Зад кулисите на "Роди се звезда"

Оставяйки своя отпечатък върху осъвременената версия на познатата история от „Роди се звезда“, режисьорът/ сценарист Брадли Купър се стреми да направи филм, който разкрива природата на човешките чувства и падения, в смесица с днешния разнообразен музикален свят. Разтърсващият саундтрак на филма, съставен изцяло от оригинални песни, разкрива всяка емоция, подчертава всеки поглед и всяко докосване.

„Никога не съм си мислил, че трябва да го направя по възможно най-оригиналния начин. Исках единствено да бъде най-автентично и да разказва историята така, както си я представях“, казва Купър, който освен, че е режисьор, съавтор на сценария и изпълнява ролята на Джексън Майн, е и продуцент на филма. Освен това, той е съавтор на част от песните, които изпълнява заедно с Лейди Гага, която също пише голяма част от музиката.

Въпреки че харесва неговия подход към историята, Гага, макар и да е опитен изпълнител, се притеснява от избора за ролята на Али в нейния първи голям филм, но пък е развълнувана да я направи под ръководството на Купър. „Трябваше да преодолея напрежението, но бях толкова развълнувана“, спомня си тя, „защото според мен, когато някой притежава талант, стаяван в него от години, е готов да продължи напред, и когато това най-после се случва... резултатът е като от една експлозия, истинска сензация. Той имаше готовност да режисира, а аз бях невероятна късметлийка да участвам в първия му филм“.

Купър отбелязва: „Тя демонстрира страхотен актьорски талант, но превъплъщението й беше невероятно...“

Все пак това не е лесно за постигане, дори за толкова прочути творчески личности. Като опитен певец и композитор, когато за първи път се срещат, Джак казва на Али: „Талантът може да извира отвсякъде, но да можеш да кажеш нещо така, че хората наистина да го чуят, това е истината. И докато не излезеш и не се опиташ да го направиш, никога няма да знаеш дали те бива. Това е положението“.

Тези разсъждения на Мейн във филма имат за цел да насърчат срамежливото му протеже да застане под светлината на прожекторите в буквален и преносен смисъл. Но може би чрез своя герой Купър разкрива защо тази история го амбицира най-накрая да застане от другата страна на камерата.

„Винаги съм бил наясно, че имам желание да режисирам, но просто исках да имам собствен поглед върху сюжета, за да знам защо го правя, иначе нямаше смисъл“, казва той. „И винаги съм искал да представя една любовна история, защото това е нещо, на което всеки може да откликне – любовта, нейната загуба и нейното величие. Точно това е в състояние да те изпълни с най-много живец“.

„В допълнение на това е музиката, но не просто музика, а самото изпълнение“, допълва той. Всъщност Купър и Гага се разбират от началото, че ще запишат всичките си изпълнения във филма на живо, без никакъв плейбек. „Пеенето е много честно начинание... с него нищо не можеш да прикриеш. Мисля, че тези две неща можеха да се обединят по начин, чрез който да намеря своя поглед към историята“.

Продуцентът Бил Гербър отбелязва: „Брадли не се ръководеше от миналите версии на историята, а от това как неговата би се получила най-добре. Това, на което и двамата откликнахме е, че филмът не е обикновена история за бедняка, превърнал се в милионер, или поучителен разказ за капаните на славата, а е една любовна история, и то от гледната точка на Брадли и резултат от разговорите му със Стефани“, казва той, използвайки рожденото име на Гага. „Филмът е за това какви са те като истински артисти и в него няма нищо автобиографично.”

