НИКОЙ НЕ БЯГА ВЕЧНО
“Семейството е най-важното нещо. Не прави като мен – да поставиш работата над семейството“.
В „Трафикантът“ режисьорът и продуцент Клинт Истууд е в ролята на Ърл Грей – мъж, наближаваш 90-те, който едва сега осъзнава, че това, което е пренебрегвал през целия си живот – времето с хората, които обича – е единственото, заради което си е струвало да пожертва всичко останало.
„Ърл се е чувствал много некомфортно в своя дом, но се е заблуждавал за чувствата си, докато е сравнявал как другите хора поддържат връзка с членовете на своите семейства“, отбелязва Истууд. „Сега, когато иска да се завърне към своите семейни корени, вече е прекалено късно“.
Провалил се в изпълнението на обещания като това да заплати за предстоящата сватба на своята внучка, Ърл вижда в парите начин да спечели привързаността на своето семейство. Стига само да разполага с такива. Прекарал десетилетия, отделяйки повече внимание на своите лилии, отколкото на съпругата и дъшеря си, сега бизнесът на Ърл е пред провал и той е на ръба да загуби всичко.
Продуцентът Тим Мур споделя: „Ърл е от тези хора, които са се чувствали по-добре, когато не са си вкъщи, а когато все пак е бил у дома си, той не е бил този, който семейството му е искало да бъде. Така той се посвещава на другата страст в живота си – своята работа по отглеждането на лилии и по продаването им. А сега той е на път да загуби и това“.
Докато не се появява една неочаквана възможност. Като човек, прекарал години в пътуване от едно цветарско изложение до следващото, има едно нещо, което се отдава с лекота на Ърл: шофирането. А на неговите години кой би го заподозрял, че върши нещо нередно? Базиран на истински случай, героят вдъхновява сценаристът на „Гран Торино“ Ник Шенк да създаде друга роля за ветерана Истууд.
„Осъзнах, че Ърл е пълна противоположност на Уолт Ковалски от „Гран Торино“, продължава Шенк. „Докато правих проучвания за тази история, се срещнах с много ветерани и разбрах, че те или приемат сегашната си съдба бесни на света, както Уолт, или загърбват проблемите си, с усмивка и желание околните да се чувстват спокойни. Това беше моята основа за обикновената натура на Ърл, неговия начин да се забавлява, неговия страх. Разбира се, такъв го виждат неговите приятели и колеги. Както отбелязва бившата му съпруга във филма, всички познават забавния Ърл, докато за нея и семейството му той е човекът, който няма търпение да се измъкне от дома им“.
Като режисьор и актьор, Истууд прекрасно може да оцени света, който Шенк създава за Ърл. „Ник успява да представи по прекрасен начин един герой, който постоянно научава нещо ново, макар че е на преклонна възраст. Ърл все още разсъждава трезво и се интересува от заобикалящия го свят, дори и това да му навлече неприятности“.
Истууд смята, че най-голямото бреме за Ърл не са наркотиците, нито това, че извършва престъпление. Вината, която му тежи, е товар, който не може да бъде свален от плещите му. Но той не спира да се опитва. „Той го е закъсал финансово, има нужда от пари или ще загуби своя дом и бизнеса си“, отбелязва режисьорът. „И след като усеща мириса на парите, той не може да устои на това да се изживее донякъде като Робин Худ, правейки добро за другите, осмисляйки своите действия. Но той е от грешната страна на закона, а това може да бъде опасно – и за него, и за останалите – и това го притеснява. Допадна ми идеята за този човек, който трябва да преодолее толкова много физически и емоционални препятствия“.
През последните години Истууд рядко се е изкушавал да застане пред камерата, но Ърл го вдъхновява да го направи отново. „Прочетох статията в New York Times за истински човек, на когото образа на Ърл е основан, и реших, че ще е забавно да бъде изигран от човек на моята възраст, т.е. от мен самия. Смятам, че аз винаги наблюдавам нещата и се уча от тях и Ърл е точно като мен. С напредването на годините разбираш, че нищо не знаеш. Така че продължаваш да се учиш“.
