Датският филм „Любов и други катастрофи“ предизвика силният смях на варненската публика, придружен с аплаузи по време на прожекцията, което подсказва, че хората от Северното сияние не са с ампутирано чувство за хумор.
„Рейкявик“ на режисьора Асгримур Сверисон е разказ за съвременния обитател на исландската столица, разаказ за човека с мечти и стремежи. Хората от Рейкявик имат същите проблеми като нашите – търсят пари, за да спасят жилището си от търг, често губят доверие, често семействата се разпадат, но не е изключена възможността съпрузите да се съберат отново. В тази суматоха, Хронигур се опитва да спаси своята видиотека за ценители на киното, но вероятно старите филми не впечатляват и затова той е принуден да разподаде всичко. Елза – неговата съпруга е принципна, изисква ред и дисциплина, тя е рационална и се грижи за икономическия стабилност в семейството. Елза поставя условията, тя диктува правилата на играта. Хронигур прави своя избор: започва работа в голям магазин, където отговаря за видеотехниката и така всички членове на семейството са заедно. Рейкявик е приветлив, слънчев, дори топъл на фона на житейските дилеми на Хронигур. Рейкявик е джаз, джазът е музиката на филма. „Рейкявик“ на Асгримур Сверисон е романтична история, с комедиен нюанс. Въпреки драматичността на някои от ситуациите, режисьорът е създал светла атмосфера, погрижил се е за положителната енергия на посланията.
„Биполярно момче“ на естонската режисьорка Ану Ауин е динамичен разказ за избора да бъдем себе си. Матиас е ученик, който иска да постъпи в берлинската академия за фотографи. Предстои му дипломиране, но се запознава с Хана, която страда от биполярно разстройство. Изучавайки същността на заболяването й, Матиас се възползва от него – за да се спаси от съдебна отговорност и да не попадне зад решетките, защото извършва престъпление- Матиас обявява, че страда от биполярно разстройство. Той попада в психиатрично заведение, за да бъде подложен на експертиза. Матиас изживява различни състояния, страда, но и придобива зрялост, която му подсказва верния път: всеки трябва да бъде себе си, а спецификите, разликите по между ни не трябва да се превръщат в основа за манипулация на обществото. Ану Ауин тръгва от реалността, тя се запознава с реален човек, който има подобна диагноза. Тя си поставя за цел да разкаже за света на различните, другите, за да оценяваме тяхното поведение не през призмата на болестта, а през идеята, че всеки човек претежава свой свят и той е неповторим, подвластен на различни настроения. Този свят е богатство, независимо диагнозите, хапчетата, терапията.
Датският филм „Любов и други катастрофи“ е личният ми фаворит заради крайностите на ситуациите в него. Съпрузите Роза и Фредерик са перфектната двойка. Тя е автор на книги за отношенията между съпрузите, а той е автомеханик, който освен, че поправя редки автомобили си има и една малка тайна - Фредерик си има любовница. Така се случва, че по едно и също време съпругата и любовницата (Соня) забременяват от Фредерик. Фредерик настоява за аборт, но всяка от тях решава по различен начин казуса. Соня посещава своя терапевт (Роза), която я съветва да запази детето. След време Роза разгадава малката тайна на Фредерик и се разделя с него. От тук, от тази фаза, сюжетът на „Любов и други катастрофи“ се превръща в торнадо, всеки счупва нещо от себе си (в преносен и буквален смисъл), всеки жертва нещо от своя вътрешен комфорт, за да стигне до извода,че е имал грешни илюзии за своя партньор. Въпреки духовните и физически рани, на финала Фредерик се сдобива с трети наследник, а едно от децата на Роза и Фредерик, подарява своя играчка, създадена при специални обстоятелства на най-новия, малък човек. Соня и Роза се разделят с негативните мисли, за да овековечат егоизма на Фредерик с приятелство по женски. В „Любов и други катастрофи“ актьорското трио Кристине Албек Бьорге (Роза), Ларс Ранте (Фредерик) и Елен Хилингсо (Соня) демонстрират силно актьорско присъствие, плътност и тотално отдаване на динамиката на чувствата, заложени от режисурата на Софи Стоугаард.
„Любов и други катастрофи“ е филм, към който някои български дистрибутори на европейско кино в България, гости на МФФ „Любовта е лудост“ показаха интерес и силно се надявам датската трагикомедия да намери своята разпространителска мрежа сред родните киносалони, защото филмът притежава качествата не само да забавлява интелигентно, но и да ни подтиква към разсмисъл след пуканките. Похвално за организацията на МФФ „Любовта е лудост“, че режисьорите на филмите бяха гости на фестивала, а актрисата Кристине Албек Бьорг от „Любов и други катастрофи“ стана любимка на варненските зрители и след прожекцията на филма, мнозина си направиха снимка за спомен с Кристине.
