„Под дървото“ вече няма сянка

40 годишният режисьор на „Под дървото“ Хафштайн Гунар Сигурдсон има зад гърба си освен този още два пълнометражни филма, плюс един късометражен. От творческия му пълнометражен дебют с „Така или иначе“ (2011) е изтекло доста вода, но и в онази камерна история „на ръба“ на смешното Сигурдсон показваше, че е пристрастен към бавния ритъм на разказа с неочакван край. Ако го попитате как се прави кино в Исландия, отговорът вече е даден: „ За нас исландците, които наброяваме едва 330 хиляди души е много важно да имаме национално кино, където се говори исландски език. Националното кино е мощно оръжие за изграждането на собствена идентичност и адекватно вглеждане във вътрешния ни свят. Ако искате да разпознаете киното ни, в него главни персонажи са пейзажът и суховатият ни хумор. Ако искате да снимате кино, първо трябва да се научите на него като започнете с късометражния му брат. Така се придобива увереност. На второ място са необходими: добър сценарий и много търпение. Изпращате сценария си в Киноцентъра на Исландия и чакате...присъдата на комисията. Ако тя се произнесе, че сценарият не е силен, но искате да снимате – намирате пари. Ако пък сценарият е одобрен, максималният праг на субсидия, която може да получите от Киноцентъра е до 80 хиляди исландски крони, остатъкът си го търсите сами с продуцента. Ако сте чужд продуцент и искате да снимате свое кино в Исландия, държавата прави 20 процентно намаление, затова, че снимате именно тук.“

„Под дървото“ започва като забавна битова история: Атли (Стейнтор Роар Стейнторсон) е хванат на местопрестъплението: да гледа порно, в което участници са той и бившо гадже. Заловен е от съпругата му Агнес. Тя го изгонва и съвсем естествено е, той да се приюти при родителите Инга (Еда Бьоргвинсдотир) и Балдвин (Сигюрдур Сигурьонсон). Родитлите преминават през тежък период, другият им син е изчезнал, официалната версия е, че е мъртъв, но Инга живее така сякаш той е у дома: грижи се за колата му, готви му любимото ястие и пр. Родителите имат още един проблем – съседи, които искат короната на дървото в градината на Инга и Балдвин да се подкастри – пада голяма сянка и Ейбьорд (Селма Бьоднсдоуттир) не може да прави слънчеви бани. За Инга Ейбьорд е позор, защото да си на 40 години и да караш велосипед, аранжиран с желание да правиш редовен секс говори за лош, уличен вкус. Съпругът на Ейбьорд Конрад (Торстейн Бахман) тренира стрелба, тренира и търпение. Всеки път, когато търси съдействие от своите „любими“ съседи, му се налага да се сблъсква с досадното изражение на шантавата Инга.

В тази сложна обстановка Атли е принуден да играе ролята на баща, защото съпругата му иска развод, а той трябва да доказва, че е грижовен и добър родител. От друга страна той се опитва да балансира между емоциите на съседите, които се нажежават след като двете гуми на лекия автомобил на Балдван биват неочаквано спукани, котакът на Инга изчезва. Инга пък отмъква кучето на съседите, умъртвява го и го препарира за спомен на Ейбьорд. Както виждате веселостта и щуростта променят своите цветове и междусъседските отношения придобиват категорични тъмни нюанси.

Покрай всички фамилни истерии, режисьорът ни предлага различни кадри в едър план с листата на дървото, с прекрасните слънчеви лъчи, промушващи се през повърхността им, сякаш оттам говори Бог. Природа има свои закони, естеството на нещата не се бои от дребнавите ни опити да сме всесилни.

Една вечер Конрад пуска в действие резачката, дървото пада върху палатката на Атли, а там спи Атли. Нова трагедия настъпва за родителите на Атли, дали той ще оживее? Бащите се срещат, оформя се краен, кървъв двубой. Кой излиза победител? Може би котката-блудница, която се завръща у дома.

„Под дървото“ анализира кухостта на света, който се опитваме да създадем. Искаме да живеем спокойно в симпатичните си домове, обитавани от симпатични съпруги и още по-симпатични деца. Искаме ред и дисциплина, отговаряща на вътрешните ни стандарти? Но дали последните са вярната посока? Всеки има право да избира поведение, като понася съответна отговорност за постъпките си. Никой няма право да налага волята си над другия. „Под дървото“ подлага на скепсис обществения договор,върху който лежи социалния мир. Докато егото е предпочитаният остров, хората няма да се наслаждават заедно на плодовете на живота.

„Не бих казал, че „Под дървото“ е отговорило на въпроса за смисъла на живота, но важното е да посрещаш проблемите честно, да общуваш с другите без да бягаш от тях, да имаш лице за тях. Не трябва да се предаваш, ако животът не ти се усмихва.“ – допълва режисьорът.

Очаквайте „Под дървото“ на МФФ „Любовта е лудост“ 2018

1 септември - зала "Европа" - 16 ч.