก เงินHappyluke ฝากเงินhappyluke ฟรี 300happyluke ฟรี 300 บาทhappyluke ฟรี300happyluke มือ ถือhappyluke มือ ถือlsm99 kinghappyluke ยิง ปลาhappyluke รีวิวhappyluke ล่าสุดhappyluke สมัครhappyluke สล็อตhappylukeแจก100heng ฟรีเครดิตheng555 ฟรี เครดิตheng555 ฟรีเครดิตheng666 เข้าสู่ระบบheng666 ฟรี เครดิต ฟรีheng666 ฟรีเครดิตheng666 มือ ถือheng666 สมัคร สมาชิกhiallbet เข้า สู่ ระบบ ล่าสุดhibet8 เครดิต ฟรีhibet8 เครดิตฟรีhibet8 ทาง เข้าhibet8 ฟรี เครดิตhibet8 ฟรี เครดิตscr888 สมัครhighway kings คือHighway Kings พัน ทิป „Фаворитката“ – любовните триъгълници на властта - kinoto.bg

Кино езикът на Йоргос Лантимос е ироничен и абсурден. Колкото по-дълбоко навлиза в дебрите на човешката трагедия, толкова по-злъчен е смехът му. Харесвам филмите му, защото умее да разрязва чувствително, с педантична яснота същността на човешките слабости, страсти и провали.

Последната творба на Лантимос „Фаворитката“ (2018) красноречиво доказва мисълта ми, че Лантимос е новият крал на абсурда. В сравнение с предишните му истории, „Фаворитката“ е по-семпла по отношение на локации, ситуации и мистерии, но пък струва ми се ще въздейства много силно на по-емоционалната част от публиката, защото в голямата вълна от желания и катаклизми попадат три интересни личности от историята на Англия през XVIII век на прага на избухваща война. Болнавата кралица Анна Стюарт (Оливия Колман) владее трона, но пък тялото и сърцето й са в плен на Сара Чарчил (Рейчъл Уайз), която чудесно манипулира кралицата. В апогея на тази зависимост се появява братовчедката на Сара – Абигел (Ема Стоун), произхождаща от благороден род, но поради известни хазартни привички на баща й, охолният живот е заменен с усилен труд и унижения. Абигел, потънала в кал и невероятни природни благовония, се оказва сама пред волята на тези, които имат власт. Тя търси работа, за да преживява и съвсем естествено попада в кухнята на кралица Анна, където слугините си погаждат коварни номера една на друга. Сара се държи с кралицата като демоничен господар, но пък Абигел постепенно опознава навиците на висшето общество и започва да прилага наученото като вещ фокусник, за да се домогне до вниманието на кралицата. Оформя се причудлив триъгълник на любов, изневяра и терзания между Сара, Анна и Абигел. Докато наблюдавам тази изпълнена с хитрост, лицемерие и интригантство игра между три изключително интересни като воля за живот жени, отстранявайки се от епохата, от великолепието и бъбривостта на облеклото, от етикетите, танците, обноските, достигам до извода, че ние, цивилизованите обитатели на тази планета, все още не сме постигнали вътрешния си баланс, мирът в нас е илюзия . „Фаворитката“ на Лантимос без свян демонстрира, че хората са хищници един за друг.  


4-1.jpg
Йоргос Лантимос учи кино и телевизионна режисура в киноакадемията „Ставракос” в Атина, а след 1995 работи в гръцки театри като режисьор, снима реклами, снима клипове на съвременни хореографи. Отношението му към хореографията като съвкупност от повтарящи се минималистични схеми може да се открие и в отделни фрагменти от първите му три игрални филма — „Кинета“ (2005), “Кучешки зъби” (2009) и “Алпи” (2011). Лантимос е част от екипа на церемониите по откриването и закриването на летните олимпийските игри през 2004 в Гърция, участва и като актьор (заедно със съпругата си, актрисата Ариане Лабед) в Attenberg (2010) — гръцки арт-хаус на режисьорката Атина Цангари (продуцент на „Алпи“).

По отношение на казуси и персонажи, камерните гръцки филми на Лантимос са по-крайни в сравнение с англоезичните му творби. В „Кинета“ Лантимос ни сблъсква с фотограф, следовател и камериерка, които визуализират чрез средствата на киното, престъпления с централни персонажи интимните двойки. Пресъздаването на престъпленията, изобразяването на жертвата чрез гласовите коментари на следователя, трансформират деянията в специфична почти кадансова хореография. Ритуалът на прекомпозирането на действителност и представи замъглява реалността.

