ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК
София, вторник, 29 април 1930 година, брой 21
Министерство на народното просвещение
УКАЗ
№ 72
НИЕ БОРИС III
С БОЖИЯТА МИЛОСТ И НАРОДНА ВОЛЯ
ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ
Обявяваме на всички Наши верноподаници, че XXII обикновено Народно събрание, през третата му редовна сесия, в 62-то заседание, държано на 28 март 1930 год., гласува и прие,
Ние утвърдихме и утвърждаваме следния
ЗАКОН
за кинематографите
Глава I
Общи положения.
Чл.1. Върховният надзор над всички кинематографи принадлежи на Министерството на народното просвещение.
Техническият надзор се предоставя на Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
Чл.2. Министерството на народното просвещение разрешава да се отварят кинотеатри след като се удостовери, че помещението, в което ще се открие кинотеатъра, е одобрено от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството за кинотеатър.
Лицето или сдружението, което открива частен кинематограф, трябва да съобщи в Министврството на народното просвещение, като посочи и името и адреса на лицето,под чието управление и непосредствен надзор ще бъде кинематографът. Тези лица не трябва да са осъждани за престъпления против държавата и обществени морал и да не са лишавани от някое право по чл. 30 от наказателния закон.
Чл. 3. Забранено е да се допущат деца, по-малки от 18 навършени години, учащите се от всички основни и средни общообазователни, специални и частни учебни заведения в всички кинотеатри и в други заведения за обществена забава,където се прожектират филми, ако за филма,който се прожектира, няма предварително разрешение от контролните органи на Министерството на народното просвещение (чл. 14).
Чл. 4. Забранено е да се прожектират филми и диапозитиви с неприлични сцени, картини, текстове и описания, които могат да внесат поквара между населението, да накърняват религиозното му чувство, да го тласкат към извършване на престъпления, или да са насочени против държавния строй и обществения ред в страната.
Чл. 5. Забранено е в афишите и рекламите за кинематографическите представления, разлепени по улиците, изнесени чрез периодичния печат или по какъвто и да е друг начин да се дават картини, илюстрации, образи и фотографии, да се правят описания, да се излагат съдържания с грубо сензационни тенденции или по начин, който накърнява добрите нрави, морала или религиозното чувство.
Чл. 6. Притежателите на частни киносалони са длъжни да включат по един филм, дълъг около 200 м. с научен, културно-просветен, исторически или литературно-възпитателен характер в програмите на всички публични кинопредствления. Филмът трябва да бъде представен с всяка програма.
Чл. 7. Филми, които се произвеждат в България или в чужбина с български артисти и с сюжети из българския живот и земя и които са с научно, културно-просветно, историческо или литературно-възпитателно съдържание,по решение на Комисията на кинематографите при Министерството на народното просвещение, се освобождават от вносно и износно мито,а представленията на същите – от акциз и други общински и държавни такси и берии.
Чл. 8. Всеки, който произвежда, внася или изнася филми, или който търгува в България с такива, трябва да за заяви в Министерството на народното просвещение,за да бъде записан в съответния списък. Записването се подновява до 1 април на всеки три последующи години.
За записването се плаща 500 л. такса, а за подновяването на записването не се плаща такава.
За изнасянето в чужбина на филми, снети в България, трябва да се вземе предварително разрешение от Комисията за кинематографите при Министерството на народното просвещение.
Чл. 9. Всички филми, заглавия и надписи към тях, които се внасят от вън, или се произвеждат в страната, не могат да се прожектират без предварителен преглед и разрешение от Министерството на народното просвещение.
Забележка. Търговските реклами, съобщения на властите, програми на кинематографа,съобщения за събрания и забави и др.подобни, които се прожектират на екрана,не подлежат на предварително преглеждане
Заглавията на филмите и надписите към тях, както и разните обяви, се дават първоначално на български, като след това могат да се дават и на чужд език.
Чл. 10. За преглед на филми с научен, културно просветен, исторически или литературно-възпитателен характер заинтересованата страна плаща 0.20 л. На метър, а за останалите филми – 0.50 л.на метър.