Продуцентът Кристина Ривера казва: „Когато прочетох сценария, нямаше как да не усетя, че Ник е създал Ърл с мисълта за Клинт, и лесно можех да си го представя в тази роля“. Ривера е също привлечена от застъпените във филма теми за разкаянието и опрощението, и дори възмездието, за които тя казва, че „хората биха отликнали по много начини. Хареса ми, че историята разказва за втория шанс и че никога не е късно да се събереш със семейството си, въпреки грешките в миналото“.
Компания на Истууд на екрана правят няколко актьора, които той е режисирал преди, сред тях са Брадли Купър, Лорънс Фишбърн, Майкъл Пеня и Алисън Истууд, заедно с няколко имена, с които той от години е искал да работи, започвайки с Даян Уист и Анди Гарсия. Таиса Фармига и Игнасио Серичио допълват впечатляващия актьорски състав.
„Бях ужасен баща, ужасен съпруг. Смятах, че е по-важно да бъда „някой“ за пред останалите, въпреки че бях кръгла нула в своя собствен дом“.
„Може да оправдаете всяка своя постъпка, ако сте я обмислили достатъчно – или пък ако въобще не се замисляте за нея“, казва Истууд, обяснявайки как Ърл намира оправдание за своето поведение в миналото и в настоящето. „Той просто продължава да си намира оправдание за всичко“.
Ърл смята, че ако не може да компенсира близките си, затова че толкова години ги е пренебрегвал, той може да си купи тяхното благоговение сега, когато вече може да си го позволи. И тази негова щедрост не е предназначена само за семейство Стоун, като той подпомага и местните ветерани. Истууд добавя: „Колкото повече пари раздава, толкова повече той оправдава постъпките си като трафикант на наркотици. Скоро животът му тотално се преобръща, дори и социалните му контакти се променят с лудешка скорост. За човек на неговата възраст той определено живее в един различен свят“.
Наистина поведението на Ърл е коренно различно от това на мъжете на неговата възраст. Определени аспекти от действията му са вдъхновени от истинския човек, както обяснява Истууд: „Не знаем какво точно се е случвало по време на пътуванията на нашия истински герой, но е известно, че той е спирал, за да окаже помощ на други шофьори на пътя и че е използвал спечелените пари, за да подпомогне бизнеса си“.
„В нашия филм ние проследяваме неговите падения и възходи“, продължава той. „Той помага на хората, подпомага възстановяването на залата за ветерани, възстановява и своя западнал бизнес с лилии... Всичко това го кара донякъде да се чувства като спасител, но и го срива морално. Той знае, че върши нещо нередно и един ден ще трябва да си плати за всичко“.
Макар че Истууд е на възрастта на Ърл, приликите между двамата свършват дотук. „От много години съм на този свят, така че донякъде го разбирам“, казва той. „Привързаността му към лилиите беше необичайна за мен, но аз я сравних с дейността на моя дядо в неговата ферма за пилета и направих така, че донякъде Ърл да прилича на него физически, включително по начина му на ходене като на един възрастен мъж“.
„Клинт е наистина велик, защото на 88 години той трябваше да се прави на по-възрастен, а той въобще не е загубил форма“, смее се Брадли Купър, който е партньор на Истууд във филма. „Клинт може да скочи от стола като едно кенгуру, докато Ърл няма такава възможност, затова беше забавно да го наблюдавам как се прави на човек, какъвто определено не е, защото той е по-скоро с физиката на истински спортист“.
Законът
Историята на Ърл се развива паралелно с тази на правораздавателните органи, които се опитват да проследят всички трафиканти, работещи за картела. Сред тях е новият агент Колин Бейтс. Купър играе непримиримия агент от агенцията за борба с наркотиците, впуснал се по следите на загадъчния трафикант, който никой не може да открие. Бейтс, който наскоро е преместен в екипа, не само се опитва да разреши случая, но и да докаже възможностите си пред своите шефове. Точно както Ърл, и той е изцяло посветен на работата си и съответно пренебрегва семейството си.
