Продуцентът Греъм Кинг е убеден да откупи правата върху историята на Фреди Меркюри и Queen от отличения с награди сценарист Питър Морган. „Питър ме попита дали харесвам Queen“, спомня си той. „Казах му, че харесвам групата и тогава той сподели, че пише сценарий по темата и че никой не притежава правата за тяхната история, така че да помисля дали имам интерес“.
Кинг е запознат с историята на Фреди, все пак е израснал в Лондон през 70-те и 80-те и след продължителен телефонен разговор с Джим Бийч, адвоката на Queen, Кинг е представен на основателите на групата, китариста Брайън Мей и барабаниста Роджър Тейлър, и сделката е сключена.
Както Кинг се опасява, Мей и Тейлър в началото се притесняват от идеята, но опитът на Кинг в продуцирането на отличени с награди филми за такива бележити личности като Хауърд Хюс (Авиаторът) и Мохамед Али (Али), както и бившия офицер от ЦРУ Тони Мендес (Арго), ги кара да се чувстват по-уверени. „Имам опит в големите холивудски продукции и смятах, че историята трябва да бъде представена с такъв размах“, казва Кинг. „Филмът е празник с музиката им, но също и с наследството на Queen и Фреди. Той ще покаже на едно ново поколение кой е всъщност Фреди – неговото детство в Занзибар, пристигането му в Лондон, предразсъдъците, с които се е сблъскал в началото, неговата срамежливост и неувереност по отношение на външността му, неговите битки на толкова различни фронтове, неговият невероятен талант като композитор и музикант, как групата става второто му семейство, преоткриването му като изпълнител от невероятна класа, като винаги си остава човек, който всички обожават и на който всичко, дори и най-неприемливото поведение, може да бъде простено, и всичко това подплатено с мелодии, които са иновативни и новаторски за времето си. Времето между 1970 и 1985 г. е може би най-важната част в живота на Фреди и бандата и завършва с триумфалното им участие на Live Aid“.
Мей и Тейлър са част от екипа по време на целия творчески процес, каквото е и желанието на Кинг, и тяхното участие гарантира, че филмът ще следва точно историята. „Все пак филмът разказва тяхната история и никой не е по-добре запознат с нея от самите тях“, казва той. „Знаехме, че няма да правим филм, ако всичко не е точно – историята, актьорите – всичко трябваше да си пасне на мястото“.
Проектът преминава през няколко варианта докато достигне до екрана и Мей и Тейлър са впечатлени от упоритостта и отдадеността на Кинг. „Греъм Кинг е прекрасен продуцент и беше с нас от самото начало“, казва Мей. „С Роджър често сме си мислили, че това никога няма да се случи. Така че фактът, че Греъм успя да събере този страхотен екип и актьорски състав, беше много вълнуващ“.
Не е изненадващо, че Фреди Меркюри все още заема специално място в сърцето на Брайън Мей. „Имам страшно много спомени с Фреди“, казва той. „Спомням си тази лукава усмивка и блясъка в очите му. Той беше много темпераментен и често избухваше, но всъщност беше много срамежлив. Спомням си топлината на Фреди и как не искаше да си губи времето за нищо излишно. Винаги беше съсредоточен, винаги успяваше да излезе от затруднена ситуация“.
Кинг се гордее и с това, че филмът показва как е създадена прочутата им музика. „Как групата е създавала своите хитове? Това е наистина трудно за представяне на екрана“, обяснява той. „Зрителите ще харесат това, което видят. Това не е само историята на Фреди, а и историята за това как те изграждат своя музикален стил. Как те създават “Bohemian Rhapsody“, която е тотално оплюта в началото“.
Една от сцените, която Мей гледа с удоволствие, е първата поява на групата в легендарното шоу на BBC Top of the Pops през 1974 г. с изпълнение на “Killer Queen”. „Друга група се отказа в последния момент и така ние заехме мястото им“, спомня си той. „За нас беше много странно, защото по това време BBC държеше на принципа никой да не пее на живо в студиото. Именно затова решихме да направим видеоклип на “Bohemian Rhapsody“, защото знаехме, че ще изглеждаме нелепо, като само си отваряме устата на тази песен. След като песента стана номер 1 и остана на върха в продължение на 6 седмици, Top of the Pops въртяха видеото в продължение на 6 седмици. Тогава не осъзнавахме какъв ефект ще има това по целия свят. Това видео ни превърна в звезди“.
