На 11 януари 1927 година в хотел “Амбасатор” в Лос Анжелис собственикът на МGM, Луис Б. Майер дава официална вечеря, на която са поканени 36 личности от всички сфери на филмовата индустрия – актьори, режисьори, сценаристи, продуценти, собственици на киносалони и дори юристи, на които представя идеята си да се създаде институция, която да ги представлява заедно. Така се създава Американската академия за кинематографични изкуства и науки (AMPAS). За президент е издигнат Дъглас Феърбанкс старши, а за вицепрезидент Фред Нибло (режисьор на първия “Бен Хур”)
На 11 май новосъздадената Академия се събира на банкет по повод основаването си и решава, че “ще тласка развитието на филмовото изкуство и техника напред, като една страна поощрява размяната на конструктивни идеи, а от друга – като раздава награди за индивидуални постижения”. Процедурата по награждаването е възложена на седемчленна комисия. На 28 май комисията излиза с решение нагрдаите да се връчват ежегодно и ги ограничава до 12 “академични награди за заслуги”, само за филми излезли на екран в Лос Анжелис в периода 1 август-31 юли (следващата година). С дизайна на бъдещата статуетка се заема художникът Седрик Гибънс, който тогава бил шеф на художническия отдел на МGM . Една от легендите разказва, че е нарисувал бъдещия “Оскар” върху салфетка в ресторанта, където вечерял. Самата статуетка е изработена от скулпторът Джордж Станли.
Все още има спор и множество митове около името и кръстникът на статуетката. Например, актрисата Бет Дейвис твърди, че статуетката приличала на първият й съпруг Хърман Оскар Нелсън. Официалната версия на Академията е, че кръстник е библиотекарката Маргарет Херик, който разпознава в образа в рицаря своя чичо Оскар Пиърс.
През годините Академията и церемонията по награждаване минават през различни перипетии. 1933 година е особено тежка, защото десетки актьори поведени от Джеймс Кагни, Гари Купър и Фредерик Мач напускат Академията и създават независима гилдия. Същото правят и режисьорите. Две години по-късно гръмва аферата “Бет Дейвис”. Въпреки безспорната й работа върху филма “Бремето на човешките страсти”, актрисата не е сред номинираните, което предизвиква гневни реакции и брожения в Академията. Тогава за първи и последен път в историята на “Оскар”-ите се прави изключение – членовете могат да посочват своя фаворит, дори и да не е сред номинираните. Тази история толкова срива авторитета на Академията, че голяма част от гилдиите я бойкотират. За да излезе от скандалната ситуация, новоизбраният президент Франк Капра предлага да се създаде почетна награда за цялостно творчество и принос, която да се присъди на режисьорът и безспорен авторитет в Холивуд Дейвид Уорк Грифит.
През 1937 година спорът между профсъюзите и Академията спират. Взима се решение всички членове да дават своя глас за номинираните. През 1938 година изборът кой да получи златната статуетка е направен не от 200 човека, а от 15 000 души, заети в производството на филми. След като през 1940 година в-к “Лос Анжилис таймс” си позволява по некоректен начин да публикува предварително списъка на победителите, Академията взема решение за запазване на тайната до самото връчване. Поради стагнация и призив към икономии по време на Втората световна война в годините между 1943/45 иначе златната статуетка е изработена от гипс и боядисана в златен бронз. През 1949 година за първи път се присъжда и награда за чуждестранен филм – това е “Хамлет” на Лорънс Оливие.
Тежък удар понася Академията и церемонията по време на Студената война и ловът на вещици подет от сенатора Джоузеф Маккарти през 50-те години на миналия век. Тогава десетки кинотворци обвинени в леви убеждения и антиамериканска дейност, работят с измислени имена, а на церемония, при обявяваме на наградения често не излизал никой, защото са били включени в “черния списък”. По-късно ръководството на Академията излиза с декларация “че наградата се дава за постижение в киноизкуството без оглед на всякакви други обстоятелства”.
Тази година в Америка и света също има не малко политически събития, които поляризират творците в Холивуд. Церемонията е много добра възможност да се демонстрира една или друга подкрепа. Както го направи Олимпия Дукакис през 1988 година. След като приема от Майкъл Дъглас статуетката за своята работа в “Лунатици”, изрича “А сега, напред Майкъл!”. Тогава нейният първи братовчед Майкъл Дукакис бе кандидат на Демократическата партия…
От 1930 година церемонията се е предавала по радиото. В началото на 1953 година собствениците на NBC предлагат 100 000 долара и всички допълнителни разходи срещу правата върху телевизионно излъчване на церемонията. Първото предаване коментирано от бъдещия президент Роналд Рейгън привлича 80 милиона зрители.