Чл. 11. За всеки прегледан и одобрен за публично прожектиране филм Министерството на народното просвещение, по изработен от него образец, издава специално разрешение. Разрешението може да бъде отменено всякога, когато държавни и обществени интереси наложат това. Отменението става с заповед на Министъра на народното просвещение.
В разрешението се означава одобреното име на филма, името на фабриката,метражът,имената на артистите,които играят и всички надписи към филма.
Върху разрешението се отбелязва също дали филмът спада към групата на научно-възпитателните филми и дали е разрешен за деца и учащи се (чл. чл.6 и 14).
Данните върху тия разрешения се попълват от предприятията.
Първата страница на разрешението (номер, дата, име на филма, име на фабриката и подписа) задължително се прожектира на екрана преди започване на филма.
Чл. 12. Прегледът се извършва от Комисия на кинематографите към Министерството на народното просвещение, която се състои от началника на отделението за културните учреждения и фондове – за председател, прокурора при Софийския окръжен съд или негов заместник, един представител на полицейската власт, посочен от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, един член на учебния комитет и две вещи лица, назначени от Министерството на народното просвещение.
Съставът на комисията може да се попълва с представители на други ведомства, когато преглежданите филми са от специален на тия ведомства характер. Назначаването на тия представители става с заповед на съответния министър. Те имат право на глас в комисията.
Чл. 13. При Министерството на народното просвещение се образува Върховен съвет за кинематографите, в който влизат: а) членовете на Комисията за кинематографите; б) по един представител на Министерството на войната (щаба на армията), на земеделието и държавните имоти, на обществените сгради, пътищата и благоустройството, назначени от съответните министри; в) представител на Св. Синод, посочен от същия; г) представител на Софийската търговско-индустриална камара; д) главния секретар на Министерството на народното просвещение; е) началникът на средното и основно образование при Министерството на народното просвещение; ж) един представител на Читалищния съюз в България; з) представител на Дирекцията на народното здраве; и) представител на Дома на изкуството и печата, посочен от настоятелството на дома и к) директорът на училищните кинематографи.
Съветът заседава под председателството на главния секретар на Министерството на народното просвещение. Същият има за цел:
- Да изработва програмата за кинопросветното дело в България;
- Да изработва проекта за бюджет на фонда “Кинопросвета”, който се одобрява от Министерството на народното просвещение;
- Да изработва правилник за приложение на настоящия закон и да дава мнения по изменение на правилника и закона
Казаният правилник подлежи на одобрение от Министерството на народното просвещение и се публикува в “Държавен вестник”.
Чл. 14. Комисията за кинематографите може да разрешава на частните кинотеатри да допускат на кинопредставления деца по малки от 18 години, когато се прожектират само филми, определени за училищните и читалищни кинематографи.
Също така комисията може да разреши на частните кинотеатри да дават кинопредставления за учащи се от всички основни и средни, общообразователни, специални и частни учебни заведения само когато се прожектират филми, предназначени за училищните кинематографи. На тези представления учащите се могат да бъдат придружени от родителите им.
В горните случаи съответното разрешение се отбелязва в разрешението за прожектиране на филма, а уредните на кинопредставленията задължително отбелязват това в афиша .
Чл.15. Комисията за кинематографите вън от столицата има свои контролни органи в всички населени пунктове: директорът на най-висшето учебно заведение подведомството на Министерството на народното просвещение и главният учител за населените пунктове, в които има само първоначално училище,или техните заместници.
Чл. 16. Контролният орган следи дали всички филми и текстовете, които се прожектират публично, са разрешени от комисията и дали не се правят нарушения на настоящия закон. Той изпълнява и всички нареждания на министерството и на Комисията за кинематогарфите.
Чл. 17. Контролния орган има право:
а) да спре прожектирането на всички филми или части от филми, за които няма разрешение от министерството, или които се афишират под друго име, необозначено в разрешението;
б) да спре прожектирането на текстове, за които няма разрешение от министерството, с изключение на случаите, предвидени в забележката към чл. 9;
в) да спре филми, картини, фотографии и пр. за които се говори в чл. чл. 4 и 5.
Чл. 18. Членовете на Комисията за кинематографите, както и нейните контролни органи, разполагат безплатно с свободно и удобно за изпълнение на службата си място в всеки кинематограф и заведение за обществена забава, където се прожектират филми.