Всеки, който някога е бил влюбен, е наясно с проблемите, породени от появата в живота му на различни страхове, удоволствия, съмнения, гняв и надежда. Уил Фетърс, който работи над сценария заедно с Купър, казва, че за него разковничето се крие „в това да разберем какво е скрито в тези герои, какво ги мотивира, какво те правят така, че да предизвикат съчувствие и какво точно чувствам аз и защо? Това е една епична любовна история между двама души със свои собствени проблеми, намиращи се в различни етапи от живота си, които се откриват взаимно. Чрез тях исках да разбера основните човешки емоции, скрити под блясъка и славата. Защо сме толкова запленени от звездите и какво в нашия интерес им допада, как това се отразява на самите тях?“

„Този филм повдига завесата за това какво е да си истинска или все още изгряваща звезда в този бизнес днес, а Брадли не е типичният дебютант в режисурата“, отбелязва продуцентът Линет Хауъл Тейлър, която е работила с Купър и преди. „Говорим за актьор, който е в шоубизнеса от години, който е достатъчно известен, черпил е знания от имена като Дейвид О. Ръсел, Клинт Истууд и Тод Филипс, а вече е и опитен продуцент. Той е истински партньор, научил е много и обръща внимание на всеки детайл. Така че когато дойде време, той беше повече от подготвен за подобна изява, и за мен не беше изненада, че се впусна в нещо, което ще го предизвика и ще бъде толкова голямо и грандиозно“.

Продуцентът Джон Питърс, който работи и по предишната версия на „Роди се звезда“, от известно време подготвя нова модерна версия на историята в сътрудничество с Гербър. Той си спомня: „Когато Брадли се появи и заяви желание да бъде режисьор, той направо хвана бика за рогата. Лейди Гага беше негова почитателка, а ние бяхме нейни почитатели и смятахме, че това ще бъде нейният голям актьорски пробив“.

За да представят страхотното усещане да си сред най-популярните музикални звезди на планетата, хвърлящи със своите изпълнения хиляди фенове в екстаз в арените по целия свят, филмът е заснет на легендарни места като Greek Theater в Лос Анджелис, The Forum и The Shrine Auditorium, на сцените на музикалните фестивали Coachella и Stagecoach, както и в шоуто Saturday Night Live. Купър кани уважавания оператор Матю Либатик, за да улови интимността и пищността в света на Джак и Али, както и художника Карън Мърфи и дизайнера на костюми Ерин Бенах, които му вдъхват живот.

Купър е заобиколен и от невероятен актьорски ансамбъл. Освен Гага, Сам Елиът, Дейв Шапел и Андрю Дайс Клей имат роли, които са важни за разбирането кои са Джак и Али и от къде са дошли. Във филма участва още Антъни Рамос в ролята на приятел, който се грижи за Али, и Рафи Гаврон като мениджър, който ще се погрижи за нейното бляскаво бъдеще.

Кажи ми нещо, момиче/ Нима този модерен свят наистина обичаш?/

Защо нещо друго не направиш?/ Няма ли нещо повече

или на течението ще се оставиш?

В началната сцена на филма виждаме Джаксън Мейн, който ще се качи на сцената, но не и преди да изгълта няколко хапчета с алкохол. Това изглежда като традиция за него, но влиянието му върху публиката и неговото изпълнение са безспорни. Той е звезда.

Когато Джак вижда за първи път Али, тя изпълнява “La Vie En Rose” в бара, в който той влиза в търсене на пиячка, и в който всички останали изпълнители са травестити. Дори Али се е постарала да изглежда донякъде така, за да се впише максимално добре тук. Но гласът й я отличава. Не използва никакъв плейбек, тя просто е велика. Джак моментално преценява силата и чистотата на нейния глас.

„Когато Джак идва при нея в гримьорната й, тя е малко объркана. Тя не може да разбере какво става и защо този прочут музикант я кани на по питие“, обяснява Гага. „Тя е направо смаяна“.

Същата нощ двамата се опознават и Али преценява мъжа срещу себе си. „Той спечелва доверието й и й казва колко е красива, но тя не му вярва съвсем... но поне се опитва“, допълва Гага.

Не само Али се отпуска. Купър добавя: „Това е, което най-много ми харесва в тяхната първа нощ заедно. Той й споделя неща, които не е казвал на никого досега. Той не е от хората, които разкриват душата си, но ето че ги казва именно на нея. Те току-що са се запознали, но между тях се усеща привличане. Двамата са връхлетени от ураган от емоции, който постоянно ги залива в развитие на действието“.