Филмът започва и завършва с култовото изпълнение на Queen по време на концерта Live Aid. Live Aid е едно от най-значимите културни събития през 80-те и събира най-големите звезди за благотворителен концерт на две сцени – на стадион „Уембли“ в Лондон и на стадион „Джон Ф. Кенеди“ във Филаделфия на 13 юли 1985 г. Организиран от Боб Гелдоф и Мидж Ур за набиране на средства за засегнатите от глада в Етиопия, концертът е истинско събитие в телевизионния ефир и е гледан от общо 1,9 милиарда зрители в 150 страни по света.
Според Кинг и екипа му точно това изпълнение е от особено значение за историята на Queen. Концертът се случва в ключов за групата момент, която се събира отново, след като Меркюри се пренася в Германия, където записва два соло албума. По това време Меркюри изживява криза, намира се изцяло под влиянието на Пол Прентър, заобиколен е от хора, който се възползват от щедростта му, и пропада в наркотична и алкохолна зависимост.
Изпълнението на Queen е големият коз на организаторите. „Хората във Великобритания гледаха концерта, но не се обаждаха, за да направят дарения, какъвто беше смисълът на шоуто“, отбелязва Кинг. „Фреди се появи и изпълни няколко песни, които бандата беше репетирала в продължение на три седмици. Това беше едно перфектно 20-минутно шоу и той накара всички зрители да се активизират. Той ги накара да разберат каква е целта на събитието. Queen успяват да спечелят най-голямото дарение в размер на 1 милион лири, което за онези дни е значима сума“.
ПОДБОР НА АКТЬОРИТЕ
Не е лесно да се намерят подходящите актьори за ролите, особено когато става въпрос за някой, който трябва да играе Фреди Меркюри. Ролята определено е предизвикателство за всеки. Актьорът не само трябва да пресъздаде емоционалните настроения на Фреди, но имайки предвид включването на много изпълнения на Queen, той трябва да овладее движенията и танците, които са от съществено значение при всяка изява на сцена за Фреди.
Рами Малек, отличената с „Еми“ звезда от сериала Mr. Robot, е актьорът, който Кинг и останалата част от екипа избира за ролята на Меркюри. Малек харесва музиката им и е развълнуван от възможността да разбере повече за тази музикална икона. „Знам, че Queen са велики, а Фреди Меркюри е икона и герой за мнозина“, казва Малек. „Но не си давах сметка колко важен е той за толкова много хора по света. Феновете на Queen са страшно много. Мисля, че много хора се идентифицират с Фреди и с неговите безкрайно различни превъплъщения. За мен беше удивително да се запозная с толкова много негови образи, както и с неговата много мила същност“.
Първоначалното притеснение на Малек да приеме толкова емблематична роля скоро се изпарява. „Когато трябва да изиграеш Фреди Меркюри, няма как да не си помислиш възможно ли е да успееш да влезеш в неговия образ“, казва той. „Разучих всичко в неговите изпълнения: способността му да владее сцената, неговото пеене, неговото свирене на пиано. Осъзнах, че той е една много сложна личност, която се опитва да открие своята идентичност. Можех да се справя с това. Ако започвах от тук, можех да поставя основите и да се сдобия с увереност да направя всичко останало“.
„Това, което е абсолютно безспорно при Фреди Меркюри, е неговият магнетизъм“, продължава Малек. „Когато той е на сцената, с микрофон в ръка или пред пианото, той се чувства способен на всичко. Магично при него е влиянието му върху всеки в публиката, който може да почувства същото – той може да стигне до теб, все едно си единственият му зрител. Именно това го прави толкова уникален и забележителен творец на нашето време или на всяко друго време“.