Министърът на народното просвещение, в съгласие с Министъра на финансите и този на вътрешните работи и народното здраве, определят кои други общински и държавни органи се ползуват с безплатни места в кинематографите.
Чл. 19. Всички административни власти оказват пълно съдействие на Комисията за кинематографите и на нейните контролни органи.
Чл. 20. Програмата на всички публични кинопредставления не може да бъде изнесена преди да бъде представено разрешението на местния орган на Комисията за кинематографите.
Чл. 21. Членовете на Върховния съвет за кинематографите и тези на комисията за киинематографите, които не са длъжностни лица, получават възнаграждение на заседание в размер, определен от бюджета на фонда „Кино-просвета”.
При извънредна работа контролните органи, по предложение на комисията, получават възнаграждение.
Разходите на тоя член се посрещат от фонда „Кино-просвета”.
Глава II
Читалищни, училищни и подвижни кинематографи.
I. Общи положения.
Чл. 22. Министерството на народното просвещение има изключително право да урежда училищни кинематографи.
То урежда и подвижните кинематографи.
Могат да се уреждат подвижни кинематографи и от други държавни учреждения и окръжни съвети, с съгласието на Министерството на народното просвещение и по взаимно споразумение и съгласие между него и тези учреждения. Културно-просветни и стопански сдружения могат, с разрешение на Министерството на народното просвещение, да уреждат подвижни кинематографи за културно-просветни цели. С специален правилник се урежда службата и се определят условията на работа на всички подвижни кинематографи. На сдружения, които нарушават правилника и закона, независимо от другите наказания, Министерството на народното просвещение може да отнеме и даденото разрешение.
Чл. 23. Училищните, държавните и на окръжните съвети подвижни кинематографи се освобождават от акциз и други държавни, окръжни и общински данъци, такси и берии. Афишите и входните билети на същите кинематографи се освобождават от гербов налог.
Чл. 24. Всички подвижни коли, машини, апарати, филми, приспособления и други материали, които се доставят от чужбина за нуждите на училищните и държавните подвижни кинематографи, както и тези на окръжните съвети се освобождават от вносно мито и всякакви други данъци, такси и берии.
Чл. 25. Ръководството и службата на училищните и подвижни кинематографи се възлага на отделението за културните учреждения и фондове при Министерството на народното просвещение, с необходимия помощен персонал.
II. Читалищни кинематографи.
Чл. 26. Читалищните кинематографи служат изключително на целите и задачите на читалищата, определяни в чл. 4 от закона за народните читалища.
Чл. 27. Читалищата в страната могат да уреждат кинотеатри само в свое собствено помещение, след като се изпълняват постановленията на чл. 2 от този закон.
Читалищата, които нямат собствено помещение, с предварителното разрешение на Министерството на народното просвещение могат да уреждат кинотеатри и в наети помещения.
Чл. 28. Читалищните кинематографи могат да прожектират само филми, одобрени от Министерството на народното просвещение за читалищните киносалони.
Чл. 29. Читалища и кинопросветни сдружения, с утвърден от Министерството на народното просвещение устави, които се съобразяват с разпорежданията на чл. чл. 27 и 28 от настоящия закон, кинопредставленията им се ползват с привилегиите, предвидени в чл. чл. 23 и 24 от настоящия закон.
Министерството на народното просвещение контролира сметките и делата на кинопросветните сдружения.
Забележка. Заварените по този закон читалищни кинематографи, които не отговарят на условията на чл. 27 от този закон, се ползуват с получените привилегии в срок три месеца от влизане на закона в сила.
III. Училищни и подвижни кинематографи.
Чл. 30. Училищните кинематографи имат за цел да допълнят знанията на учащата се младеж и на населението, да подпомогнат нагледното обучение по отделните предмети в училището, да дават познания в областта на науките и изкуствата, да насаждат граждански, национални, религиозни, нравствени и семейни добродетели, да култивират художествен усет, както и да поддържат и заякчават връзката между училището и семейството.
Подвижните кинематографи, освен горната цел, имат още и задачата да запознаят предимно селското население с практическото използване на научните и културни придобивки, с оглед на неговия поминък.
