Дали защото филмографията му наскоро доближи класическите за голямото кино 90 минути, или защото просто му дойде времето, младият режисьор Деян Барарев този месец ще се зарадва на сериозно внимание. На 16 Февруари, от 19:30 ч, в Cine Grand (Park Center) ще има прожекция, съставена от 5-те късометражни филма, на които Деян е режисьор, а на някои и сценарист. Този формат тип панорама не е типичен за програмите на Кинематограф, но не това е причината да обърнем внимание на точно тази прожекция.

Ако сте гледали поне един от филмите на Деян Барарев, няма как да не ви направи впечатление бунтарския уклон, стигащ на моменти до тотален взрив. Ако сте гледали поне два негови филма, със сигурност ще проследите как това узрява в негова специфична линия. А ако сте гледали всичките му филми, разбирате колко невъздържан, но и ангажиран в сложни социални теми, може да бъде киноразказа на Деян. И въпреки че може да се долови нещо общо между филмите - определен режисьорски стил, те се различават съществено откъм жанр, сюжет и структура.

Деян Барарев е необичаен, интересен и многопластов творец, чиято история си заслужава да се чуе. Хубавото е, че той ще присъства лично на прожекцията и организаторите обещават дискусия на сцена с възможност за пряк разговор с публиката.

znachitelnite-drugi-900.png

Значителните други (2012)

Поредността на филмите ще следва тяхното излизане във времето. Програмата започва от дебютния му късометражен филм „Значителните други“ от 2012г, чието заглавие освен термин в статистиката, е личната история на един мъж, в която наркотиците са стъпало, но не и стълба. Във филма има ноти на наивност, макар и смело да навлиза в тежките теми за наркотиците, се усеща плахост в киноезика, който не отива в полето на суровия неореализъм, който добре се експлоатира в българското кино. Филмът е по-скоро поучителен разказ за прекрачване на границата, отколкото същинско прекрачване на граница.

1613032313_botev-e-idiot.jpg

Ботев е идиот (2013)

Не такъв е случаят с „Ботев е идиот“, който определено прекрачва границите на благоприличието, не само сюжетно, но дори и в самото си заглавие, което очаквано, е съпътствано със скандали. Бърз преглед на печата от далечната 2013-та година ни разкрива впечатляваща обществена буря от реакции, емоции, агресия, заплахи, изявления на политици, искания за забрана на филма и дори полу-успешен опит за смяна на заглавието на филма. За няколко дни филмът влиза в централния новинарски поток. Стига се до охрана с бодигардове на две прожекции на Кинематограф в Пловдив. Един от големите филмови фестивали поставя ултиматум, че ако заглавието не бъде сменено, филмът ще бъде изваден от селекцията. Всичко това звучи като екшън, но историята, всъщност, следва съвсем закономерно политически и социални процеси по онова време. Плакатите за премиерата на този филм се оказват залепени на неподходящото място в неподходящия момент – в няколко училища в Пловдив и София, около датата, на която празнуват феновете на футболния клуб „Ботев Пловдив“. Това възбужда неочаквана вълна от възмущение, която бързо прераства в директна медийна и институционална атака срещу организаторите на прожекциите.

Тази интригуваща, звучаща почти нелепо история, превръща филма в тотален хит с близо 600 хиляди гледания към днешна дата. Цялата история ще може да чуете лично от Деян Барарев и организаторите на прожекцията на 16-ти Февруари.

maika-mi-calling-1920.jpg

Maika mi calling (2015)

Една искрена, тъжна, но добре заснета човешка история за двама братя, нощна София и наркотици с кофти изход. За разлика от „Значителните други“, който можем да наречем съвсем условно по-теоретичен, „Майка mi calling“ определено е доста по-суров, правейки ни преки свидетели на драматичен обрат в живота на млад човек. За съжаление, филмът е и наситен с реализъм, защото засяга една истинска и болезнена за много хора тема в България – наркотиците и младите хора.

Still-batmobil1920.jpg

Батмобил (2016)

Този филм е окачествен като „сърцата комедия“ или иначе казано, жанров обратен завой от тежките проблеми на обществото. Филмът е фокусиран върху нещо далеч по-семпло и близко до всеки човек – връзката с татко. За всеки тя е специална и наситена с какво ли не, и точно това ще видим в Батмобил – противоречията на амбивалентната любов между родителя и вече порастващия син, който има вече собствено виждане за нещата.

1611220960_baikal.jpg

Байкал (2020)

Последният филм на Деян Барарев, запазва доброто настроение и погледа към безкрайната, но близка тема за взаимоотношенията. Ако Батмобил изследва архетипа баща-син, то тук изследваме архетипа двама приятели, но с уловка – единият се облича като жена. Отново бунт. Отново прекрачване на благоприличието, отново сложен конфликт. А нещата същевременно могат да бъдат и толкова прости. Дали сложността е път към достигането на простота? Елате на 16.2.2022 в Синегранд, от 19:30ч на среща с режисьора, за да разберем.

Пълна програма на kinematograf.bg/programa

Свързани статии