За Малек една от основните теми във филма е тази за семейството и как то се грижи за своите членове. Когато Пол Прентър е нает за асистент на мениджъра на бандата Джон Рийд, самата група, която всъщност е семейството на Фреди, започва да се разпада. Прентър влиза под кожата на Меркюри и го насърчава да се отдаде на хедонизма. Той го убеждава да напусне групата и да опита соло кариера в Германия. „За бандата Пол е хитър интригант“, отбелязва Малек. „Той повежда Фреди по наклонената плоскост, която включва партита, наркотици и алкохол. Посещението на Мери Остин, най-близкият му човек, ще го накара да осъзнае, че хората, с които се е запознал в Мюнхен, не са неговото семейство и само се възползват от него. Именно тогава той разбира, че не може да съществува отделно от тази група“.
Малек е безкрайно благодарен за подкрепата от страна на Брайън Мей и Роджър Тейлър. „Включването на Брайън и Роджър беше от съществено значение за филма“, казва той. „Никой не знаеше тяхната история и тази група по-добре от тях двамата, така че техните съвети бяха безценни. Много е трудно да предадеш историята си в ръцете на непознати, но ние добре се опознахме и не искахме за нищо на света да предадем тяхното доверие“.
Когато трябва да се подготви за изпълненията по време на концертите, Малек подхожда по различен начин. „Знаех, че трябва да пея, да усвоя британски акцент, да се движа из цялата сцена, затова имах нужда от специален треньор“, казва той. „Запознах се с Поли Бенет и двамата чудесно си паснахме в това отношение“.
Като негов треньор, Бенет помага на актьора да усвои всички движения на Фреди Меркюри. „Движенията му не са просто част от изпълнението“, обяснява Бенет. „Всъщност това е самият герой в неговата същност“.
Бенет допълва, че движенията на Фреди, който в детството си е бил боксьор, играч на голф и лекоатлет, са повлияни от това. „Можете да видите как замахва по време на изпълненията си, как прикляка, докато тича по сцената, и как използва микрофона като стик за голф“.
В резултат на проучванията си, Малек и Бенет разбират колко много Фреди е обичал Лайза Минели и филма с нейно участие „Кабаре“, колко се е интересувал от творчеството на режисьора и хореографа Боб Фоси, колко много се е възхищавал на операта и нейните брилянтни диви, както и на звездите по негово време Мик Джагър и Дейвид Бауи. „Рами и аз работихме в посока да добавим някое движение в стил Бауи или в стил Лайза Минели по време на неговите изпълнения през 70-те, които по-късно изчезват, след като той демонстрира своята хомосексуалност. Трябва да знаете, че хомосексуализмът вече не е смятан за престъпление, след като той навършва 20 години, и това има огромен ефект върху размаха му по време на изпълнение и отношенията му с други хора. Но след като написва повече песни и става прочут, той става и по-смел в това отношение“.
Сцените от концерта Live Aid са особено предизвикателство за Бенет, най-вече защото са в началото на снимачния процес. „Фреди пее пред тази огромна аудитория“, отбелязва тя, „така че Рами за целта трябваше да е невероятно пъргав и гъвкав. Започнахме да работим върху “Radio Ga Ga“ и той разполагаше с три часа, за да овладее всичко – всеки поглед, всяко движение, всяко завъртане на микрофона. Така той бързо влезе във форма, всичко се получи съвсем плавно и спонтанно и той успя да наелектризира стадиона. Истинското предизвикателство пред него беше да издържи в този дух до края“.
Сътрудничеството с Бенет е безценно за Малек. Както актьорът споделя: „Не искахме просто да играя Фреди, а да разберем защо е правил всичко. Затова да изгледаме всички негови изпълнения, филми и хореографи, които са му повлияли, беше от невероятна полза, за да влезем под кожата му и да разберем как той се е движел и пеел“.
Кулминацията на тяхната упорита работа са сцените от концерта Live Aid. „Усещането на излезеш на тази сцена за Live Aid беше несравнимо“, казва Малек. „Макар и на стадиона да нямаше публика, беше доста изнервящо. Но беше и много ободряващо. Все пак сцената беше построена точно, както е изглеждала тогава, и всичко изглеждаше съвсем истинско“.