Кажи ми нещо, момче/ Не се ли умори

да запълваш дупката в своето сърце?/ Защо нещо друго не направиш?/

Не ти ли омръзна на железен да се правиш?

„Това аз ли съм?“, пита Джак, след като Али тихо му пее текста от горната песен.

„Това си ти“, отговаря Али. Макар че току-що са се запознали, тя го преценява правилно.

„Докато двамата прекарват известно време на един паркинг, тя започва да му пее...“, спомня си Гага. „За мен точно тогава тя започва да се влюбва в него, защото той е един мил човек и е толкова прекрасен в нейните очи“.

Подобно на техните герои, Купър казва, че двамата с Гага „си имахме взаимно доверие във всеки един момент. При всяко музикално изпълнение, усещах нейната мощ и бях убеден, че никоя друга не можеше да изпълни тази роля. Когато представяш една история, винаги си много щастлив, когато попаднеш на подходящия изпълнител за нея, но всъщност ние правихме всичко заедно, и подходихме към всяка сцена и всяка песен по един и същи начин – като равностойни партньори“.

Гага си спомня: „Още от самото начало си казахме: Ок, сега ти си музикант, а аз съм актриса. Сменяме си ролите с уговорката, че той ще ме предразположи да направя необходимото за тази роля. Той го направи, а докато работехме върху песните, го виждах как се превръща в истински музикант“.

Филмът отправя поглед към живота на хората, които живеят зад сцената и зад кадифените завеси, в буквалния и преносния смисъл. Джак е тук от дълго време и съответно има поражения: като начало той страда от тинит или шум в ушите, предизвикан от дългите години прекарани на сцените по целия свят. И докато неговата популярност не е намаляла и музикалният му талант изглежда силен както винаги, кариерата му съвсем скоро може да удари дъното, като дъното на любимата му бутилка.

Въпреки, че отношенията между Али и Джак са прекалено емоционални, за една основна сцена Гага прави нещо изключително, за да подкрепи своя колега. „Знаех, че сцената е трудна и бях взела рози за Брадли. Изгледах част от нея и след това ги оставих, така че той да ги види“, разказва тя.

„О, това беше страхотно“, признава Купър. „Мислех, че тя вече си е тръгнала и реших и аз да потеглям след края на снимките. И когато влязох в моята каравана и отворих вратата, видях розите“.

Пропадам/ И в най добрите времена откривам, че мечтая за промяна/ А имам ли лош ден, се страхувам от самия мен.

Боби, братът на Джак, е вероятно този, който го е виждал във всичките негови възходи и падения. В тяхната връзка Боби не е бил само по-големият брат на Джак, но и негов баща, мениджър, съветник, а и вероятно и приятел по чашка. Талант по своему, очевидно е, че той се е отказал от собствените си стремежи, за да подкрепи по-талантливия си малък брат в живота му на рок звезда. Такава жертва обаче е оставила горчив вкус и на двамата, който понякога дори и братската любов не може да преодолее напълно.

Сам Елиът, един от най-уважаваните актьори през последните пет десетилетия, е в ролята на Боби, и Купър разкрива: „Написах цялата роля с мисълта за за Сам. Всъщност ако не се беше съгласил, щях да си имам истински проблем, защото желаех да го видя в образа на изпълнен с негодувание човек, за разлика от някой изпълнен с мъдрост. Той успя да пресъздаде тънката линия – да играе човек, притежаващ едновременно любов и негодувание, по изключително красив начин“.

Въпреки, че ролята е била написана специално за него, Елиът никога не се е срещал с Купър преди разговора им за филма. „Брадли е едно от добрите момчета в бизнеса. Винаги съм го подозирал и веднага след като се запознахме, разбрах, че съм бил прав. Той беше изключително приятен и директен, и ме спечели още от самото начало“, спомня си Елиът. „Разговаряхме за работата, за майките си и за визията му относно „Роди се звезда“ и как се вписвам в нея“.

