Зад кулисите на филма "Убийство в Ориент експрес"

ВСЕКИ Е ЗАПОДОЗРЯН

Класическата мистерия на Агата Кристи със своите прекрасно представени герои, затворени в луксозен пътнически влак, напрегнати сцени и свежи диалози, обсебва читателите още с публикуването на романа през 1934 г. The Times of London излиза със следния коментар по повод на книгата: „Малките сиви клетки отново разрешават нещо, изглеждащо неразрешимо. Госпожа Кристи превръща една невероятна история в съвсем истинска и увлича читателите, които са държани в напрежение до финала“.

Поколения читатели са запленени от мистерията, престъплението, историята и героя на Еркюл Поаро. Очарованието на Ориент Експрес е възвеличано от написаното от Кристи и пътешественици продължават да се събират и до днес, за да открият прочутите купета и сервизи от онези дни. Стая 411 в хотел Pera Palace в Истанбул, където се смята, че Кристи е написала романа, също се превръща в популярна туристическа дестинация. По целия свят съществуват общества и клубове, посветени на преоткриването на мистериите на Кристи, особено тези с главен герой Еркюл Поаро.

На какво се дължи този несекващ интерес?

„Агата Кристи няма равна в създаването на пълнокръвни герои, при това със съвсем пестеливи средстава, което ги прави толкова различни и колоритни, но съвсем истински. В „Ориент Експрес“ има и много великолепие. Има и сняг. Налице са още елегантност и златната ера на романтичното пътуване. И, разбира се, убийство“, казва Кенет Брана. Този филм представя на ново поколение фенове на киното завладяваща екранизация на една от най-обичаните мистерии за всички времена. Това своеобразно пътуване комбинира звезден актьорски ансамбъл и възхваляван продуцентски екип.

При Агата Кристи всичко започва с историята. Но за да се направи филм, разбира се, трябва първо да се сдобиете с правата за екранизирането на тази история. За продуцентите Марк Гордън и Саймън Кинбърг това се оказва една близо петгодишна битка. Първоначално двамата се допитват за правата отделно един от друг, но скоро решават, че най-добрият подход е да обединят сили.

Гордън и Кинбърг впоследствие намират партньор в лицето на Ридли Скот. Сега е време да открият сценарист...

Като огромен почитател на Агата Кристи и дългогодишен сътрудник на продуцента Ридли Скот, сценаристът Майкъл Грийн (ЛОГАН, БЛЕЙД РЪНЪР 2049) е поласкан от поканата да пренесе тази забележителна история на екрана. Продуцентът Скот, самият той фен на Кристи и почитател на версията на Сидни Лъмет от 1974 г. на „Убийство в Ориент Експрес“, е въодушевен от възможността да екранизира на свой ред книгата, като вижда в това чудесна възможност да представи писателката пред съвременната аудитория. Грийн е съгласен.

„Това са невероятни истории с герои, на които не може да се наситите“, казва Грийн. „И ако имате щастието да се насладите на книга или пиеса на Агата Кристи на подходящата възраст, тя ще ви очарова и ще остане завинаги запечатана в съзнанието ви“.

Макар и върл почитател на Кристи, за Грийн една нейна история се откроява над всички: „За мое щастие любимият ми роман на Агата Кристи е, ръцете долу, „Убийство в Ориент Експрес“. Той не само включва Еркюл Поаро, моя любим герой, но е история с изненадващ финал, заедно със запленяващи герои. Обстановката е величествена и всичко се откроява в съзнанието ми до най-малкия детайл.“

Грийн се среща с наследници на Кристи, за да обсъдят проекта: „Всички бяхме съгласни със следното: искахме да представим романа на нашите съвременници, без да променяме същината му, без да променяме духа му, така че днешната публика да го съпреживее, да му повярва и да бъде развълнувана от него“.

За Грийн неговата адаптация на класическата мистерия с убийство придобива смисъл, след включването в проекта на Кенет Брана (ХЕНРИ V, ПЕПЕЛЯШКА). „Може би най-вълнуващият ден в подготовката за филма беше, когато разбрах, че Кен е заинтересуван да го режисира и да играе в него“, признава Грийн. „Имам огромно уважение и високо го ценя и като актьор, и като режисьор. Изведнъж този хипотетичен сценарий, който бях написал, се превърна във филм, какъвто можех да си представя през погледа на Кен и величието на хората, които той можеше да привлече към проекта“. 