Купър отбелязва: „Бейтс току-що е пристигнал в Чикаго и се опитва да направи впечатление, за да може да го преместят на по-добро работно място. Той прекарва много време далеч от близките си и те не са много доволни от това. Но когато му е поверено да намери този трафикант, който превозва огромни количества кокаин през страната, той е готов да го залови. Той смята, че това е неговият шанс да изпъкне“.
По ирония на съдбата, когато пътищата на двамата се пресичат, както отбелязва Купър, „оказва се, че те много си приличат по отношение на грешките, които са правили, и факта, че за нито един от тях семейството не е от приоритетно значение. Ърл кара Колин да намери повече време за семейството си“.
Възможността да работи отново с Истууд е това, което привлича Купър към проекта. „За мен беще огромна чест да работя с него в „Американски снайперист“, но той не участваше в него“, казва той. „Фактът, че щяхме да играем заедно в този филм, ме накара моментално да кажа „да“.
Купър се наслаждава не само на възможността да се снима с Истууд, но и на това да гледа неговото изпълнение отстрани. „Имаше два момента по време на снимките, в които докато го гледах, очите ми се пълниха със сълзи“, спомня си той. „Дори веднъж, когато снимахме обща сцена, в която моят герой нямаше как да се разплаче, аз просто не издържах и трябваше да се обърна настрани. Беше много вълнуващ момент. Той е фантастичен актьор и не играе много често, така че мисля за всички нас беше изключителна привилегия да работим с него“.
Начело на екипа за борба с наркотиците, в който е агент Бейтс, е шефът на агенцията, изигран от Лорънс Фишбърн. „Аз съм човекът в костюма, който отговаря за другите костюмари“, смее се той. „Героят на Брадли Купър се отчита пред мен за напредъка по издирването на трафиканта на наркотици. Харесвам начина на работа на Брадли и бях много вдъхновен да работим заедно, както и да работим отново с Клинт, 15 години след „Реката на тайните“.
Точно като Купър, и Фишбърн оценява възможността да работи с Истууд пред и зад камерата. „За мой късмет, имахме обща сцена и винаги ще му бъда благодарен за това. Няма много като Клинт Истууд в наши дни, и като актьор и младеж, израстнал, гледайки неговите филми, беше нещо специално за мен да снимаме сцена с него.“
Също подчинен на героя на Фишбърн и партньор на Бейтс, е агент Тревиньо. В неговата роля е Майкъл Пеня, който вече режисиран от Истууд в „Момиче за милиони“, също няма търпение да се присъедини към актьорския състав. Пеня казва за прочутия режисьор: „Сещам се за цитат на Магнус Карлсен, велик гросмайстор, който е нещо от сорта: макар че има безкрайно много възможности на шахматната дъска, съществуват само два или три хода, които са правилните. Точно това важи за Клинт. Той не снима кадри, които би могъл да използва; той снима само това, което знае, че ще му е от полза. Той е толкова добър разказвач и има толкова добра памет, че само с два или три дубъла вече е готов със съответната сцена“.
Актьорът, който е работил и с Фишбърн, и с Купър, е добре подготвен за ролята на Тревиньо. „Наскоро играх агент за борба с наркотиците в продължение на няколко месеца, така че съм правил много проучвания за тази роля, но всъщност всичко за героя ми беше написано в сценария. Играя агент, който се отчита пред Лорънс Фишбърн, който дава всички нареждания, и пред Брадли Купър, който е специален агент, и заедно се опитваме да открием този трафикант, работещ за картела и известен под името Тата. Опитваме се да използваме цялата налична информация, за да открием този човек, но няма шанс да предположим кой е той всъщност“.
Помагащи също в проследяването на Ърл са Грант Робъртс като агент от службите, Пийт Бърис като регионален мениджър на агенцията, Лорън Дийн като агент Браун и, макар и неволно, Лиус Рока, изигран от Еужени Кордеро.