Чл. 31. Училищните кинематографи са държавни учреждения под ведомството на Министерството на народното просвещение, които се издържат от приходите си, и които работят по специален правилник, утвърден от министъра.
В училищните кинотеатри се представят само научно-възпитателни филми, изрично разрешени от комисията за кинематографите за деца и учащи се (алинея трета на чл. 11). В представленията на тия кинотеатри се допущат само учащи се, които могат да бъдат придружавани и от родителите им.
Разрешава се на училищните кинематографи да дават отделни публични представления с прожектиране на филми от вида на казаните в алинея втора на този член. В тия представления не се допущат учащи се.
Чл. 32. Управлението на училищните кинематографи се възлага на директора – лице с висше образование, което познава кинематогарфическата театрална работа и проявява интерес към нея.
Чл. 33. Всеки училищен кинематограф се завежда от управител с необходимия технически и административен персонал.
За управители се назначават лица, които имат най-малко завършено средно образование.
Управителите на клоновете от Софийския централен училищен кинематограф и тези на училищните кинематографи в провинцията са и отчетници.
Чл. 34. Управител на Столичния централен училищен кинематограф е директорът. Нему непосредствено са подчинени управителите на другите училищни кинематографи.
Чл. 35. В административно и счетоводно отношение училищните кинематографи се считат клоновете на Централния столичен училищен кинематограф.
Чл. 36. Персоналът на училищните кинематографи се назначават от Министъра, с изключение на помощниците-техници, писарите, прислугата и надничарите, които се назначават по представление на управителите от директора.
Чл. 37. Щатът, както и заплатите на служителите при всеки, училищен кинематограф, се определя в бюджетите на училищните кинематографи, с оглед на служебното им положение.
Чл. 38. Научно-възпитателната работа на училищните кинематографи се ръководи от надлежния управител с сътрудничеството на местния родителско-учителски комитет.
Чл. 39. Към всеки държавен подвижен кинематограф се числят един учител-ръководител, който е отчетник, един машинист-шофьор и един техник-оператор. За учители-ръководители се назначават лица най-малко с завършено средно образование.
Чл. 40. За научно-възпитателната работа на училищните кинематографи при министерството се създава филмова библиотека.
Тази библиотека обслужва с филми безплатно всички държавни кинематографи, а срещу наем читалищни, на разни сдружения и частни кинематографи.
IV. Войскови и други кинематографи.
Чл. 41. Кинематографите, които се уреждат от Министерството на войната за възпитанието и обучението в казармите, Военното училище и военните курсове, което завежда и тяхната служба и което ги издържа, се ползуват от привилегиите, предвидени от този закон за училищните кинематографи, а подвижните войскови кинематографи се ползуват от привилегиите, предвидени за подвижните кинематографи. Контролата върху тези кинематографи се извършва от Министерството на войната.
Забележка: 5 % брутния приход на войсковите кинематографи и излишъците в приходите на същите се използват за подобрение на войсковите кинематографи.
Чл. 42. Кинематографите при офицерските събрания се ползуват с привилегиите и задълженията, предвидени в този закон за читалищните кинематографи.
Един правилник, изработен от Министерството на войната, урежда службата на войсковите кинематографи.
V. Отчетност
Чл. 43. Всички училищни кинематографи работят при свои бюджети, утвърдени от Министъра на народното просвещение по предложение на директора на училищните кинематографи.
Приходната част на тези бюджети обема:
а) сумата от входни и гардеробни билети;
б) суми, добити от наеми, подаръци и др.;
Разходната част обема:
а) заплати на постоянния персонал;
б) възнаграждения на наемни лица;
в) кредити за наеми на веществени разходи и за възнаграждения за наемна работа;
г) 5% от брутния приход за фонда „Кино-просвета”.
