„Ние, артистите“ с фестивална премиера!

„ Аз имам толкова много деца от екрана и сцената! Бях майка, любовница, героиня! Реших преди финала на живота си, че имам нещо за довършване. Филмовата и театралната критика е писала откровено за моите успехи и  неуспехи. Така се случи, че никой не написа книга за мен – исках да разкажа за това време. Написах две книги за себе си преди „Ние, артистите“. Имах колеги, с които съм създала знакови образи, знакови филми и представления. Ако не са били те, как ще се случи творческият процес? Ето защо реших да пиша за тях в „Ние, артистите“.  С тези колеги съм имала специална, духовна връзка. Усетила съм ги, бяхме от една и съща кръвна група, имахме едно и също разбиране за живота. Имахме обща сетивност и бяхме единодушни за изкуството, в което вярваме. Изходната ми позиция да пиша за тези колеги бе идеята ми, че поне по два филма или в два спектакъла съм работила заедно с тях.  Това не са точно портрети, а нещо, което съм усетила близо до душата си. Журналистът Георги Тошев с открито сърце ми предложи да бъде редактор на текста ми, от издателство „Книгомания“ пък решиха да отпечатат в своята поредица „Любимци на публиката“ моето  четиво. Първите две книги издадох с личен хонорар от киното, когато се снимах в руския сериал за Ванга. Ролята бе за три-четири серии. Не можех да откажа, защото лично съм се срещала с Ванга. Руският екип бе разбрал, че някаква известна, българска актриса ще играе във филма и ми плати добър хонорар. Благодаря им за 2000 лева, които инвестирах в издаването на предишните  две книги. За издаването на третата книга ми помогна Фондация „АСКЕЕР“ - благодаря й за подкрепата!“

А ето какъв коментар предложи и една от героините на книгата, актрисата Гинка Станчева:

„Емилия Радева написа тази книга с любов към колегите, с които си е партнирала. Те са й дарили от своята душевност, благодарение на съвместното сътрудничество по между им са се създали толкова  много прекрасни образи! В киното и театъра трябва да бъдем едно голямо семейство. Ако не сме заедно в работата, ако не се уважаваме, всичко си проличава в играта, натрупва се. Разбира се от време-навреме си правим и критика. С Емилия се познаваме още от студентските години в театралната академия. Тогава се породи нашето приятелство. Съпрузите ни също бяха големи приятели в същата академия. Те бяха по-големи от нас и след дипломирането им, ние също ги последвахме. Емилия замина за Пловдив, а аз за Благоевград. Всеки по разпределение бе в театрите по три години. Бях много благодарна за това време, защото едно е да си студент и съвсем различно е да стъпиш на професионална сцена. Благодарение на тези прекрасни роли в Благоевград натрупах увереност и чак тогава постъпих в столичен театър. С Емилия започнахме в киното като студентки-изиграхме ролите на две приятелки в „Ребро Адамово“ (1958) и такива верни приятелки си останахме и до днес, защото постоянно се подкрепяме и изпитваме същите чувства на уважение и благодарност една към друга“.

С „Ние, артистите“ Емилия Радева си спомня за срещите си с Апостол Карамитев, Наум Шопов, Катя Паскалева, Коста Цонев, Георги Калоянчев, Стоянка Мутафова, Стефан Гецов, Невена Коканова  и други незабравими талантливи колеги, за да ни ги покаже такива, каквито не сме ги виждали. Емилия Радева е направила безкомпромисна оценка на времето и неговите герои. „Ние, артистите“ е книга за българските звезди-за техните съмнения, страсти, радости, влюбвания, пороци, тайни, копнежи...