Греъм Кинг споделя: „Не искахме просто да повтаряме Фреди. Целта беше Рами да придаде нещо свое към този образ, но да запазим движенията на Фреди, които са толкова легендарни. Поли положи невероятни усилия за това и се справи блестящо. Тя и Рами работиха заедно, за да успее той да влезе в образа му. Рами беше невероятен. Знаех, че ще се справи с ролята, въпреки огромното напрежение. Все пак говорим за група с милиони фенове, които очакват с нетърпение този филм. Можехме ли да зарадваме феновете на Queen, особено тези, които са абсолютно непреклонни по отношение на всичко, свързано с групата? Но Рами наистина беше невероятен. Мога с гордост да кажа, че това е едно от най-добрите изпълнения, които съм гледал за последните години“.
Ейдан Гилън, който е в ролята на Джон Рийд, също възхвалява изпълнението на Рами Малек. „Рами направи нещо невероятно“, отбелязва той. „Това е едно съвсем детайлно, страстно, рисковано, свръхестествено изпълнение“.
„Рами е невероятен“, казва Гуилим Лий, който играе Брайън Мей. „Той е в почти всяка сцена от филма и работи толкова упорито. Фреди беше обичан от милиони и на плещите на Рами лежеше голяма отговорност. Но той наистина успя да пресъздаде неговата страст и неговата енергия, и представи невероятната нежност и човечност в този герой, която мисля, че много хора не познават. За концертните изпълнения Рами трябваше да научи всичко, което Фреди е правил, и след това да го забрави, за да го представи, все едно е напълно спонтанно и той се справи блестящо“.
Отговорничката по подбора на актьорите Сузи Фигс подбира останалата част от състава. Греъм Кинг отбелязва: „Не искахме големи имена, искахме да подберем велики актьори, които да се слеят с образите. Ако зрителите не ги приемат като съответния герой за първите 20 минути, значи сме се провалили. Предизвикателството беше голямо“. Джим Бийч допълва: „Сузи свърши невероятна работа и успя да направи най-добрия възможен избор за всяка роля. Можем само да съжаляваме, че тя реши „Бохемска рапсодия“ да бъде последния й филм“.
Луси Бойнтън, която гледахме наскоро във филмите Sing Street и Убийство в Ориент експрес, е в ролята на Мери Остин, любовта на живота за Фреди, която остава негов истински приятел дори и след края на романтичните им отношения.
„Смятам, че Мери веднага забелязва нещо във Фреди, което е малко по-различно от всички останали момчета, които познава“, споделя Бойнтън. „От него строи светлина и в един момент тя го хваща да се гледа в огледалото. Това е наистина красив момент, защото виждаме човек опитващ се да прецени всичките си образи и който желае да открие себе си. Това привлича Мери и когато те се заиграват с гримовете и шаловете, тя разбира какъв хамелеон е той. Това е най-вълнуващото нещо за нея“.
Според Малек Мери е била „най-близкият човек в живота на Фреди. Била е някой, на когото той е можел да се доверява безрезервно и на когото да разчита. Между тях е имало любов и връзка, които са били безспорни и истински. Наричал я е неговата законна съпруга. „Мери му е осигурявала увереността и куража да бъде точно това, което е знаел, че може да бъде. А това правят истинските приятели. Смятам, че те ви позволяват да се чувствате уверени в собствената си кожа, да откриете тази увереност и да я споделите с останалите“.
Именно сценарият привлича Бойнтън към филма. „Наистина ми допадна, и това, което ме изненада, че освен истинска възхвала на Queen и всичко, което те са създали, той бе и възхвала на Фреди“, добавя тя. „Личеше си, че бе написан от хора, които наистина са го обичали. Истинско красиво представяне на неговия прекрасен живот“.
Бойнтън е привлечена и от връзката между Фреди и Мери. „Динамиката, която са имали през целия си живот, е истински близка за мен“, казва тя. „Въпреки че започва като романтична връзка, тя прераства в нещо много по-дълбоко и изключително важно и за двамата. Тя е била най-близкият му съюзник, както и той на нея до края на живота си. Да пресъздадем взаимното им разбирателство бе най-важно за мен – този неопетнен и недвусмислен начин, по който те са се виждали един друг, особено във времена, които са били далеч по-осъдителни, отколкото сега. Фреди наистина успява да излезе от калъпа, в който е бил поставен, и да се види как те са се възприемали един друг по най-чистия начин беше нещо наистина прекрасно“.
