Анри Кулев: "Омръзна ми се да се унижавам"!

Тя роди новина още от първото изложение по темата, развито обстойно от Анри Кулев. Директорът на фестивала обяви, че следващата година той няма да ръководи събитието. Анри Кулев каза, че е подготвил добър екип и ако последният има желание може да поеме щафетата по организацията и финансирането на фестивала. Аналитично и искрено той разказа за всички проблеми около фестивала, като на финала достигна до извода, че вероятно варненци нямат нужда от подобен форум. Киноведи, журналисти, преподаватели, представители на организационния екип на фестивала също предложиха свои мнения и опции за разгръщане на фестивалната дейност след финализирането на последното издание.  Анри Кулев емоционално и с болка сподели своите впечатления така:

„Равносметката през годините е следната имаме около 700 конкурсни филма за 7 години, като поне десет процента от тях са били на супер ниво. Тръгнахме с висока топка, с твърде силна селекция и силно жури. Наградите, които сме давали са били безкомпромисни. Не бих искал да ангажирам екипа на фестивала, с това, което ще кажа, но за мене смисълът на фестивала се състои в красотата на тези срещи между творци и публика. Фестивалът  са изложбите, работилниците за деца, фестивалът са лекциите и запознанствата с интересни хора. Фестивалът е среща на приятели.  Един фестивал трябва да има неща, които за съжаление на нас ни липсват- трябва да има устойчивост, фестивалът не е само многото филми, които в един момент предизвикват задъхване и журито започва да „плаче“ от тях. Фестивалите са празник и купон, преживявания в заедност. По фестивалите има свободни дни, в които гостите пътешестват, запознават се с мястото и това не са напразно хвърлени средства.  Аз лично имах доста унизителни срещи около фестивала през годините, като една, която няма да забравя - среща в Община Варна, където дама от общинските съветници по култура, каза: „знаем ги вашите фестивали-ходите по купони и правите секс“.  Всички смятат, че като сме получили пари, те са си само за нас, но това са различни пера, за храна, за настаняване и пр. и пр. Фестивалът не можа да постигне въпреки огромното си желание и усилия  пазар, т.е.  не успяхме да станем място за продажба на култура, идеи, проекти. За подобен пазар е необходим екип, трябва да има заплащане на екипа. Трябва да се направи усилие, където има фестивали: Пловдив, Варна, Стара Загора и т.н. да се развие и пазар и тук е мястото за съдействие и на НФЦ. По този начин се създава и национално самочувствие. НФЦ не намери сили в себе си и да каже за коя година, кой е фестивалът номер 1, т. е. да се направи една класификация. Трябва да има отговорност при разпределянето на парите за фестивалите от НФЦ.

Седем години по два паралелни уъркшопа, водени от прекрасни професионалисти-това е изключително постижение, а филмите, които са резултат от дейността им са с висока художествена стойност, дори понякога по-голяма от на някои селектирани заглавия.

Не можем да имаме мотивиран екип без той да е финансиран. Цялата работа около фестивала, организационната работа е огромен труд на изключителни хора, които работят за нищо. Миналата година НФЦ не бе предвидил пари за екипа. Тази година за озвучаване  и превод на филмите сме дали около 8000 лв. Под 150 хиляди лева този фестивал не може да съществува.  Министерството на културата казва категорично, че може да ни даде не повече от 40 хиляди лева-те отиват за залата на ФКЦ и за хотел. Тази година стойността на хотела е по-голяма, защото той е реновиран. Община Варна в началото – на първата ни година даде 40 хиляди лева, на третата година даде 15 хиляди лева, а тази година ни задели едва 8 хиляди лева. Според Вас, Общината иска ли да го има фестивалът? Храната ни в момента е на стойност 8 хиляди и 500. Общината не иска да има такъв фестивал! Всичко друго са празни приказки! Варна и общината на града може да организират фестивали с трапези, фестивали с хвърчила, иска се да има масовост на публиката. Вероятно българското игрално кино, анимационно или документално е ненужна парцалена топка, то не носи гласоподаватели. Тази година едни младежи ме подведоха да попълвам документи за младежки уъркшопове във връзка с младежката европейска столица и се случи невероятното, регламентът на кандидатстването във Варна бе свързан с гласуване по интернет, т.е. обществеността да си гласува за проекта. Другите два проекта бяха на Варненския свободен университет, познайте колко гласове по интернет получихме? Само два! Свободният университет получи 12 800. Това са абсолютни безумия. Не си струва да се поддържа подобно безобразие!

Омръзна ми се да се унижавам! Ние направихме сдружение по силата на закона за сдруженията, с което работим с държавни институти, с изключение на НФЦ, защото според тях чрез сдружението не може да се работи и аз работя чрез моята фирма. Първо няма пари, после отчитането на средствата е чудовищно невъзможно и трето се изисква да се отчетат пари, които си заложил в проекта, но всъщност такива пари няма от къде да се отчетат, защото реално ги няма. Тотален абсурд!

Фестивали може да се направят по всякакъв начин: с каравани в морската градина и сигурно ще има и повече зрители, фестивал мога да го направя изцяло с мобилен телефон и сигурно ще го има и по този начин... Но съществува един момент на професионализъм, който трябва да се спазва и да не се слиза под него.

През годините ми е било обидно сравнението на фестивала във Варна с анимационния фестивал „Златен кукер“. Към наболелите проблеми в родната анимация поставям това, че ние всички допуснахме през годините в нашата среда да няма уважение и респект спрямо различните поколения. Надежда Славова постави началото си чрез кампанията си около своя фестивал, а след това се появиха две мъжлета, които направиха филм за героя Чичо Тони. Отвсякъде се сипят гадости, а ние продължаваме да си мълчим. Ето какво казва Захари Карабашлиев във в-к „Стандарт”: „За кинаджиите – с малко изключения от по-новото поколение, Националният филмов център е хранилка за шайка стари авери, които нямат какво да дадат на света, но им се живее като при Бай Тошо. Разхищението на обществени средства там е нагло и неконтролируемо. И понеже не са много пари за държавата – някакви си 12 милиона годишно - са ги оставили да си разиграват коня и да не вдигат шум. (Защото пък са шумни и овъртолени в зависимости) Общо взето, няма кой да ги спре, защото така са си подредили картите...“. Това уважаеми колеги се отнася и за Вас, защото повечето сте били в комисии на НФЦ... Това е също нагло твърдение. Ние пропускаме всичко това покрай ушите си, това е формално безсрамие. Всички сме в кюпа, включително и нашият фестивал!  Направих статистика за дадените пари за дебюти от 2013 г. насам. 2013 г. - 4 анимационни дебюта, 2 документални и  4 игрални, 2014 г. - 7 анимационни, 4 документални, 12 игрални. 2015 г. 4 анимационни дебюта, 1 документален дебют,  6 игрални, а миналата година всичко е по две - 2 анимационни дебюта, 2 документални и 2 игрални. При такова нещо да се твърди, че една шайка от некадърници са дотирани, най-малкото е ненормално! Не бива да се позволява подобно поведение!“

---------------------------------------------------------------------

Редакцията на сайта kinoto.bg е готова да публикува всички гледни точки към конфликтите и проблемите, които съпътстват киното в България!