Джеймс Причард, правнук на Агата Кристи и председател на сдружение Агата Кристи, е съгласен с Грийн: „Гледам филмите на Кен от съвсем млад – гледал съм неговия „Хенри V“ като част от обучението ми в университета. Да работим заедно по този филм, с този невероятно талантлив режисьор и един от най-добрите актьори на своето поколение, и точно талант от неговия калибър да иска да играе Поаро, ме изпълни с невероятна гордост“.

Известен със слабостта си към класиката, Кенет Брана е точен избор от самото начало. „От Fox знаят, че обичам трилърите и ми предложиха този може би най-класически трилър“, припомня си актьорът-режисьор. „Като че ли те знаеха и че обичам влакове – определено харесвам заглавието „Убийство в Ориент експрес“. Винаги предизвиква особен ефект и ти припомня златната ера на пътуванията. В сюжета важни са героите, освен това действието е съсредоточено в много ограничено пространство, в което всички са под огромно напрежение. Героите са безкрайно интересни и коренно противоположни един на друг и се сблъскват при възможно най-опасни обстоятелства. Прочетох сценария на Майкъл Грийн и бях абсолютно обсебен от него“.

При наличието на доста екранизации на романите на Кристи, желанието на Брана е да покаже в нова светлина тези герои, представени от Грийн с повече дълбочина и съчувствие, както и да изследва по-обстойно тяхната мотивация за отмъщение.

„Майкъл Грийн наистина обожава книгата и героите. Той не се опитваше да създаде евтино забавление, нито да осмее героите – особено Еркюл Поаро“, отбелязва Брана. „Има голяма доза съчувствие в сценария, а едно от нещата, които ме изненадаха и развълнуваха по отношение на филма, беше че той е донякъде емоционално преживяване, което зрителите не могат да си представят. Филмът стига по-далеч, защото представя теми като мъката, загубата и отмъщението по много изтънчен и одухотворен начин“.

„Майкъл се наслаждава на златната епоха на пътешествията и отделя внимание на всеки детайл в Ориент Експрес, както и на впечатленията на други хора от него“, казва Брана. „И двамата изпитахме това донякъде детинско вълнение от възможността да прекосим Европа на този дворец на колела, с неговите ограничени пространства, които ви карат да се замислите какво от всичко в него би се раздрусало през нощта. Така че неговият точен усет към книгата, към емоционалната й дълбочина и настроенията в нея, чувството за забавление и въодушевление, както и уважението към романа – всичко това присъстваше на всяка страница. За мен неговият сценарий беше истинско богатство“.

Брана е развълнуван от възможността да пренесе на екран сценария на Грийн, но и от възможността да работи по проекта с наследниците на Агата Кристи: „Матю Причърд [внук на Кристи] и Джеймс Причърд [правнук на Кристи] бяха сред първите хора, с които се срещнах, когато се включих в екипа, и връзката с тях беше много важна за мен. Матю е израснал с Агата Кристи, а Джеймс не само е част от семейството, но е много интелигентен, полага невероятни грижи за наследството и е много добър сътрудник. И тримата бяхме уверени, че романът на Агата Кристи има потенциал за развитие. Тя продължава да забавлява и да ни кара да мислим различно“.

За значимостта на историята Джеймс Причърд споделя: „За мен Убийство в Ориент Експрес е една от най-сполучливите истории на Агата Кристи. Той е едно удивително изследване на справедливостта, а справедливостта беше от огромно значение за моята прабаба. В сърцевината на историята има неща, които са наистина уникални и това я прави толкова значима. Историята на заден план също е невероятно трогателна и предизвикателна, а начинът, по който Поаро се справя с всичко, е удивителен.“

Матю Причърд добавя: „Това е комбинация от много различни неща. Очарованието, оригиналността на историята и неочаквания финал. За 30-те години на XX век това е била една брилянтно написана книга и според мен не можем да преценим от дистанцията на годините колко уникална е изглеждала тогава. Моята баба е пътувала в тази посока, спирала е в Истанбул по пътя си към Сирия и Ирак, така че за почитателите на Кристи има поразителна автентичност в написаното от нея“.

За първи път в кариерата си Грийн разработва сценарий с някой, който е едновременно режисьор и изпълнител на главната роля. „Двамата заедно с Кен обмисляхме не само как да бъде сниман филма, но и как той иска да изиграе своите сцени. Имахме възможност да прегледаме диалозите и да обсъдим как ще бъде разположена камерата, но аз можех да го слушам как произнася репликите директно на мен и имах възможност да преправя някои от тях специално за него. Беше много интересен и ползотворен процес, освен това е много по-лесно, когато режисьорът знае абсолютно точно как изпълнителят на главната роля ще изговаря всяка дума“.

