Световно кино

Излезе от печат сборникът „Добрите, лошите и грозните“ на Благой Д. Иванов, който проследява развитието на част от филмовите жанрове и на зрелището в киното.

Сборникът „Добрите, лошите и грозните“ е опит да се погледне към част от мозайката и да се сглобят парчетата, които изграждат някои елементи от жанровете в киното и от похватите на зрелището. Посочена е и любопитната закономерност между чисто комерсиалните и по-лековатите продукции и заглавията, които единодушно се считат за първокласни. Общопризнати режисьори като Робърт Уайз, Алфред Хичкок и Стивън Спилбърг са оказали прекалено силно въздействие на редица по-скромни имена във фантастиката, трилъра и хоръра и именно тези по-малко известни творци са сред акцентите в съдържанието. Затова в „Добрите, лошите и грозните“ звездите са предимно психопати, зомбита и призраци, чрез които в киносалоните се раждат нови и неочаквано креативни заглавия, които може да не са бляскави шедьоври, но носят в себе си невероятен чар и находчиви идеи. Предлагаме откъс от книгата на Благой Д. Иванов.

Олег Ковачев: Искам филмът да е поклон пред паметта на онези кинотворци, които ни гледат от небето!

В продължение на почти половин век в България се води една необявена война между комунистическата власт и голяма част от демократично настроените кинодейци. Парадоксалното е, че мнозинството от спрените или “осакатени” филми, са създадени от членове на БКП, вярващи в идеите и справедливостта на партията. Партийната естетика срещу свободата да казваш истината в своя филм. Следват житейски и творчески драми, пропуснати възможности за българскто кино. И в крайна сметка – прекрасни примери на хора, жертващи просперитета и богатството, рискуващи кариерата и професията си в името на истината в киноизкуството.

Аниматорът ще ни представи изложба от свои илюстрации, вдъхновени от „мрачната" фантазия на писателя.

Владислав Тодоров се завръща с диаболичната приказка „Пумпал”! Повод за срещата на 17 май в Дома на киното е и юбилейното издание на култовия роман „Дзифт”, екранизиран с успех под режисурата на Явор Гърдев. Тодоров има още един филмиран роман - „Цинкограф”, чиято филмова адаптация е дело на Емил Христов и носи заглавие „Цветът на хамелеона”. За творчеството на Владислав Тодоров ще говори проф. Александър Кьосев. Актьорът Башар Рахал, който ще прочете откъс от новия роман. На Вашето внимание публикуваме откъс от новия роман на Владислав Тодоров - "Пумпал"

Откъс от автобиграфичната книга на голямата българска актриса на издателство “Книгомания“

Кой може да забрави Кулишева от „Двойникът“ и нейното извинение, че закъснява за съвещание в института: „Какво да правя, пуснаха чушки – до обяд щяха да свършат!“ Или Седларова от „Опасен чар“, неудържима в подготовката за сватбата на дъщеря си с героя на Тодор Колев: „Значи така решихме да ги подредим на масата: роднина - милиционер, роднина – милиционер..“ Ами Димитрова от „Дами канят“? И със затворени очи можем да я видим как прокарва ръка по плещите на автоинструктора Стефан Данаилов: „Вземи ме, лодкарю, на твоята ладия лека... Сериозно, Екиме, защо не вземем да забегнем двамата, да напуснем тоя прованс?“

Започва панорамата на скандинавкото кино във Варна

Разговор със звездата на филмите "Докато Ая спеше" и "Слава"

Нямам спомен откога се познаваме със Стефан, дори не мисля, че сме се запознавали официално. Той е от актьорите, с които контактът става бързо и непринудено. За това помага не само специфичното му чувство за хумор, но и умението да съблазнява събеседника или зрителя с естественото си поведение. За този разговор няма конкретен повод. Решихме да си поприказваме за смисъла и жертвите в актьорската професия и за последните му роли във филмите „Урок“, „Докато Ая спеше“ и „Слава“

Кино „Люмиер Лидл” организира месец на българските документални филми, подкрепени от НДК

Сред заглавията, които ще видим през целия май, е филмът „Катя Паскалева - последната роля” с режисьор Ема Константинова, разказващ за скрития образ на голямата звезда на българското кино и театър.

Изборът на Бойко Ламбовски можете да гледате на 3 май от 18:30 ч.

Бойко Ламбовски ще запознае публиката със своята гледна точка към шедьовъра на Еторе Скола „Грозни, мръсни, зли“ – филм, който в своята жанрова уникалност е разпънат между Пазолини и гротескната, и изпълнена с радикална социална критика черна комедия.

Разговор с режисьора на филма „Сняг”, който БНТ ще излъчи на 30 април вечерта

В неделя (30 април) по БНТ 1 стартира поредица „Ново българско кино”, която започва с дебютния пълнометражен филм на режисьора и сценарист Венцислав Василев – „Сняг”. Преди две години, филмът бе в конкурсната програма на фестивала на българското игрално кино „Златна роза” 2015, където направихме част от този разговор и продължихме дни преди телевизионната премиера. За съжаление филмът не получи своето разпространение по кината, каквото заслужаваше.

Нашата кoпродукция спечели наградата за най-добър филм на фестивала в Tribeca, New York

След „Уестърн“, който беше селектиран в „Особен поглед“ на фестивала в Кан, втора ко-продукция на „Чучков Брадърс“ получава световно признание. "Синът на София" спечели наградата за най-добър филм на втория по големина фестивал за независимо кино в Ню Йорк и създаден от Робърт Де Ниро - Tribeca, New York.

Официалната премиера на филма ще отбележи 95-ата годишнина на Анжел Вагенщайн на 17 октомври 2017 г. на фестивала Синелибри.

Анжел Вагенщайн: „Всяка революция е една авантюра с неясен изход - твърде често различен от посланията в началото й, защото революциите се раждат, за да променят околния пейзаж и да умрат.”

Лектория в рамките на третото издание „5 и ½ скандинавски визии за култура”, 10-13 май, Варна 2017

Шведският режисьор Лукас Мудисон (правилното произнасяне на фамилията му е Модюсон) е може би един от най-ангажираните съвременни скандинавски кинотворци с проблемите на младото поколение, но освен историите, посветени на подрастващите, неговите филми коментират теми свързани с глобализацията, с мястото на човека от Източна Европа в променящата се и вече по-малко сигурна Западна Европа. Дори в по-експеременталните си филми от рода на „Дупка в моето сърце“ от 2004 г., той е честен наблюдател, без да раздава присъди за хората в безпътност, в търсене на любовта, предизвикали хаос в душата си.