Къде се намирахте, когато ви съобщиха, че ще сте председател на Мюмеждународното жури на фестивала „Любовта е лудост“ - на снимки, на път, в пост продукция и предполагал ли е Виктор Чучков, че снимайки „18 % сиво“ от балкона на един апартамент срещу ФКЦ, след три години ще е в центъра на кино събитието, което организира ФКЦ, оценявайки конкурсни филми? Кое е по-отговорно и трудно: да правиш кино или да оценяваш чуждия труд според вас?
Бях в колата на път за студиото където довършвам постродукцията на новия ми филм 18% Сиво, по романа на Захари Карабашлиев. Благодаря на ФКЦ и фестивала, както и на проф. Александър Грозев да бъда част от журито на този престижен международен кинофестивал, всъщност фестивал с 26 години история, което го прави важен за живота на киноиндустрията.
Снимайки филм преди година и половина в един малък и симпатичен апартамент, срещу ФКЦ, не съм предполагал, че ще се върна тук на фестивал, но тогава мислех единствено за филма си, бях потопен в историята на главните герои, мъж и жена от Варна.
Мисля, че да правиш филм и да оценяваш филм на твои колеги са две различни неща. И двете са трудни и отговорни. Но когато ти си правил филм знаеш през колко трудности са минали създателите му и мисля, че наградите, селектирането на фестивали и публиката, означават някакво справедливо възнаграждение за труда и усилията, признание, че си важна част от световната киноиндустрия. По принцип един филм отнема от две до четири години, понякога много повече, за да бъде развит сценария, после финансиран и заснет. На фона на огромната конкуренция и на стотици хиляди желаещи да правят кино по света, то самия факт да стигнеш до готов филм, а още повече да излезеш на международна сцена с фестивали или кино разпространение, вече е голям успех.
Какво е Варна за Виктор Чучков, освен че варненският крайбрежен клубен живот се превърна и в част от снимките на "18% сиво"?
Като дете, през 70-те, баба ми и дядо ми ме водеха тук на море и бяха едни от най-милите ми спомени. Спяхме в квартира, някъде около хотел „Черно море“ и сутрин в 8:30 ч. бяхме с дядо ми на опашка за банички и боза срещу хотела, после отивахме на централния плаж. Но от снимките на филма преоткрих Варна, и мисля, че е един от най-прекрасните градове в България, с много ярка своя история и дух, особено за младите хора. Освен, че снимахме една сцена в „Кубо“ – мястото където посещават моите приятели, входа на морската градина, и други места, мисля, че в миналото, по време на социализма Варна, беше като прозорец към света, чрез морето и пряката връзката с всичко извън пределите на България, като че ли тук хората имаха много повече свобода да опознават живота и извън социалистическия лагер. Чрез морските капитани и моряци, сигурно когато са се прибирали от далечни плавания, семействата им са слушали безброй разкази и впечатления. И затова мисля, че тук има някаква по специална и култура, което се усеща в целия град, и всички тези хора, които живеят в чужбина, но през лятото отново се завръщат във Варна. А аз израснах в София на „Кравай“ и филмотечно кино „Дружба“, местата където се събираха по напредничавите млади хора, интересуващи се много от кино, защото също беше прозорец към света, от изолираното общество, в което живеехме. Мечтаехме да сме свободни и да бъдем част от световната култура и живот, без да бъдем затваряни в лагер.
Нека да разкрием малко от градските истории покрай заснимането на този филм? Спомням си как преди три години се засякохме около градинката на Община-Варна и вие ме попитахте дали имам апартамент с изглед към морска гара и морето, а аз казах, че живея на втория етаж, че у дома времето е спряло на 80-те г. и бих попитала приятели, но по-късно открихте Волен Димитров, симпатичен приключенец. Кои са хората от Варна, които помогнаха да се осъществи „18% сиво“ и как преценявате крайния резултат през изтеклите проценти време от началото на проекта до днес?
Да, идвах няколко пъти до Варна и търсех и се лутах за да опозная хората и града, да намеря няколко, но важни места за началото на историята на филма. Защото в голямата си част, действието на филма се развива в Англия, Белгия и Германия, но главните герои са от Варна. Търсех апартамент с гледка към морската градина и тогава разпитвах много познати от тук. Беше трудна задача, защото не можеш просто да звъниш по вратите на хората. Но същността не беше просто търсене на локации за снимки. Главните роли се изпълняват от Рушен Видинлиев и Доля Гавански, актриса от Лондон, но родена във Варна, която също много ми помогна да опозная хората и града и да ги прехвърлим в същността на главните герои във филма и историята, в една от темите на филма, която е свързана с отговорите на въпросите, какво искаме от живота, какво не ни стига там където сме родени и защо търсим други възможности и въздух, какъв е смисъла на всичко това. По-късно моят съученик от художествената гимназия в София, художника Нено Белчев, ме свърза с Волен, който има точно апартамента, какъвто търся, с гледка към входа на морската градина. Понякога случайността се превръща в много важен момент, къде се намираш, кой ще срещнеш, в кой момент от живота си. Целият филм беше една неочаквана среща с много нови хора и нови приятели, част от които са от Варна. Процесът на правене на филм, енергията и адреналина, които те връхлитат, понякога отчаянието да се бориш всеки ден със препятствия е също толкова важна и вълнуваща част, не по-малко от готовия филм после. Не мога още да говоря за резултата от филма, аз съм доволен, но ще стане ясно по нататък, дали ще има добър фестивален живот и как ще бъде приет от публиката. По принцип се старая моите филми да казват нещо важно и да вълнуват, но всеки филм си има съдба.
За снимките във Варна, ни помогнаха община Варна, която е важен партньор за нас, и благодаря много за идеята на Захари Карабашлиев да представим проекта на общината и г-н Портних. Мисля, че е важно такъв град да присъства в българските филми, света не се върти само около София. Преди да започнем снимките на филма, а първата локация беше Варна, знаехме, че без подкрепата на Общината, щеше да е много трудно изобщо да стартира филма. Това беше ключов момент на подкрепа и доверие. За самите снимки имахме сътрудничеството на Биляна Раева и екип от Варна, с чиято помощ всичко мина безпроблемно през тези няколко дни.
И да се върнем на причината за нашия блиц разговор – какви са вашите очаквания от 27-то издание на МФФ „Любовта е лудост“? А от новата фестивална, предстояща реколта български филми?
Тази година е много силна за новите български филми по света, имаме високо оценени филми на фестивалите в Сараево, Карлови Вари, Локарно, така, че предстои интересна година за българските зрители. На фестивала „Любовта е лудост“ виждам, една много добра селекция от филми и не се съмнявам, че фестивала ще бъде силен. Още повече, че познавам директора и селекционера на фестивала проф. Грозев, когато бях дете, от екрана на телевизора като един от най-добрите кинокритици, но и после бях негов студент в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“. Опознаването на историята световното кино и новите течения през годините, беше една от най-важните стъпки да се осмелиш да направиш филм и да станеш режисьор. Радвам се, че тази традиция продължава тук със „Любовта е лудост“.