Ролите на останалите членове на групата Брайън Мей, Роджър Тейлър и Джон Дийкън се играят съответно от Гуилим Лий, Бен Харди и Джо Мазело.
За Лий, който наскоро гледахме в британските сериали Jamestown и Убийства в Мидсамър, е било невъзможно да откаже ролята на китариста Мей. „Беше истинско удоволствие да изиграя толкова легендарен герой, част от група, която е обожавана от толкова много хора“, споделя Лий. „Също така ми допадна, че филмът разказва една много човешка история, в която тези емблематични рок богове са показани като реални хора. Те са били начинаещи и е било истинска борба в Англия, за да постигнеш какъвто и да е успех. Турнето им в Япония е огромен фурор, но когато се завръщат вкъщи никой не ги познава“.
„Бандата е била като семейство и всички са се нуждаели един от друг“, продължава Лий. „Брайън е имал трудности с баща си. Той е бил успешен студент, който е подготвял докторантура по астрофизика, но се отказва, за да стане част от една група, а това въобще не се харесва на баща му. Чак когато излизат на сцената на Медисън Скуер Гардън в средата на 70-те, бащата на Брайън, който е бил откаран специално със самолет и настанен в петзвезен хотел, успява да разбере сина си“.
Лий е решен да не допусне неговата игра да се превърне в сляпо копиране на истинския Мей. „Исках да се опитам да открия истинската същност на Брайън“, обяснява той. „Един от проблемите, с които се сблъсках, бе, че по-голямата част от наличните материали за бандата бяха под формата на интервюта, а в тях ти представяш тази страна от себе си, която искаш светът да види, и която не е изцяло автентична. Затова се опитах да погледна отвъд всичките тези записи, за да разбера какво е ядосвало и натъжавало Брайън и как се е държал в тези моменти, защото така може да видиш истинската личност. Имах страхотната превилегия да се срещна с него в самото начало, докато все още репетирахме. Той дойде директно при мен и ме прегърна силно. Беше въодушевен, развълнуван и ме подкрепяше през цялото време. Дори в деня, в който трябваше да запишем солото на „Bohemian Rhapsody”, момент, който можеше да бъде ужасяващ, се чувствах сигурен в негово присъствие“.
Бен Харди (Жената в бяло, Only The Brave) е в ролята на барабаниста Роджър Тейлър, който също като Мей е консултант на филма. Харди си спомня как е спечелил ролята: „Беше доста тежка задача да играеш Роджър Тейлър, тъй като той е фантастичен барабанист, а аз не бях докосвал барабани през живота си. И да си призная, малко скрих този факт по време на прослушването. Казах, че мога да свиря и режисьорът ми каза: „Ок, страхотно, може ли да запишеш видео на това парче?“ И аз отговорих: „Да, разбира се“. След това се прибрах вкъщи и купих най-евтините барабани, които открих, и репетирах всеки ден в продължение на няколко седмици. Записах касета, за да я покажа по време на кастинга. И за щастие това бе напълно достатъчно. Тогава започна истинската работа – десет часа интензивни упражнения на ден под ръководството на Брет Морган. Беше си експресен курс в сферата на барабаните“.
Харди се съсредоточва основно в усвояването на стила на Тейлър. „Роджър знае няколко трика, с които прави истинско шоу, докато свири“, обяснява актьорът. „Обича да върти палката си и е много театрален на сцената. Обожава и да излива бира върху барабаните, така че като ги удря тя да хвърчи във въздуха. Опитах се да използвам всичко това, и наистина то ми помогна да пресъздам Роджър. Целият бях окъпан с бира, но наистина се забавлявах“.
Едно от най-големите предизвикателства за Харди е да изиграе истински, все още жив човек – нещо, което никога не му се е случвало. Признава, че му е трябвало време да осъзнае, че не трябва да се опитва да имитира Тейлър, а по-скоро да „пресъздаде неговата същност, но и да остана верен на сценария и на филма. В момента, в който го проумях, се почувствах много по-комфортно“.
