Радикалните филми на Шантал Акерман

“Tази година се навършват 50 години от първия късометражен филм на Акерман – „Подпали града ми“ (Saute ma ville, 1968), който създава едва осемнадесет годишна, и в който самата тя участва. С него поставя началото на богатото си творчество, в което отхвърля правилата, за да създаде свои. От януари до март във Френската филмотека се проведе мащабна ретроспектива с филмите й, което ме вдъхнови да покажем малка част от тях в София. За щастие Посолството на Кралство Белгия в България откликна на идеята да запознаем публиката с този нестандартен творец“, споделя Ралица Асенова, организатор на фестивала.

Знаем, че Акерман е родена в Брюксел, че произхожда от еврейско семейство, което бяга от войната, че е живяла и работила в Ню йорк и в Париж: „Не бих могла да живея на Сен Жермен де Пре, живея в Менилмонтан, квартал с 89 националности”, откровена е тя.

Знаем, че е имала дрезгав глас, че е била увлечена от жените, че филмът на Годар „Лудият Пиеро” е бил пламъкът, запалил желанието за кино в нея. Филмът е бил за нея и книга, и поезия. След края на прожекцията, петнадесет годишната Шантал е крещяла на булеварда: „Искам да правя кино, искам да правя кино!”

Знаем за нея, че експериментира с камерата, с идеите си, с тялото си. Никой до този момент в областта на киното, не е откровен колкото нея, смел колкото нея, чистосърдечен, колкото е била тя. Знаем, че е феминистка, дотам, че подиграва мъжкото поведение на съпруг, имитирайки го самата тя в „Аз, ти, той, тя” (Je, Tu, Il, Elle), който ще бъде показан на фестивала. Била е радикална, не се е харесва от всички, критиката е била за и против, но тъкмо този факт е вечния белег на новаторството – вечната война на интелектуалеца срещу конформизма.

Познаваме поредица от експериментални ѝ филми, в която тя често участва. По време на престоя ѝ в САЩ, попада в средите на американското експериментално кино, учи за кратко в Националния институт за сценични изкуства, но бързо го напуска, тъй като иска да прави кино. И създава над 40 филма, участва със свои инсталации на Венецианското биенале, пише книги, става водещ режисьор на вълната, наречена „модерно кино“.

В авангардния документален филм News from home (1977), част от програмата на фестивала, Акерман заснема различни места на Ню Йорк, четейки писма, изпратени от майка ѝ между 1971 и 1973, когато самата режисьорка живее там. Акерман е способна на откровеност, която обезсърчава и това проличава в този филм.

Ще бъде представен и шедьовърът на белгийската режисьорка „Жанa Дилман, ул. Търговска 23, Брюксел 1080”. За него Акерман казва, че веднъж се обръща в леглото си и само за една минута вижда целия бъдещ филм. „Правя изкуство с жена, която мие чинии” - шегува се Акерман. В главната роля е Делфин Сейриг, актриса, очаровала Ален Рене, Маргарит Дюрас и Франсоа Трюфо. Тя също е и активна личност в борбата за правата на жената, подписвайки „Манифест 343“, който е апел за легализиране на аборта, забранен във Франция през седемдесетте гофини. В „Жана Дилман” баналното ежедневие е примесено с хиперреализъм, форма, показваща отлично метаморфозата на героинята от домакиня до крайна революционерка.

В своето творчество Шантал Акерман изследва границите на самотата, отчуждението, скритите форми на отчаянието, често скрити от привидно безгрижен и обикновен начин на живот. Тя си отива, поставяйки край на живота си, което сякаш вече е предрекла в първия си филм, повлиян от нямото кино на Чаплин.

Филмите на Шантал Акерман очаквайте между 18 и 24 юни в кино „Одеон“ и в зала „Славейков“ на Френския институт.