„Вита и Вирджиния“ (2018) е филм за страстта и живота, за разума и чувствата, за величието на интелекта и за красотата на създаването. Филм, който превръща литературата в любов и любовта в поезия, болката от невъзможността да се откажем от егото си в любовта намира своя едър план в красиви лица, осветени от четката на ренесансов художник, в които очите пламтят от сълзи.
Режисьорката Чания Батон за трети път работи с оператора Карлос Де Каравальо след късометражния си „Алфа: Омега“ (2013), пълнометражния си дебют „Burn,burn,burn“ (2015). Преди три години, когато „Вита и Вирджиния“ бе още на работната маса, в медиите се изписа доста,че Ева Грийн ще изиграе ролята на Вирджиния Улф. Окаса се, че Елизабет Дебики като Вирджиния е сияние, крехкост, прелест и светлина. В основата на филма е пиесата на Айлин Аткинс „Вита и Вирджиния“ от 1992 г. Аткинс е била готова с филмовата й адаптация още преди 2000 г. и благодарение на шегите на съдбата, тя участва епизодично във филма на Стивън Долдри „Часовете“ (2002). Няколко години след филма на Долдри, Айлин споделя, че „Часовете“ показва едно от истинските лица на Вирджиния – в мълглата на депресията, а Вирджиния все пак е била „остроумна и иронична“. Отношенията между Улф и Уест започват през 1922 г. и близо 10 години тези две чудни, темпераментни жени успяват да съхранят чувствата си и дори да ги трансформират въпреки разрушителността им в креативни импулси: Улф посвещава романа си „Орландо“ на Вита, а години по-късно синът на Вита, Найджъл Никълсън ще напише за Орландо, че романът е: „най-дългото и очарователно любовно писмо в литературата.“
Еднополовата любов отдавна не е шокираща, освен ако не живееш в някой китен градец на родния Прованс! В тази посока „Вита и Вирджиния“ е прекрасен пример за това как може да разкажеш за любовта в добри пропорции от: интелектуалност, еротизъм, емоционалност и дори моминска сдържаност между светлината и тъгата на копнежа по другото тяло. В този филм всичко е красиво, дори болката, която си причиняват Вита и Вирджиния.
За мен е много любопитна онази част от интимността на филма, която коментира как съпрузите на Улф и Уест приемат тяхната връзка. Има на какво да се научим от тях-„понякога ревността трябва да се изхвърли като ненужна чернова“, за да дишаш по-леко, казва Улф и наистина прекрасните съпрузи успяват да съхранят честта си в името на душевния покой на своите музи. Вита е моторът на чувствата, Вирджиния – геният на мисълта, невъзможно е тези две огнени кълба да не се срещнат и да не се слеят в изпепеляваща страст!
За да възприемете тотално филма, бих искала да направя едно уточнение: ако нямате опит с литература, в която потокът на съзнанието е повествователен ритуал и не обичате да пишете или четете любовни писма, написани на хартия, със сигурност няма да усетите силата му, дори ще сте чужди на естетическите жестове-специалните ефекти, които деликатно декорират чувствата на персонажите, няма да разберете и логиката на ситуарине на музиката във филма (Изабел Уоплер-Бридж), която няма нищо общо с епоха и време. Ако пък никога не сте чели роман на Вирджиния Улф, то най-добре е да започнете с „Орландо“ – в него всичко е казано, или почти всичко, защото любовта е като онази река, която прегръща завинаги Вирджиния.
Вита на Джема Артертон е енергична, вятърничава представителка на аристократичен Лондон, която винаги успява да плени с чара си, но на финала на своя роман с Улф е по-слабата страна. Вирджиния на Елизабет Дебики с деликатна суровост показва странностите на романтичните личности, които възприемат света и хората като част от магическата кристална топка на личното творчество.
Във „Вита и Вирджиния“ ще видим и 67 годишната дъщеря на Роберто Роселини и Ингрид Бергман-Изабела Роселини. Тя интерпретира великолепно „целомъдрието и свенливостта“ на богатите, които освен да плачат, могат и да се преструват на радетели на прогреса. Скепсис, органична пошлост на аристокрацията и прагматичност излъчват събраните жестове на Изабела Роселини. За богатите преди всичко е важно, какви слухове витаят в обществото, а не дали то е удовлетворено от живота си. Изабела Роселини е изискана и елегантна в тази опаковка от социални комплекси.
Никога няма да видя Персия през очите на Вита, никога няма да усетя безкрайния страх към отдаването си на друг, така характерен за Вирджиния, но в диханието на тайните им срещи, винаги ще откривам любовния екстаз, за който казват, че прилича на смъртта-покосява завинаги.
Очаквайте „Вита и Вирджиния“ в програмата на CineLibri
Люмиер Лидл
11 октомври 2019 г., 20:30 часа
Дом на киното
12 октомври 2019 г., 19:00 часа
Одеон
15 октомври 2019 г., 20:45 часа