Четвъртият член на групата, басистът Джон „Дийки“ Дийкън, е изигран от Джо Мазело, американският актьор известен най-вече с Джурасик Парк и сериалът на HBO Пасифик.
„Бих описал Джон като станалата по случайност рок звезда“, споделя Мазело. „При него това просто му се е случило, докато другите израстват с мечтата да бъдат известни музиканти. Джон е бил напълно доволен от работата в областта на електрониката и поправката на телевизори. Той обичал да свири и му се е отдавало, но го е правил за забавление. Също така е бил добър в писането на песни, но никога не е смятал, че това е нещо, което би могъл да прави за цял живот. Но всичко се завърта около него и докато се усети вече е на турнета в Америка и Япония. Той също така е най-младият и последният, който се присъединява към групата, затова мисля, че му е трябвало малко време да открие себе си. Той е по-затворен от останалите, но с течение на времето написва някои от най-големите хитове на бандата и става неизменна част от нея“.
Мазело е привлечен от емоционалната страна на сценария. „Мисля, че е красива и наистина вълнуваща история за пътешествието, през което преминават четиримата членове на Queen. Смятам Джон Дийкън за изключително интересен. Той е леко загадъчен. Изпълнява ролята на съдия, когато другите се карат и урежда всичко само с няколко думи. Той е кралят на кратките реплики. Да покажа неговия характер, да се науча да свиря на инструмент, да овладея акцента му, всичко това бе наистина забавно предизвикателство, от което исках да бъда част“.
За да се приготви, Мазело се разравя в интернет в търсене на клипове на бандата. „Открих всяко интервю, което Джон някога е давал, всеки запис, в който той свири на живо, всеки кадър зад кулисите, всеки документален филм“, добавя Джо. „Изгледах всичко, за да разбера кой е той, как се е вписвал, как се е чувствал в рамките на групата и как се е променил с времето. Това за мен са т.нар. макроелементи. Много е важно да останеш верен на тях. Въпреки това, ние все пак снимахме филм, в който шансът репликите да са напълно измислени бе 99%. Ето защо да успееш да накараш репликите и сцените, или т.нар. микроелементи, да се впишат в макроелементите, е най-добрият начин да изиграеш герой, който е жив и известен, и за който хората имат силно изразено мнение“.
Актьорският състав оставя трайно впечатление на Брайън Мей. „Когато за първи път стъпих на снимачната площадка и видях Гуилим Лий в костюм и с перука, все едно се гледах в огледалото“, споделя музикантът. „Справи се отлично с това да ме изиграе. А Рами Малек е толкова убедителен като Фреди, всичко до последния жест. Мазело в образа на Дийки е направо свръхестествен. Джон не беше много открит като личност, но имаше съвсем ясен начин на свирене, и Джо се справи отлично, така както и Бен Харди се потопи в духа на Роджър Тейлър“.
Ирландският актьор Ейдан Гилън, най-известен с ролята на Кутрето от Игра на тронове, е в ролята на Джон Рийд, първият мениджър на Queen. Според Гилън Queen и Фреди Меркюри заемат уникална и много важна част от културната ни история.
„Фреди не е изглеждал като традиционната поп звезда“, споделя той. „И въпреки това се превръща в страхотен изпълнител и невероятен секс символ. Той е бил особнякът, който успява да открие начин да стане световна суперзвезда. Той е обърквал хората. Жените са смятали, че е страхотен и секси, мъжете са го възприемали като готин. Queen са изключително популярни, но никога не са били в крак с модата. Винаги са били малко извън времето и порядките му, и точно това е запазило славата им и до днес. Това и фактът, че песните им са фантастични и супер авангардни“.
Алън Лийч, обичан от феновете заради участието си в Имението Даунтън, влиза в образа на личния мениджър на Фреди Меркюри Пол Прентър, който успява да плени чувствата на Фреди, преди да го предаде по най-грозния начин.
Знаейки малко за Пол Прентър, Лийч се впуска в проучване на героя си.
