Всички препратки към историята на Лазар – героят от евангелието на Йоан, брат на Мария и Марта, съживен на четвъртия ден от смъртта си, присъстват в последната творба на италианската режисьорка Аличе Рорвахер „Щастливият Лазар“ (2018). Чудото като повод за развитие на филмовия разказ вероятно вълнува Рорвахер. В дебютния си филм „Небесно тяло“ 13 годишно момиченце, живяло в Швейцария, чието семейство се завръща в Италия трябва да се подложи на специалната обредност на конфирмацията, чийто смисъл e съхранил усещането за тайнство, за нещото извън обозримата рационалност. „Щастливия Лазаро“ недвусмислено намеква за образа на светеца, за персонажа от писанието, за чудатостта, за обстоятелство извън нормата, извън обикновеното.

Святостта е „Петият елемент“ в творчеството на Аличе Рорвахер, чудото е разпознаваема характерност в авторския език на режисьорката, тематико-символно продължение на работата й в предишните й филми. Християнският подтекст в „Небесно тяло“ (2011) и „Чудеса“ (2014) без да е аранжиран с реални чудеса талантливо наследява чертите на италианския неореализъм, който във филмите на Рорвахер се трансформира в магически реализъм.

jpg.jpeg

„Щастливия Лазарo“ започва с ритуала на сватбата, сякаш се намираме в стари времена, когато от отварянето на прозореца, под който годеникът прави серенада зависи началото на ново семейство. Всички са заедно, а Лазар свири на гайда, после всички пият и се черпят, но дали младите ще се вземат. Последната дума е на маркизата Алфонсина Де Луна. Цялото село й принадлежи. Оказва се, че от незапомнени времена в Инвиолата (би се превело като недокоснато място от времето) Маркизата владее селяните. Никола (комбинация от лихвар, асистент на фамилия Де Луна и НАРМАГ) описва в приходи и разходи работата на селяните и всеки път им казва, че продължават да дължат пари на маркизата. Хората от сутрин до вечер работят неуморно. Отглеждат тютюн, прибират реколта, а Лазар обикновено е като хамалин, който е навсякъде, все му подвикват да свърши нещо. Лазар е сирак – няма родители, една бабка отговаря за родствените връзки на момчето, чийто поглед често блуждае в неизвестното. Един ден Лазар предлага храна на кучето на сина на Маркиза Де Луна – младият Танкреди е разглезен изрусен младеж, който мечтае да напусне този див селския бит. Лазар му показва едно място за почивка, докато се грижи за овцете в планината. Танкреди харесва мястото и решава да измами майка си. Измисля план за отвличане и откуп, манипулира наивния Лазар и дори го нарича „полубрат“. Привлечен от тази близост, може би, защото до този момент, никой не го е наричал така, Лазар осигурява комфорт и задоволява прищевките на младежа. Веднъж Лазар закъснява за среща след работа и се разболява, защото не е спазил обещанието си спрямо Танкреди. По същото време, дъщерята на Никола се обажда на полицията, защото мисли, че наследникът на маркизата наистина е отвлечен. Полицията се появява, Лазар след нощта на треската търси Танкреди и пада в пропаст, а селяните са отведени в Районното управление, защото фамилия Де Луна е използвала всички като роби, без заплащане, без право на сделки с тютюн. „Цигарената маркиза“ е измамила с данъци държавата. Сив вълк препуска през планината, открива Лазар и го събужда от сън. Минали са много години, но Лазар е същият. Къщата на Маркизата е празна. Лазар се натъква на крадци „приятели“ на Танкреди и дори им показва къде са сребърните прибори. Крадците се установява , че са неговите съселяни, но остарели. В търсене на фамилия Танкреди, Лазар заедно с крадците се отправя на неочаквано пътешествие в града, където най-старите бивши селяни смятат младежа за дух. Въпреки това духът или призракът Лазар трябва да работи, за да пребивава в дома на бившите селяни на маркизата. Лазар открива Танкреди, открива и други истини за хората, открива и една прашка от миналото, която младият Танкреди нарича „оръжие“ за правда. С прашка в джоба, Лазар отива в банката, която според Танкреди е взела парите на неговото семейство. Лазар моли служителите от банката да върнат парите на Танкреди. Припознат като грабител, предизвикал смут сред гражданите с „големи“ сърца, Лазар е пребит от тях, всички заедно въздвават правосъдие. Вълкът се сбогува със своя светец, светецът наблюдава безмълвно хората, а хората, те продължават безмълвно битието си на роби.

