Кратка история на наградите "Оскар"

На 11 януари 1927 година в хотел “Амбасатор” в Лос Анжелис собственикът на МGM, Луис Б. Майер дава официална вечеря, на която са поканени 36 личности от всички сфери на филмовата индустрия – актьори, режисьори, сценаристи, продуценти, собственици на киносалони и дори юристи, на които представя идеята си да се създаде институция, която да ги представлява заедно. Така се създава Американската академия за кинематографични изкуства и науки (AMPAS). За президент е издигнат Дъглас Феърбанкс старши, а за вицепрезидент Фред Нибло (режисьор на първия “Бен Хур”)

На 11 май новосъздадената Академия се събира на банкет по повод основаването си и решава, че “ще тласка развитието на филмовото изкуство и техника напред, като една страна поощрява размяната на конструктивни идеи, а от друга – като раздава награди за индивидуални постижения”. Процедурата по награждаването е възложена на седемчленна комисия. На 28 май комисията излиза с решение нагрдаите да се връчват ежегодно и ги ограничава до 12 “академични награди за заслуги”, само за филми излезли на екран в Лос Анжелис в периода 1 август-31 юли (следващата година). С дизайна на бъдещата статуетка се заема художникът Седрик Гибънс, който тогава бил шеф на художническия отдел на МGM . Една от легендите разказва, че е нарисувал бъдещия “Оскар” върху салфетка в ресторанта, където вечерял. Самата статуетка е изработена от скулпторът Джордж Станли.

Първата церемония по награждаването става на 16 май 1929 година в холивудския хотел “Рузвелт” и не предизвиква особен интерес. Тя е била с времетраене 4 минути и 28 секунди, победителите са се знаели от месеци. Тогава актьорът Емил Янингс си я взел предварително, а Джанет Гейнър била повече развълнувана от факта, че стои на подиума редом до Дъглас Феърбанкс, който бил първия водещ на церемонията. 

Все още има спор и множество митове около името и кръстникът на статуетката. Например, актрисата Бет Дейвис твърди, че статуетката приличала на първият й съпруг Хърман Оскар Нелсън. Официалната версия на Академията е, че кръстник е библиотекарката Маргарет Херик, който разпознава в образа в рицаря своя чичо Оскар Пиърс.

През годините Академията и церемонията по награждаване минават през различни перипетии. 1933 година е особено тежка, защото десетки актьори поведени от Джеймс Кагни, Гари Купър и Фредерик Мач напускат Академията и създават независима гилдия. Същото правят и режисьорите. Две години по-късно гръмва аферата “Бет Дейвис”. Въпреки безспорната й работа върху филма “Бремето на човешките страсти”, актрисата не е сред номинираните, което предизвиква гневни реакции и брожения в Академията. Тогава за първи и последен път в историята на “Оскар”-ите се прави изключение – членовете могат да посочват своя фаворит, дори и да не е сред номинираните. Тази история толкова срива авторитета на Академията, че голяма част от гилдиите я бойкотират. За да излезе от скандалната ситуация, новоизбраният президент Франк Капра предлага да се създаде почетна награда за цялостно творчество и принос, която да се присъди на режисьорът и безспорен авторитет в Холивуд  Дейвид Уорк Грифит. 

През 1937 година спорът между профсъюзите и Академията спират. Взима се решение всички членове да дават своя глас за номинираните. През 1938 година изборът кой да получи златната статуетка е направен не от 200 човека, а от 15 000 души, заети в производството на филми. След като през 1940 година в-к “Лос Анжилис таймс” си позволява по некоректен начин да публикува предварително списъка на победителите, Академията взема решение за запазване на тайната до самото връчване. Поради стагнация и призив към икономии по време на Втората световна война в годините между 1943/45 иначе златната статуетка е изработена от гипс и боядисана в златен бронз. През 1949 година за първи път се присъжда и награда за чуждестранен филм – това е “Хамлет” на Лорънс Оливие.

Тежък удар понася Академията и церемонията по време на Студената война и ловът на вещици подет от сенатора Джоузеф Маккарти през 50-те години на миналия век. Тогава десетки кинотворци обвинени в леви убеждения и антиамериканска дейност, работят с измислени имена, а на церемония, при обявяваме на наградения често не излизал никой, защото са били включени в “черния списък”. По-късно ръководството на Академията излиза с декларация “че наградата се дава за постижение в киноизкуството без оглед на всякакви други обстоятелства”.

През годините някои от номинираните за “Оскар” (често актьори) отказват честта по една или друга причини. Например Джордж К. Скот отказва да е номиниран защото шоуто било ревю на човешката плът, и освен това не е състезание и не иска да се конкурира с колегите си. Марлон Брандо отказва да присъства на церемонията и да вземе лично своя “Оскар” за “Кръстникът”, но праща индианка, която чете декларация срещу несправедливото и нехуманно отношение на американското правителство върху коренните жители на Щатите. Така сцената на “Оскар”-те се превръща в политическа трибуна от която се изчитат декларации и се държат речи с гражданска позиция на творците. След едно подобно слово на Ричард Гиър в защита на Далай Лама се налага ограничение на минутите за изказване – след отреденото време, оркестърът започва нова мелодия. Поляризацията на различни мнения е видима с просто око, дори когато камерите не снимат сцената, а гостите сред публиката. През 90-те години, когато Академията връчва “Оскар” за цялостно творчество на легендарния режисьор Елия Казан, част от звездите с леви убеждения демонстративно отказват да станат на крака, между които Стивън Спилбърг, Ник Нолти или Тим Робинс.

Тази година в Америка и света също има не малко политически събития, които поляризират творците в Холивуд. Церемонията е много добра възможност да се демонстрира една или друга подкрепа. Както го направи Олимпия Дукакис през 1988 година. След като приема от Майкъл Дъглас статуетката за своята работа в “Лунатици”, изрича “А сега, напред Майкъл!”. Тогава нейният първи братовчед Майкъл Дукакис бе кандидат на Демократическата партия…

От 1930 година церемонията се е предавала по радиото. В началото на 1953 година собствениците на NBC  предлагат 100 000 долара и всички допълнителни разходи срещу правата върху телевизионно излъчване на церемонията. Първото предаване коментирано от бъдещия президент Роналд Рейгън привлича 80 милиона зрители.