„Пол Прентър е имал доста лош отпечатък върху живота на Фреди“, разказва Лийч. „Колкото повече неща научавах, толкова повече ставаше ясно, че съществуват съвсем основателни причини за останалите от бандата да имат проблеми с него. Въпреки това, винаги трябва да си внимателен, защото все пак изиграваш истински човек, а и трябва да си уверен, че нюансите няма да изчезнат по време на снимките, за да не се получи плосък и двуизмерен образ. Има причини Пол да бъде човекът, който е. Необходимо е да се намери баланс между уважението към историята и уважението към личността“.
„Пол е нает, защото бандата се нуждаела от личен асистент и той започва връзка с Фреди, тъй като и двамата са хомосексуалисти“, добавя Лийч. „По това време Фреди не се е разкрил и Пол му дава възможност да види какво представлява този свят, да разбере каква е гей сцената. Той е бил негов довереник и от асистент на групата става личен асистент на Фреди. Връзката им обаче започва да вреди, когато Пол кара Фреди да напусне бандата, предлагайки му да започне соло кариера и да се отърве от Джон Рийд по най-подлия начин“.
Актьорският състав се допълва от носителя на БАФТА Том Холандер (Нощният мениджър) в ролята на адвоката на групата Джим „Маями“ Бийч, превърнал се впоследствие в неин мениджър и от Аарън МакКъскър (Безсрамници) като Джим Хътън, любовникът на Фреди през последните седем години от живота му.
Кинг обсъжда проекта със своя приятел Майк Майърс, който е огромен фен на Queen, и е развълнуван, когато той се съгласява да изиграе Рей Фостър, директор на звукозаписната компания EMI. „Имайки предвид Светът на Уейн, беше перфектно, че именно той е този, който не е впечатлен от „Bohemian Rhapsody“ и казва на Фреди, че тя никога няма да стане хита, на който тийнейджърите ще се кефят на макс“.
ВИЗИЯ И ЛОКАЦИИ
Имайки предвид темата на филма и фактът, че стилът е бил основополагащ за групата и нейния фронтмен, не е изненада, че дизайнът, костюмите и локациите, където е заснет, са ключов елемент за създаването му. Пера, кожи, кадифе, мрамор и лъвове от злато, каквото и да ви хрумне, ще го видите на екрана.
Задачата да създаде визията на филма се пада на художника Арън Хей, който като истински експерт намира най-подходящите места за снимки. Сред тях са летището Бовингдън в Хертфордшир, великолепната арт деко сграда на кметство Хорнси в северен Лондон, LH2 Studios в западен Лондон, както и прочутия нощен клуб Хевън. Голяма част от снимките на закрито са заснети в сградата Gillette в югозападен Лондон.
Хей започва работа като проучва снимки на Queen и Меркюри. Преглеждайки хиляди снимки, много от които без дати, но ориентирайки се по прическата на Фреди, която става по-къса с времето, екипът на Хей създава хронологична поредица на стената, показваща развитието на групата от 1970 до 1986.
Достъпът, който Брайън Мей дава до своя архив, както и историческият консултант Питър Фристоун, са от изключителна полза за Хей и хората му. „Беше забележително да отидем в къщата на Брайън и да се разровим в личната му колекция. Той е запазил всеки билет, всеки плакат, всеки албум, който групата е създала. Дори и част от техния гардероб“.
„След като подредихме снимките в хронологичен ред, реших да измисля цветовата палитра за всяка година и се опитахме да се придържаме към нея по отношение на декора, гардероба и всичко останало. С преминаването от 60-те към 70-те имаме топли тонове – авокадо и портокал, кафяво, топли и земни цветове. От средата до края на 70-те наблюдаваме диско палитра, в която основните цветове започват да изпъкват малко повече, докато стигнем до ранните 80-те с неонови и крещящи шарки. През тези 15 години, от 1970 до 1985, се случват безброй неща и имаше с какво да си поиграем визуално“, споделя Хей.
Хей също така прибягва до услугите на музикалния консултант Пийт Меландрон, за да е сигурен, че използваните музикални инструменти са автентични. Много от инструментите през 70-те са били втора ръка и е било много трудно да се намерят точни техни копия, но Меландрон, който помага в концертната дейност на Мей, спомага за наемането на някои от инструментите от колекцията на Мей, включително и бялата китара, с която Гуилим Лий свири в сцените в студио Rockfield.
/New folder/DF-06145.jpg)