По това време Купър вече е започнал работа с вокалния педагог Тим Моних, с цел да пресъздаде богатия тембър на Джак, доста по-нисък от неговия собствен и много по-близък до този на Елиът. „Срещайки се с много известни музиканти, ми стана ясно, че влизайки в една стая, те привличат цялата енергия“, споделя Купър. „Публиката трябва да усети присъствието на Джаксън Мейн в момента, в който той се появи, и инстинктът ми подсказа, че трябва да смекча тембъра на гласа си. Работил съм с Тим в „Американски снайперист“ и той е невероятен. Отделихме месеци за гласа на Джак и мисля, че успях да го сваля с една октава. Но беше забавно, защото в момента, в който откриеш гласа, всичко останало свързано с героя идва от само себе си“.

Очевидно Купър е свършил отлична работа, както се вижда по време на тази първа среща с Елиът. „Пусна ми запис как чете и разговоря с вокалния педагог. Слушайки го, бях зашеметен колко много гласът му приличаше на моя“, казва Елиът. Купър също така показал снимки на работата си с Гага. „Показа ми клип как пеят на пианото заедно със Стефани. Бях очарован от цялата тази красота“.

„Всичко е свързано с работата с Брадли“, добавя Елиът. „Той винаги стига до истината. Честен е, мил е и можеш да му се довериш. Иска ти се да му дадеш всичко, защото наистина е страхотен човек“.

Освен външните прилики между героите, безупречното изпълнение на Елиът в образа на Боби има и друга роля в живота на Джак – на неговата съвест. Ако Джак търси истината, той трябва само да погледне в очите на брат си. И за двамата е много по-лесно да погледнат настрани. „Да не забравяме и момичето. Джак е завладян от нея от момента, в който я вижда и чува. И двамата пишат музика и така и двамата разбират колко е важно това. Всичко е перфектно за един кратък момент. Джак, обаче, не може да поеме контрол над живота си, защото е преследван от демоните от миналото си, и това е нещото, което разбива сърцата на всички, включително и на брат му Боби“.

Боби все пак е в състояние на разбере разликата между неговото виждане за живота и това на брат му. В един от любимите моменти на Елиът, Боби разказва на Али, че Джак веднъж му е споделил, „че в основата си, музиката представлява дванадесет ноти между всяка октава. Дванадесет ноти и октавата се повтаря. С други думи, това е една и съща история, която се повтаря отново и отново. Всичко, което един творец може да предложи на света, е как вижда тези дванадесет ноти“. Това послание е още един подарък от Джак, който дава толкова много на Али и света, борейки се да задържи поне частица за себе си.

В труден момент от живота си, Джак буквално се стоварва върху своя стар приятел – Джордж Стоун - Нудълс.

Дейв Шапел поема важната роля и споделя: „Нудълс представлява различен житейски път, по който Джак е можел да поеме, но не е. Това е пътят, по който самият аз тръгнах, на момчето, което се забавляваше и после реши да се задоми и да създаде семейство“.

Обяснявайки собствените си избори, вдигайки Джак от моравата пред дома си, Нудълс доста поетично го съветва, че може би Али е неговото спасение. „Плавайки в морето, ти виждаш пристанище и си казваш „Ще поостана няколко дни“. Няколкото дни се превръщат в години и впоследствие забравяш накъде си бил тръгнал и осъзнаваш, че вече не ти пука какви цели си имал, защото ти харесва там, където си“.

Шапел добавя, че „добрите приятели в живота са като кислорода. И за човек като Джак, славата може да бъде задушаваща. Той си има и своите зависимости, така че всичко, с което се бори може да го задуши. Завръщането при стар приятел е като глътка въздух. Само дето той припада в момента, в който е на път да достигне повърхността“.

Изненадващо Шапел не само не е гледал други версии на историята, но и не е знаел, че съществуват. „Не знаех нищо, но предполагам, че има нещо привлекателно в това да гледаш как хората се влюбват и в идеята как един човек може да излезе от неизвестността и да стане звезда с помощта на ментор. Тази красива връзка, в която един човек научава друг как да бъде най-доброто си аз, е изключително въздействаща“.