Ритуалът на ролите е изведен на първи план и в „Кучешки зъби“ — петчленно семейство се е изолирало от света на хората с цел да избегне покварата на външния свят. Две сестри и брат са поставени в ролева ситуация от техните родители, а единственото съприкосновение с външното е охранителката на входа на фабриката, където работи бащата. Той я превозва в автомобила си с маска на очите, като ѝ плаща за сексуални услуги със сина му. Докато той удовлетворява телесните си стремежи, сестрите си играят на изследователи, опознаващи телата си чрез секс, доминиране и манипулация. Светът е дворното място за децата, прелитащите над тях самолети падат в градината, ако децата са послушни — малки пластмасови играчки са награда за най-доброто дете. Съпротива разбира се има и тя се изразява в любопитство към външния свят, който по-голямата сестра вероятно ще открие, скрита в багажника на семейния автомобил.


5-1.jpg
В „Алпи“ парамедик, медицинска сестра, гимнастичка и треньора ѝ по художествена гимнастика са ритуализирали своята обща група по интереси в кодово обединение „Алпи“. Всеки от членовете си е избрал планински връх от веригата за ново име и срещу хонорар подпомага скърбящи семейства, загубили близките си. Всеки от групата замества покойник и така семействата имат възможност да изживеят отново миговете на съвместност с отсъстващия член на фамилията. Един от групата (медицинската сестра) започва сам да избира стратегията си на поведение, извън вътрешните правила и съвсем естествено е изключен от „Алпи“. На финала гимнастичката и треньора изпълняват приятно за окото съчетание върху популярната мелодия „Пуканки“ на Гершон Кингсли, на което би завидяла дори и лъвицата на родния художествено-спортен и танцов съспенс Нешка Робева.

„Заснех три филма на гръцки и достигнах онази точка, в която зная, че извън Гърция в момента имам повече възможности за работа. Когато се снима филм на английски език се увеличава и шансът да си осигуриш ангажименти в повече страни. В Гърция и до днес се снимат конвенционални жанрове кино, но на мен ми се струва, че не мога работя така, защото моето мислене е може би странно за другите: аз винаги откривам абсурд в обичайните неща и обикновено съумявам да почувствам смешното в най-тъмните, трагични кътчета на живота. Ето защо не си въобразявам, че мога да участвам в голяма продукция като Джеймс Бонд, и да си призная: изпитвам ужас от работата в подобни проекти. Едва се справям с моите по-скромни теми“, казва Йоргос Лантимос.

Във „Фаворитката“ Лантимос ни въвежда в кошмарите и ада на това да обичаш без да те обичат, но да си част от измамния план на квазиобичащия. „Фаворитката“ предизвиква истеричен смях и сълзи едновременно заради бездната, в която човек попада като жертва на собственото си любов и его.

Техническият ефект „рибешкото око“, използван от оператора Роби Райян („Филомена“, „Аз, Даниел Блейк“, „Аквариум“, „Брулени хълмове“ ) е прекрасен акцент, чрез който се интерпретира изкривения пейзаж, нагнетяващ емоциите на трите жени. Долният ракурс на снимки или пък горният демонстрират отношението на режисьора към онзи персонаж, който доминира в конкретната ситуация.

Грим, костюми, обноски, галят сетивата, но най-важният елемент във „Фаворитката“ е присъствието на трите актриси, които сътворяват чудеса на екрана. Те са другият филм във филма и съвсем заслужено и трите получиха награди през декември 2018 от британската независима киноиндустрия. Истината е, че „Фаворитката“ бе филмът фаворит на тези награди. След наградата "Златен глобус" на Оливия Колман и новите три номинации БАФТА за триото Оливия Колман, Рейчъл Уайз и Ема Стоун, статистиката е общо 78 отличия и 228 престижни международни номинации за „Фаворитката“.

„Фаворитката“ е повече от история за жените в обществото, това е филм - диагноза за пагубните състояния, в които попадаме, когато знаем какво искаме, но не можем да намерим пътя към желания бряг.

2-1.jpg
„This Mud stinks“ („тази кал смърди“), красноречиво е обобщението на Абигел при първия й контакт с кралския двор , но пък, за да контролираш същия двор трябва да свикнеш с калта, защото предизвикателствата на властта изискват жертвоприношение. Страшно е да продадеш тялото си за подобна кауза, но по-страшно е, ако продадеш душата си. Абигел се опитва да елиминира Сара с отрова в чая и други комбинации на ума, но въпреки фактът, че Сара Чърчил е игнорирана за сметка на Абигел Хил, кралицата винаги ще копнее за първата любов и ще умре с разбито сърце. Абигел осъзнава ситуацията и в това е и нейната драма. Заради властта Анна, Сара и Абигел ще се превърнат в персонажи, обречени на самотата си.

Да се стремиш към върха на всяка цена е тъжно занимание, изискващо много енергия, а крайният резултат е незадоволителен, защото човешкото същество е устроено да негодува, да посипва с пепел главата си, проклинайки съдба, късмет, държава, монарх или другите. „Фаворитката“ може би не е най-силният филм на отминалата година, но при всички случаи той предлага палитра от преживявания и изящна режисура. След този невъзможен любовен триъгълник вече предпочитам спокойните вечери край печката и риболова.

Свързани статии