Брана обяснява защо му е било толкова лесно да режисира и играе Поаро: „Имах чувството, че тези две задачи са напълно подходящи за един човек. За мен Еркюл Поаро е режисьор. Той насочва героите и като режисьор интуитивно се опитва да ги изслушва, така че да не звучат фалшиво, и знае как да създаде настроението, необходимо за всеки разпит на заподозрените“.

Като режисьор, влиянието на Брана върху тези невероятни актьори и всеки детайл от изпълнението им, е точно това, което Поаро трябва да има, докато се опитва да открие знаците за вина, или както често го описва Кристи: „Поаро забелязваше всяко потрепване на очите“.

„Поаро разчита безпогрешно езика на тялото“, споделя Брана. „Той не вижда просто някой с предмет, а преценя какво точно този някой прави с този предмет. Това е начинът, по който хората се хранят или излизат, или нещото, което се опитват да скрият, или как се смеят. И от своята собствена гледна точка, според която всеки е заподозрян, той често прибягва до теорията си, че понеже е белгиец, е различен от всички, и другите го смятат за такъв, дори за прекалено ексцентричен, и защото го считат за такъв, те го подценяват“.

Джони Деп, който играе ролята на гангстера Едуард Рачет, е заинтригуван от това как историята продължава да звучи интересно и свежо. „В нея е налице всичко, което бихте очаквали от Агата Кристи“, казва той. „Смърт, убийство, интересни герои, необикновена ситуация с много блясък – всички тези елементи, включени в това прекрасно място и пътуване. Бях наистина впечатлен да се завърна към всичко това и да усетя, че нищо не е подвластно на времето, дори изглежда съвсем ново. За мен са налице всички знаци за една добре разказана история“.

Уилям Дефо, който ще видим като професор Герхард Хардман, е привлечен от сценария заради открояващите се герои: „В тази история важен е стилът, а ролята на Поаро е интересна и е написана прекрасно, такъв е и балансът между героите. Има силно въздействие и е забавна, а в центъра й е една морална дилема“.

„Всички основни сюжетни линии са налице тук“, отбелязва Лесли Одъм, Мл., изпълняващ ролята на доктор Арбътнот, „но всичко е представено на езика на днешната публика, която е виждала и чувала всичко. Възможно ли е да развълнуваме тези деца? Възможно ли е да стоят напрегнати на седалките си, след като са виждали какво ли не? Мисля, че Кен и Майкъл са свършили чудесна работа в това отношение“.

Стилът, изяществото и романтиката в сценария на Грийн и способността на сценариста да остане верен на същността на историята, осъвременявайки я за днешната публика, привлича звездния актьорски състав. Мануел Гарсия-Рулфо, който играе Бениамино Маркез, един от новите герои в историята, обяснява: „Новата екранизация притежава същото ДНК като романа, но е по-динамична“. Луси Бойнтън, която ще видим като графиня Андрений, допълва: „Има перфектен баланс – това е модерна версия, но тя остава вярна на всичко, което е свещено в историята на Агата Кристи“.

След като за първи път прочита сценария, Джош Гад, играещ ролята на асистента Хектор МакКуин, моментално решава, че иска да участва във филма. Той обяснява: „Трябваше да прочета около 20 страници от сценария, за да се обадя на агента ми и да му кажа: Няма значение дали ще играя кондуктор, който къса билетчетата, искам да участвам в този филм, той е изключителен! За мен като актьор, но и като фен на киното, нещо толкова остроумно, толкова епично, което почти ни завръща в златните години на Холивуд, беше наистина вълнуващо“.

Другата причина, за да желае толкова да участва, е възможността да работи с великия Брана. „Страхотното при Кен е, че той работи по проекта като един от нас“, обяснява Гад. „Преди всичко той е актьор и затова разбира въпросите, които задаваме, разбира несигурността, която изпитваме на моменти, и с него може да разговаряме за това и да получим адекватен отговор като от някой, който е точно като нас“.

Дефо намира много прилики между режисьора Брана и неговия герой Поаро. Той обяснява: „Задачата на режисьора е еднаква с тази на ролята, изиграна от Кен. Като режисьор той е като господар на цирка, който подготвя всяка сцена и казва на всеки това, което трябва да знае с развитието на историята. Същото се случва в самата история, тъй като всичко е в ръцете на Поаро и той режисира събитията“.

Дългогодишен партньор на Брана, Дерек Джакоби, приел ролята на иконома Едуард Мастерман, смята, че Кен е много добър режисьор, защото той е преди всичко актьор. „Нещата, с които той успява да борави едновременно са зашеметяващо много, но винаги съм се възхищавал на възможността му да играе и след това да успее да погледне на себе си обективно. Мисля, че това е изключително“, казва Джакоби. „Невероятно е да го видиш в действие, защото очите и умът му работят на всички нива“.

