Часът и „Мястото“ на срещата са известни

„Мястото“ е наименование на бар, където един сумрачен персонаж, записва в една дебела книга разни неща или пък чете от страниците й указания, а хората, нуждаещи се от консултант, с когото да скрепят споразумение за решен проблем се отбиват по всяко време, защото знаят, че Мъжът (Валерио Мастандреа) е винаги там от отварянето на бара до последната секунда на работния ден. Мъжът е самотен, вероятно не го очакват у дома. Другите персонажи обаче очакват дома и промяната с нетърпение. Странни са заръките, които търсещите помощ трябва да изпълнят: ако възрастна жена иска да стане чудо и съпругът й да оздравее от алцхаймер, то тя трябва да направи бомба и да я постави в кафене или ресторант. Автомонтьор е влюбен в порнозвезда, мечтае си за една нощ с нея – ще я получи, но трябва да пази едно дете, което пък друг мъж трябва да отвлече, ако иска сина му да остане жив. Съпруга търси вниманието на своя любим, трябва да изневери, а скромна моняхиня иска господ отново да й „проговори“ – ще се случи непременно, ако... забременее. Откривате ли демоничното в тези решения или Мъжът като пратеник на Бог си играе със свободната воля, със съвестта на тези страдалци?

През последните години българският зрител е разглезен по отношение на творчеството на италианския режисьор Паоло Дженовезе. „Била ли си на луната“ (2015) бе показван на фестивална панорама на италианското кино в София, във Варна със съдействието на Италианския културен институт, а предпоследната творба на Дженовезе „Пефектни непознати“ (2016) бе разпространена у нас от 6A MEDIA ENTERTAINMENТ. Благодарение на същия дистрибутор изключително любопитната история на „Мястото“ ще се срещне за първи път с родната публика на МФФ „Любовта е лудост“ 2018, а по-късно „Мястото“ ще намери своите верни зрители в онези български киносалони, където европейското кино е на почит.

Преди да се втурне към игралното кино Дженовезе снима реклами, учил е науки, свързани с икономика и бизнес. През 2010 г. прави своя пълнометражен дебют „Незрелите“, в който една от централните роли се изпълнява от италианската звезда Раул Бова. Напоследък често ще откриете и друг италиански актьор във филмите на Дженовезе – Марко Джалини. Джалини може да изиграе великолепно психоаналитик - баща на три дъщери в „За всичко е виновен Фройд“, да бъде част от експеримент по време на приятелска вечеря в „Перфектни непознати“, или пък нервно ченге, чийто син го ненавижда в „Мястото“.

Има нещо много общо между „Мястото“ и „Перфектни непознати“ – локацията на действието е едно пространство. В „Мястото“ всички персонажи са омагьосани от бара, а в „Перфекни непознати“ – апартаментът и масата за вечеря се оказват бойното поле за горещи страсти около телефонен звън и смс-и. В „Перфектни непознати“ режисьорът разсъждава за предела на познанието ни по отношение на другите, доколко познаваме близките си, а в „Мястото“ пределът на познанието е ситуиран в отделната личност – винаги можем да се изненадаме от неочаквани лични постъпки и решения. В „Мястото“ той ни пита: познаваме ли се добре? Когато Дженовезе създава своите персонажи, той сякаш ги съблича – показва слабостите им, несигурността, страховете им, така онова, което те се опитват да скрият става видимо. „Мястото“ е драматичен филм, в него има разбира се късчета от онзи специфичен смях на Дженовезе, но в последната му работа всичко е поставено на ръба, на предела на възможностите, затова и ритъмът на филма е различен, изострен, отдалечен от романтичността. Въпреки,че романтиката в „Мястото“ е в отпуск, все пак Дженовезе е верен на себе си – оставил е кислород за Мъжът като го запознава с Анжела (Сабрина Ферили). Анжела е самотна, тя е сервитьорката, която винаги затваря „Мястото“. Тя е гостоприемната душа, която се опитва да опознае Мъжът. Тя е и решението на неговите мъки с бесовете на другите. Тя намира лекарството и спасението. Един мъж и една жена – ангел – определят съдбата, символиката от значения се разширява, така че филмът може да придобие и библейско измерение.

„Опитвам се да изградя персонажите си по универсален начин, да ги направя близки, за да докоснат публиката. Моите истории нямат национален приоритет, те са достъпни и разбираеми. В „Мястото“ обаче финалът е отворен, не казвам кой е непознатият, коя е Анжела – нека зрителят сам да ги назове. За някои те са Бог, за други – Дявол, за трети може би съвестта. За всеки ще бъде различно. Така се случи в живота ми, че нямах достатъчно пари да снимам филми и се принудих първо да завърша икономия, да се включа в работата на рекламна фирма. След като спечелих награда за късометражен филм и срещнах продуцент, който ми повярва и ми предложи да заснема игрален дебют, аз захвърлих всичко. Бях на 25 и влюбен в киното. Не ми беше лесно да се откажа от сигурната заплата, но бях млад и исках да успея. Радвам се, че тръгнах по този път. Истината е, че идеята за „Мястото“ идва от един американски сериал, една вечер се натъкнах на него по телевизията и си казах: „Интересно, докъде сме готови да стигнем в желанията си? С какво се разделяме, когато ги удовлетворяваме?“. Свързах се с продуцента, той остана изненадан, защото сериалът не бе приключил все още, бързо му изпратих моя сценарий и той остана доволен.“

„Мястото“ изследва с остроумие релацията морал-етика-съвременност. Във всеки от нас живее неопределен ужас и зло, и е провървяло на онзи, който не го е открил и разпознал в тялото си. „Мястото“ подлага на изпитание личността, а животът си остава истинският съдник за правилността на решенията ни.

Очаквайте „Мястото“ на МФФ „Любовта е лудост“ 2018 на 30 август от 20.15 ч., зала 5