„Запознах се с Дейв докато поставях пиеса в Лондон и той дойде да я гледа,“ спомня си Купър. „Винаги съм му бил голям фен и прекарахме цялата вечер в разговори. Имаше нещо в отношенията ни, което страшно ми хареса и знаейки, че ще правим този филм си помислих: Той трябва да играе приятеля музикант от миналото. Толкова бях щастлив, че се съгласи, а той създаде един масивен, забавен, драматичен и изпълнен с душевност образ. Отговорен е за една от любимите ми сцени във филма“.

„Очарован бях от културата на снимачната площадка на Брадли, от свободата, от факта, че се е обградил с хора, на които вярва“, отбелязва Шапел. „Той се ръководеше от своята визия, но не се страхуваше да опита и нещо различно. Много е спонтанен и като комик, това е сред нещата, които най-много обичам да наблюдавам“.

Шапел се среща с Гага за първи път по време на снимките. „Талантът й е изключително мощен. Зашемети ме като дълбоко мислещ и силно чувстващ човек“, споделя той. „И мисля, че тя има едни от най-чистите отношения със своите фенове. Тя се застъпва за тези деца, а те се грижат за нея“.

Въпреки, че е известен основно с драматичните си роли, любовта на Купър към комедиите, и по-специално към стендъп комиците, го кара да потърси друг комик в ролята на Лоренцо, бащата на Али, а именно Андрю Дайс Клей. „Наизустявах скечовете на Клей в осми клас и ги рецитирах за ужас на приятелите ми“, спомня си Купър с усмивка. „Винаги съм го смятал за много талантлив актьор и съм го гледал във всеки негов филм, затова беше удоволствие да работим заедно“.

Като човек бил под и извън светлината на прожекторите, Дайс споделя за историята на филма: „Мисля, че тя е още по-актуална днес, имайки предвид какво се случва със социалните медии. Всеки иска да бъде звезда, всеки търси своите 15 минути слава. Това е целта на всеки държащ телефон, а това са буквално всички“.

„Но славата, истинската слава, е странно нещо“, добавя той. „И всеки, който се докосне до нея, го разбира. Тя може да бъде страшна, и ти имаш нужда от екипа си около теб, защото всичко може да се случи, когато целият свят знае кой си“.

В ролята на бащата на Али, Дайс трябва да дели екрана с Гага. Купър урежда тяхната първа среща в студио в Холивуд, започвайки с непринуден разговор преди да премине в нещо като лека сцена от филма. „Тогава ни накара да пресъздадем тази наистина тежка сцена“, споделя Дайс, „и аз буквално се разревах. Познавах това момиче от половин час, а сълзите ми вече се стичаха върху нея. Брадли също плачеше. И двамата сме много чувствителни“.

Лоренцо е подкрепящ баща, но и в същото време е внимателен да не би надеждите на дъщеря му да станат неоправдано високи. Казвайки за Али: „Тя има небесен глас. Но знаете ли какво? Не винаги най-добрите певици успяват“, той има предвид големите звезди от своето поколение – хора, звучащи като Синатра, но без да притежават неговия облик, неговите костюми и сини очи. Той се опитва да смекчи евентуалното й бъдещо разочарование, без да си дава сметка, че думите му може би ще я наранят.

„Никога няма да забравя тази сцена“, казва Гага. „Той ме върна във времената, когато ходих на прослушвания като дете. Всъщност преди да стана певица исках да съм актриса, но никога не успях да получа повторно обаждане или роля. В този момент мисля, че виждаме в Али някой напълно смазан от музикалната индустрия. Тя няма вяра в себе си. Не се намира за красива и смята, че гласът й няма стойност. И ето го този момент, в който Лоренцо се опитва да я окуражи, да я накара да се почувства по-добре. Но това не се получава, а само й напомня, че е минала 30-те и все още не е успяла“.