Пенелопе Крус, която играе мисионерката Пилар Естравадос, също е впечатлена от способностите на Брана да редува безпроблемно режисурата с играта си като Поаро. „Той наистина притежава невероятна мощ! Имах чувството, че прави филм, който ще превземе нашето съзнание и ще ни държи като в капан, като някаква странна магия“, казва Крус. „Всичко изглежда като невероятен танц, който е толкова лесен за него, но всъщност е много странен за всички нас и сме тотално разбити от начина, по който го играе. Все пак актьорският състав беше доста голям и той имаше безкрайно много задължения“.

Том Бейтман, който е в ролята на мосьо Бук, допълва: „Брана има качества на невероятен лидер, той е прекрасен режисьор, но според мен водещ е неговият актьорски талант. Той иска непрекъснато да играе и можеш да усетиш това, докато снимате заедно една сцена. Кен е толкова развълнуван от това да застане пред камерата, че никой не изпитва притеснение, защото не усеща, че е режисьор, тъй като това не му струва никакви усилия“.

Облачета дим се реят от локомотива на влака. Снежна пелена се стеле заплашително по релсите. Сервизи от фино сребро блестят във вагон ресторанта. Фина дърворезба, кожа и порцелан украсяват пътническите вагони. Един изстрел на пистолет.

Това са няколко от незабравимите изображения, които изпъкват в дизайна на филма „Убийство в Ориент експрес”. Благодарение на лентата почитателите на Агата Кристи ще имат възможност да разгледат всеки елемент от прочутия влак. Незапознатите с историята пък ще могат да се насладят на всеки детайл от сцени, които приковават вниманието на целия свят вече повече от 80 години. 

„Дизайнът на продукцията е превъзходен, с брилянтен избор на снимачни площадки, тъй като цялото действие не се развива единствено във влака“, споделя Дерек Джакоби. „Много от събитията са заснети извън него“.

Кен искаше да разпита всеки герой на различно място, във влака или извън него. Мисля, че неговата идея беше следната: все пак влакът е заседнал, няма да помръдне наникъде и така ще можем да снимаме на него и около него“, казва Том Бейтман. „И наистина снимахме под влака, отстрани, по протежението му и дори на покрива му“.

За Брана творческият екип около него е от първостепенно значение за подсилване нивото на автентичност и точност, на които толкова много държи. Той обяснява: „Хубавото при работата с много хора на различни локации е, че между нас се изгражда силна връзка и всички в моя екип – Карол Хеминг, Александра Бърн, Харис Замбарлукос и Джим Клей – бяха заинтересувани да разкажем правдиво историята“.

Художникът на продукция Джим Клей е поласкан от възможността да работи по този филм и да му вдъхне нов живот. Той обяснява: „Това е една сложна история, която в своята същност няма никакво движение. Все пак действието се развива на един заседнал влак. Но аз знаех, че предизвикателството беше тя да се актуализира и да засилим драматичния нюанс, добавяйки малко повече пространство в този влак. Така че първите ни дискусии бяха за това къде е заседнал влакът след падналата лавина. Според романа мястото е проход в планината, но ние решихме да е виадукт. Очевидно според сценария Поаро е по-млад и съответно по-подвижен, има сцени на преследване, които завъртяхме покрай виадукта и ни хрумнаха доста интересни идеи... не е трудно, когато получиш толкова добър сценарий и знаеш на какво е способен режисьорът".

Лесли Одъм, Мл. е работил изключително много в театъра и е много впечатлен от всеки детайл в дизайна на тази продукция. Той обяснява: „За разлика от театъра, във филма вниманието към всеки един детайл е изключително важно. Когато си имате работа с хора, за които знаете, че имат грижата за всяка салфетка или стъкло на прозорец, за всяка ленена покривка на масата или за всяка чаша порцелан, всяко идване на снимачната площадка изглежда като пътуване във времето и всички се чувствахме много специални. Все едно заживяхме на това място“.

Да не забравяме и обстановката, в която се развива действието. За модерната публика пътуването се е превърнало в нещо досадно, в средство да се стигне до определена дестинация. Обстановката в Ориент Експрес предполага едно завръщане към грижите и прецизността, които са били характерни за пътуванията по това време и към истинския лукс на това преживяване. Сценарият на Грийн улавя чара на епохата и представя прочутия влак до най-малкия детайл.