Уважаваната актриса Даян Уист е в ролята на бившата съпруга на Ърл – Мери, чието разочарование от нейния бивш съпруг е все така голямо, защото е резултат от отношението му към тяхната дъщеря, която Ърл е пренебрегвал през целия си живот, и неговата внучка. За Мери непостоянството на Ърл е красноречиво и в това отношение. Обещава се нещо, но то така и не се случва и това е обичайната му практика.
Уист, която е много щастлива да си партнира с Истууд, казва: „Работата с Клинт е като следването на някакъв ритъм, защото той е музикант. Ритъмът е заразителен и вие го улавяте и разбирате, че се получава по-добре, отколкото сте предполагали. Доверявате се на неговата интелигентност и на неговото мнение. Той се отнася към всеки с безкрайна нежност и се усещате като джаз нота на петолинието и ако всички наоколо са настроени на тази нота, всичко се получава както трябва“.
„Имахме късмет да разполагаме с актриса като Даян в ролята на бившата съпруга на Ърл”, казва Ривера. „Тя внесе мекота в образа на Мери – усещате, че въпреки нейното разочарование, тя все пак има силни чувства към него, все още вижда очарователната му страна. Заради което вероятно още носи болката в себе си, заради решението му да избяга и да ги изостави“.
„Даян Уист е сред най-милите хора, които съм срещала“, казва Алисън Истууд, дъщеря на актьора/ режисьор, която играе отчуждената дъщеря на Ърл – Айрис. „Тя е прекрасна и винаги съм била почитателка на това, което прави, затова бях развълнувана от възможността да работим заедно. Тя наистина се превърна в Мери, милата и любяща бивша съпруга на Ърл, която донякъде е и дръзка в поведението си“.
Докато Мери открито порицава Ърл за неговите грешки, дъщеря му Айрис почти не говори с него. „В първия един час от филма всеки път, когато Ърл влиза в стаята, Айрис излиза от нея“, казва актрисата. „Тя е много обидена, дори гневна, затова че баща й е поставил работата си над семейството си. След като той се опитва да поправи грешките си, появява се във важните за нея моменти, тя разбира, че трябва да загърби това негодувание, ако някога реши да му прости“.
Алисън Истууд, която през последните години се посвещава на кариерата си на продуцент и режисьор, е изненадана, когато баща й я кани да участват заедно във филма. „Не сме си партнирали на екрана, откакто едва 11-годишна играх неговата дъщеря в „Стегната примка“, спомня си тя. „Работила съм с него години по-късно, той ме е режисирал, но сега за първи път като жена в зряла възраст имах възможност да играя с него и усещането беше доста омагьосващо. Беше страхотно преживяване и за двама ни“.
За разлика от Айрис, нейната дъщеря Джини вижда Ърл в друга светлина. Таиса Фармига играе неговата внучка, на която в началото на филма й предстои сватба. „Обожавам Джини“, казва Фармига. „Тя обича семейството си и своя дядо. Никой друг не споделя чувствата й към него, но аз харесвам нейната сърдечност, нейната откровеност и факта, че тя иска да поддържа връзка с него, макар че той далеч не е съвършен. Обичам историите, които показват несъвършените отношения в едно семейство“.
Фармига казва, че й допада също припомнянето на стари спомени във филма. „Спомените са нещо мимолетно, точно като лилиите на Ърл, които цъфтят само един ден, имаш само един шанс да запомниш нещо“, споделя тя. „Ако не си бил там или си бил, но си пропуснал да го видиш, си изпуснал шанса си. Тази история напомня, че е важно да присъствате на важните моменти и да сте загрижени за това, което се случва пред очите ви, особено когато в него са замесени хората, които обичате. Джини разбира, че Ърл се опитва, и му е благодарна за това, дори и когато все пак пропуска нещо важно“.
„Семейството“
Според Ърл да си до семейството си означава да му помагаш финансово – започвайки с предстоящата сватба на Джини. Така за пореден път подкрепата му за семейството се изразява в това да е далеч от хората, които искат той да е около тях.