Чл. 44. Бюджетът на фонда „Кино-просвета” при Министерството на народното просвещение се състои от:
- Приходната част, която обема:
а) сумата от таксите и глобите, които се събират по силата на този закон;
б) 5% от брутния приход на училищните кинематографи и излишъците в приходите на същите при сключване на бюджетите им;
в) брутните приходи от подвижните кинематографи при Министерството на народното просвещение;
г) сумите от наеми на филми (чл. 40);
д) помощи от държавата, постоянни комисии, институти, културно-просветни и стопански сдружения и др.;
е) наеми от имоти на фонда;
ж) лихви от капитала на фонда;
з) дарения и други случайни приходи;
2. Разходна част, която обема:
а) разходи за уреждане филмова библиотека и работилница при Министерството на народното просвещение;
б) разходи за набавяне на автомобилни коли, апарати, динамомашини и други материали за подвижните кинематографи и работилницата за филми при Министерството на народното просвещение, както и наеми на помещения за същите;
в) заплати и възнаграждения на постоянния и временен персонал при подвижните кинематографи и при работилницата и библиотеката за филми при Министерството на народното просвещение;
г) възнаграждения за членовете на комисията и на съвета и на контролните органи по чл. чл. 12, 13 и 21 от закона;
д) всички разходи, които по този закон или по решение на Върховния съвет за кинематографите трябва да се посрещнат от фонда.
Чл. 45. Разходи за филми за всички училищни и подвижни кинематографи, които не надминават 50,000 л. за един филм, може да се произвеждат направо от управлението на Централния кинематограф, или от отделението за културните учреждения и фондовете при Министерството на народното просвещение, чрез наемане или покупка от пазара, посредством вътрешна комисия от трима души, в която влиза началникът на съответната служба, един счетоводител и едно вещо лице, назначено от Министъра.
Тия разходи се оправдават с сметко-разписка или квитанция-разписка с фактура и протокола на комисията.
Комисията на кинематографите при Министерството на народното просвещение определя предварително кои от филмите да се купят.
Чл. 46. Разходи до 5.000 л. за бензин, масла и други предмети, както и за поправки или други работи, необходими за държавните подвижни кинематографи, които са на път, се извършват направо от учител-ръководител и се оправдават само с сметко-разписки. Подобни разходи за един и същ вид работа не може да се извършва от учител-ръководителите повече от един път в месеца.
Чл. 47. Произвеждане на разходите и оправдаването им става по реда за произвеждане и оправдаване на държавните разходи, с изключенията, предвидени в предходните два члена.
Чл. 48. Учител-ръководителите на подвижните кинематографи при Министерството на народното просвещение, се отчитат пред касиер-счетоводителят на фонда „Кино-просвета”.
Чл. 49. Контролата на приходите и разходите и отчитането за тях, за училищните кинематографи в провинцията се възлага на контролна комисия, която се състои от по един представител на Министерството на народното просвещение, на местната данъчна власт и на окръжната сметна палата, ако има такава, ако ли не – на местното общинско управление, а за фонда „Кино-просвета” и за училищните кинематографи в София контролът и отчитането се извършва от комисия, в състав: представител на Върховния съвет за кинематографите, началника на бюджетноконтролното отделение при Министерството на народното просвещение или негов заместник и един представител на Софийската окръжна сметна палата.
Чл. 50. Касиер-счетоводителите на училищните кинематографи и касиер-счетоводителите от фонда „Кино-просвета” се отчитат пред посочения в чл. 49 контролни комисии, които изпращат отчетите на съответната окръжна сметна палата за окончателно одобрение и освобождаване отчетниците от отговорност.
Глава III.
Наказателни разпореждания.
Чл. 51. Притежател на кинотеатър, който не включва в програмите на представленията възпитателни, научни или културни филми (чл. 6), се наказва с глоба до 10.000 л.
Същото наказание се налага и при нарушаване на чл. 20 от този закон.
Чл. 52. Филмопроизводители или търговци на филми, които не изпълняват постановленията на чл. 8 от закона, се наказват с глоба от 2.000 до 20.000 л. Същото наказание се налага и на тези, които отговарят кинематографи, без да са получили нужното по чл. 2 разрешение от Министерството на народното просвещение.
Чл. 53. Притежател на кинотеатър или друго заведение, който допусне да се прожектира неразрешен филм или който позволи да се прожектира филм под друго име неозначено в разрешението, или филм с промени, вмъкнати след разрешението за прожектиране на филма, се наказва с глоба от 2.000 до 20.000 л., а филмът се изземва.
