Ах, актьорът – между любовната лудост, практиката и поетиката на деня
Ах, актьорът! Тази вълшебна вселена винаги ме пробожда с приятна възхита! Сетих се, за годините, прекарани в НАТФИЗ. Имах невероятния шанс да попадна на три различни темперамента, преподаватели по актьорско майсторство: професор Елена Баева, доцент Елена Цикова и професор Ивайло Христов (тогава все още доцент). Три различни свята- шарени, чудни, сложни, понякога трудни за мен. Професор Баева преподаваше на театроведите по актьорско майсторство, а доцентите... на режисьорите от класа на проф. Пламен Марков, и тъй като винаги съм била между чука и наковалнята - успях да си открадна златни зрънца от опита на можещите и знаещите. От професор Баева научих за гъвкавостта на тялото, но не в час по актьорско майсторство, а когато ни се наложи да обитаваме заедно една хотелска стая по време на есенния театрален фестивал в Пловдив „Сцена на кръстопът“ – събуждам се и откривам с почуда как професор Баева прави стройни движения във въздуха с крака, непосилни за крехкото ми тяло и не мога да повярвам дали сънувам, а тя всяка сутрин с това започва своя ден и...и ме научи на тази техника, която помага да загрееш тялото, за да се съединиш с природата на околното. С доцент Елена Цикова натрупах опит и размисъл за работата на актьора по метода на Михаил Чехов и зная, че като ти кажат да изиграеш капка, която изтича - мога да се справя, само трябва да се отпусна и концентрирам. С професор Ивайло Христов имах невероятен шанс, защото той ми помогна да направя монолога си за семестриалния изпит по актьорско майсторство „Монологът на ловджийката“ по Камен Донев. Тъй като с него ми беше най-силно преживяването, продължих да се интересувам как той работи със студентите. Когато излезе неговата книга „Актьорът и киното“ се зарадвах, че най-после някой е успял да систематизира опита си, защото актьорската работа пред камера е различна от енергията на театралната сцена.
Какво работи актьорът, работи ли въобще? Той репетира, играе, снима – но дали хората осъзнават, че когато си на фокус или не си на фокус е важно, това е работа. Добрият актьор е добър водолаз, защото той се гмурка в нашия свят, той го наблюдава и изучава, а след това публиката открива знаците и печата върху лентата. „Гледането е гмуркане в света, а мисленето е оставане в дистанция“, пише Вим Вендерс в „Логика на образите“. За Ал Пачино актьорът е емоционален атлет, защото в сложните ситуации според сценария и изискванията на режисьора, актьорът трябва да събуди природата на чувствата, природата на емоционалната си памет, за да се пренесе в дълбокото. Интуиция, импровизация, творческо въображение – за добрия актьор те са „всичко коз.“ В едно интервю Васил Михайлов казва:
„Природата на киното е тиха, мълчалива, не търпи бъбривост! Защо да казваш нещо, когато можеш да го изиграеш?!То и в театъра е така, но в киното има „близък план““. Апропо, тази година на МФФ „Любовта е лудост“ ми липсват АКТЬОРИЩАТА от родното кино, липсва ми тяхната зряла енергия и не би трябвало да изпадам в подробности какъв е смисълът от присъствието им сред публиката. Къде са Емилия Радева, Гинка Станчева, Васил Михайлов, Добринка Станкова, Татяна Лолова, Мария Статулова, Антон Радичев, Михаил Мутафов, които бяха гости на фестивала, защото опитът им е мостът към другите талантливи млади колеги и не само...
Киното е ден за ден, според режисьорът Людмил Тодоров, „то се случва на мига“ и затова подготовката на актьора в киното е съвсем различна от тази в театъра. В театралните репетиции резултатът е процес на натрупване – репетиции, представления. В киното актьорската психофизика се готви за мига, в който камерата започне да работи. Тук истинската емоция е максимална по време на снимачния процес. Необикновената химия се е получила , когато режисьорът каже: „стоп!“-или както казва Фолкер Шльондорф „Истинската емоция отличава добрия дубъл от лошия“. В „Песните на мама“, Марлон Брандо пише: „Един от най-трудните уроци, които актьорът трябва да научи, е никога да не прахосва настроенията си. С други думи, трябва да научиш да поддържаш чувствата си да врят по цял ден, но никога да не ги оставиш да изкипят. Трябва да се научиш така да разпределяш темпото си, че да не пресъхнеш, когато дойдат снимките в близък план.“
Моите герои – актьори от тези фестивални вечери са много: Йоана Кулиг, Томаш Кот, Никола Анастасов, Димитър Николов, Жулиет Бинош, Константин Хабенски, Ана Чиповская, Стефано Акорси,Миряна Каранович, Валерио Мастандера,Сабрина Фирели,Венсан Линдон, Инга Оболдина,Тимофей Трибунцев, Светлана Устинова, Жан-Пол Белмондо, Ана Карина, Ейдриан Броуди, Томас Гулестад, Джонатан Рис Майърс и съвременното българско кино, защото родното кино е като един трениран и готов на всичко актьор! Играта на изброените актьори ме трогна и пренесе отвъд делничното, а когато забравим за себе си, вероятно сме усетили магията – в това е според мен смисълът на всяко изкуство – да ни омае, да ни направи по-добри, да ни промени... поне за миг!
Кога настъпва магията, в един случаен разговор между мен и Юлия Огнянова в автобус 306, тя ми каза: „докато вярваме в това, което правим, докато искаме да го направим – има смисъл, а ако се съмняваш, то по-добре не се захващай!“ Актьорът е може би най-вярващото същество, то е ангел, дете, малък бог на сцената или пред камерата и затова го обичам!