И както винаги се случва, за Ърл е по-лесно да се сприятели с непознати, отколкото да запази приятелски отношенията със своето семейство. След първоначалната среща с членовете на картела, които се занимават с разпределянето на доставките на наркотици, Ърл ги опознава, дори се сближава с тях, особено с Емилио, игран от Робърт ЛаСардо, Андрес, игран от Сал Хуезо, Човекът с пушката, игран от Лий Кок и плешивия Роб, игран от Ноел Джи. Но едва когато Ърл е поканен на среща с боса, той вече наистина става част от „семейството“.
Анди Гарсия е в ролята на Лейтън, шефа на картела, който наема Ърл. „Познавам се с Клинт от толкова години и винаги съм имал желание да работим заедно“, отбелязва Гарсия. „За мен това беше чудесно преживяване. Той изцяло се доверява на актьорите си. Аз бях наясно с моя герой, той беше наясно със своя герой, бяхме наясно с историята и как трябва да се получи сцената. Клинт ви дава възможност за импровизация и ви се доверява да направите всичко така, че в крайна сметка да постигнете това, което той цели да разкаже“.
Лейтън наистина смята, че си е заслужил правото да бъде показния бос на картела, който си живее в имение и стреля по панички, докато подчинените му вършат мръсната работа, а той обикновено не задава въпроси. Една от изгряващите звезди на картела е Хулио, който Лейтън назначава да се „погрижи“ за Ърл.
Мур отбелязва: „Причината, поради която картелът избира Ърл за свой куриер, е тази, че той е един възрастен мъж, който кара пикап – някой, който Агенцията за борба с наркотиците никога не би заподозряла. Но те бързо си дават сметка, че не знаят какво може да се очаква от един почти 90-годишен старец; той може да използва задръстванията като оправдание да се отбие от пътя и да изчезне. Той е страхотен, но в същото време те усещат, че трябва да го държат под око“.
За Хулио задачата е нежелана и безсмислена. Какъв е смисълът да следи един старец, който изглежда не разбира за какво са го наели или какви са интересите на Лейтън или защо Хулио ще го надзирава?
Игнасио Серичио, който играе ролата на Хулио, казва: „Мисля, че Лейтън е нещо като баща на Хулио. Все пак бизнесът си е бизнес и Хулио е благодарен и верен на Лейтън, и стриктно изпълнява задачите си“.
Едва след като прекарва известно време в това да „ескортира“ Ърл, Хулио започва да оценява това, което може да научи от този човек, който би могъл да му бъде дядо. „Хулио е много педантичен и не обича нещата да се вършат през пръсти“, отбелязва Серичио, „и точно затова с появата на този човек в живота му, тази на пръв поглед лесна задача, се превръща в най-големия му кошмар. В началото той е ядосан на Ърл, но после започва да го харесва. И именно защото все повече го харесва, той започва да ненавижда себе си“.
Преди да приеме предложението за ролята, актьорът има намерение да присъства на мачовете от Световното първенство по футбол в Русия. Но неговият отбор от Аржентина „не се справи толкова добре, така че постъпих правилно като приех тази роля“, смее се той. Може би, за да запази баланса в отношенията между Хулио и Ърл, Серичио разказва: „Клинт се постара да ми напомни какво съм искал в началото. Съвсем буквално. Точно преди да снимаме една сцена, той се приближи към мен. Мислех, че ще ми даде някакви указания, а той ми каза: „Какво е да загубиш от Хърватия с 3:0?“ и просто изчезна! Знаеше, че ще ме накара да избухна“, смее се той.
Сред пресъздаващите други членове на картела са Клифтън Колинс Младши в ролята на Густаво, Даниел Монкада в ролята на Едуардо и Пол Линкълн Алайо в ролята на Сал, който заедно със своята пушка прави компания на Хулио, когато те от своя страна следват Ърл, докато той се движи с пикапа си.
Отново демонстрирайки своето чувство за хумор, Истууд казва за целия си актьорски състав: „Те бяха страхотни. Бих се ощипал по гърба за това, че успях да ги подбера“, усмихва се той, преди да потвърди съвсем сериозно: „Не, те наистина бяха страхотен екип. Понякога просто имаш късмет, появяват се хора, които надминават твоите очаквания. В този филм всичко изглеждаше прекалено лесно“.