Ако прожектираният неразрешен, или изменен след разрешението филм съдържа неприлични сцени, картини или описания, които могат да внесат поквара между населението, или да го подтикнат към престъпление, се наказва с глоба от 5.000 до 50.000 л. или с тъмничен затвор, а самите филми, картини и текстове се изземват.
Същото наказание се налага и при нарушение на чл. 5 от закона.
Чл. 54. Притежател на кинотеатър или неговите служащи, които допуснат на кинопредставления деца по-малки от 18 навършени години, както и учащи се от всички основни и средни общообразователни, специални, частни учебни заведения, освен, в случаите, предвидени в член 14 на настоящия закон, се наказват с глоба от 2.000 до 20.000 л.
Ако виновният установи, че въпреки всетите мерки от него мерки и упражнявания контрол не е могъл да отстрани казаното нарушение, освобождава се от предвиденото наказание.
Чл. 55. При систематическо нарушение на някои от постановленията на чл. чл. 2, 3, 4, 5, 6, 8, 9, 11 и 20 на тоя закон, освен с налага на предвидено за съответното нарушение наказание, съдът може в присъдата си да постанови и запрещаване да се прожектират филми в кинотеатъра или салона, където е станало нарушението за време от 10 до 60 дни, както и лишение провинените лица от правото да упражняват занятието си от 1 до 3 години.
Чл. 56. За нарушения от този закон, извършени от органите и служителите на юридически лица, отговарят извършителите на нарушението. Ако глобата не може да се събере от последните, тогава тя се събира от юридическото лице.
При разглеждането на тези дела се призовават да участват като страна и юридическите лица.
Чл. 57. Всички нарушения на този закон се констатират от някои от членовете или контролните органи на Комисията за кинематографите с акт, приподписан от двама свидетели, или с акт на самата комисия.
Актовете съставляват пълно доказателство за изложеното в тях, докато не се докаже противното.
В случаите, при които се налага изземване, последваното става с съставянето на акта.
Чл. 58. При осъдителна присъда, влязла в законна сила, за деянието, в свръзка с което е станало изземването, иззетите филми и предмети се унищожават или се използват като материали, а при оправдателна присъда се повръщат. Оправдателната присъда, обаче, не дава право за ново използване, без нужното за целта разрешение от Комисията за кинематографите.
При спор по въпроси, дали филмите отговорят на условията в чл. чл. 4, 5 и 11, мнението на комисията за кинематографите при Министерството на народното просвещение е единствено компетентно и задължено за съда.
Чл. 59. Нарушенията на този закон, които се наказват с глоби до 10.000 л. подлежат на разглеждане от мировия съдия, а останалите – от окръжния съд, по реда, предвиден в углавното съпроизводство.
Чл. 60. Всички дела, възбудени по този закон, се разглеждат в двумесечен срок, считан от деня на постъпване на акта в съда.
Под думата „притежател на кинотеатър” в този закон се разбира лицето или лицата, които стопанисват и ръководят предприятието, безразлично дали са собственици, или наематели на кинематографа.
Чл. 61. Всички глоби, които се присъждат по силата на този закон, се събират от държавните бирници и се внася на приход в фонд „Кино-просвета” при Министерството на народното просвещение.
Временни положения
Чл. 62. Този закон отменя ония положения в закона за поощрение родната литература и изкуство („Държавен вестник”, брой 134 от 14 септември 1921 г.), които засягат кинематографите, както и ония положения в другите закони, които му противоречат.
Чл. 63. По отношение постановленията на чл. чл. 2, 6, 8, алинея първа, 11 и 20, този закон влиза в закон два месеца след публикуването му в „Държавен вестник”.
Заповядваме, този закон да се облече с държавния печат, да се обнародва в „Държавен вестник” и да се тури в действие.
Изпълнението на този указ възлагаме на Нашия Министър на народното просвещение.
Издаден в София на 15 април 1930 година.
На първообраз с собствената на Негово Величество ръка написано:
Подписал,
„БОРИС III”
Приподписал,
Министър на народното просвещение: Н. Найденов
Първообразният указ е облечен с държавен печат и зарегистрован под № 2611 на 24 април 1930 година.
Пазител на държавния печат,
Министър на правосъдието: Д-р Т. Кулев.