„Рамон внася светлина в живота на Али и й помага да вярва в себе си“, добавя Гага. „Във всеки един момент, когато тя трябва да излезе на сцената, той е там, за да я подкрепя, и когато всичко се разпада, той е там, за да смекчи удара и да й напомни коя е всъщност. И Антъни е толкова истински; мисля си, че макар всичко да бе актьорска игра, емоциите ни бяха напълно неподправени“.

Преди да срещне Джак, най-верният поддръжник на Али е нейният приятел и колега Рамон, изигран от Антъни Рамос. „Рамон е най-големият фен на Али, приятелят, от който всички се нуждаем, този, който ни подкрепя във всичко, защото ни обича, а не защото иска нещо от нас или защото ни дължи нещо. Той просто иска ние да сме на върха“, споделя актьорът.

Всъщност точно Рамон насърчава първоначалната среща на Джак с Али. „Рамон забелязва Джаксън Мейн пред клуба и го вкарва вътре, за да му покаже свят, който може би никога не е виждал“, споделя Рамос. „Той вижда как Джаксън реагира на изпълнението на Али, което го радва истински, защото знае колко талантлива е тя в действителност. Отвежда го, за да се срещне с нея и е този, който я насърчава да му даде шанс“.

Както и да даде шанс на себе си. Стоейки зад кулисите, когато Джак се опитва да извика Али да пеят заедно за първи път, Рамон дава тласък на приятелката си в правилната посока – към сцената. Но всъщност тя ще има нужда от високо уважаван мениджър, който да я придвижи напред в кариерата й на соло изпълнител.

Така Рафи Гаврон, който се познава с Купър от повече от 15 години, влиза в ролята на Рез Гаврон. Изборът на фамилно име не е случаен и актьорът няма търпение семейството му да гледа филма. „Има сцена, в която Али е на сцената и казва „Искам да благодаря на моя мениджър Рез Гаврон“, затова си мисля, че всички от фамилията Гаврон ще се забавляват много по време на прожекцията“, споделя актьорът.

Знанието идва с опита и според Гаврон неговият герой „знае всичко за Джак. Неговите успехи и недостатъци. Той го уважава като талантлив музикант, но е наясно, че Джак има своите зависимости и основната му грижа е дали те ще попречат на Али по пътя й към върха. Виждал го е и преди. Джак е влюбен в нея, но Рез е влюбен в таланта й. Той смята, че тя е невероятна и че светът трябва да я чуе“.

„Рез е наистина част от собственото музикално пътешествие на Али, част от нейното израстване, от развитието на музиката й и дори на нейната външност извън обхвата на това, което Джак е направил за нея“, добавя Купър за героя, който често е в ролите на доброто и лошото ченге. „Много от нещата, направени от Рафи, бяха импровизирани, и той се справи страхотно с това да покаже как един артист може да бъде повлиян от други хора и да достигне нови светове“.

За разлика от други версии на историята, в тази решението на Али да насочи кариерата си в друга посока, а не възмущението на Джак от бързото й изкачване към върха, е причината за разрива между двамата. Тя иска да прокара собствения си път, докато той смята, че се е продала, и то евтино.

„Рез иска Али да се откъсне от пианото, да работи с хореограф, и тя постепенно се съгласява с него“, добавя Гага. „Нещо такова се случи и с мен, а сигурна съм и с много други. Историята е изключително искрена в това отношение“.

Филмът включва още звездното участие в епизодични роли на звезди от киното, театъра и музиката, сред които Рон Рифкин, Грег Грънберг, Еди Грифин, Luenell, DJ Shangela Pierce, Дерек Кевин Джоунс, Уилям Бели, Марлон Уилямс, Бренди Карлайл и Холзи.

В изпълнението си по време на наградите „Грами“, Джак е подпомогнат от звездна група с участието на Дон Уос, Виктор Индризо, Джордж Дьоринг, Майкъл Биърдън и Лени Кастро. Лукас Нелсън и Promise of The Real са бандата на Джак във филма.