1.jpg

Аличе Рорвахер снима кино, което умно използва постиженията на Роселини, Ермано Олми, братя Тавиани, Пазолини. Рорвахер търси автентичността на местата, работи с неактьори. Тя създава нов свят, който обаче не отрича постиженията на италианското кино. Важно е да се познава традицията, съдържанието, за да се пресътвори познатото в нещо ново, оригинално и авторско, каквото е киното на Рорвахер.

file.jpg

В основата на филма стои реален случай за селяни, които са били мамени от наемодател на поземлен участък. Последният е взимал всичко от добивите им. Адриано Тардиоло (Лазар) е младеж, който няма никакъв професионален опит като актьор. Той е открит случайно в едно училище в град Орвието след като Аличе е тествала на кастинг над 1000 души. Адриано е бил дълго уговарян от режисьорката, за да се включи в снимачния процес и само заради нея, той се съгласява на тази авантюра. Адриано излъчва безподобна простота и ангелска чистота и наистина тази специфика на емоциите се вплита великолепно в профила на персонажа му, защото Лазар е безкрайно добър, той е като княз Мишкин – готов да помогне, готов да преотстъпи тялото си, душата си заради щастието на другите.

vlcsnap-2019-02-27-18h23m21s497.png

Лирика и безкомпромисни философски разсъждения ни предлага „Щастливия Лазарo“ на Аличе Рорвахер. В съвремието ни властват цинизмът и експлоатацията, прогонили малките радости на хората. Лазар търси своя „полубрат“ и го открива без да осъзнае, че всички го използват. Държавата и църквата провокират безсърдечието, никой няма нужда от честни и свободни хора. Лазар на Аличе прилича на Грейс от „Догвил“ на Ларс фон Триер, но за разлика от Грейс, Лазар е светец и заради това финалът е друг. Грейс успява да възстанови личните поражения, Лазар цял живот се жертва за щастието на своите мандърлейци и господари.

vlcsnap-2019-02-27-18h25m39s856.png

В киното на Аличе, народните песни, предания, истории от незапомнени времена намират плодородна почва и създават причудлив колорит. След „Чудеса“ Аличе отново работи с операторката Елен Лувар. Отвъд аналогова „супер 16“ лента ни посреща един свят, изпълнен с нежна носталгията по миналото, където семплият живот е прогонен от ритъма на модерния разпад. Камерата на Лувар показва несъвършеното ни ежедневие, „техническото съвършенство е скучно!“- казва Лувар, може би поради тази причина Аличе събира на едно място безспорно талантливите професионалисти Серхи Лопес, Алба Рорвахер с Адриано Тардиоло. Всичко в „Щастливия Лазарo“ е на ръба, на границата между два свята - реалност и вълшебство. А може би добрите хора са глупави, защото заради добрината си страдат. Щастието на Лазар, а и неговата святост е в това, че той е добър и иска да помогне, но дали светът се нуждае от добрината му?

scena-ot-filma.jpg

Награди и номинации: МФФ Кан 2018 г. – номинация за Златна палма и награда за Най-добър сценарий; МФФ Чикаго 2018г. – номинация за Златен Хюго; Европейски филмови награди 2018г. – номинация за Награда на Европейския филмов университет; Награди на Италианския синдикат на филмовите журналисти 2018г. – номинации за Най-добър филм, Най-добра сценография и Най-добра поддържаща актриса; Награди за Най-добър филм, Най-добра операторска работа и Най-добър звук; МФФ Йерусалим 2018г. – Най-добър игрален филм; МФФ Лондон 2018г. – номинация за Най-добър филм; МФФ Ситджес 2018г. – номинация за Най-добър филм и Специална награда на журито.

Очаквайте „Щастливия Лазар“ на София филм фест 2019!

Свързани статии