Зад гърба си Уес Андерсън има девет пълнометражни филма. След стоп-моушън анимацията „Фантастичният мистър Фокс“ (2009), режисьорът отново експериментира с този вид аниматорски език, за да ни отведе в близкато бъдеще в страната на Акира Куросава и Хаяо Миядзаки-кино магьосници, които Андерсън боготвори, дори може би ще откриете нещо общо между новия филм на Андерсън „Островът на кучетата“ и „Рай и ад“ (1963) на Куросава.
Ако се опитате бързо да произнесете английското наименование на филма „Isle of dogs“ ще се натъкнете на скритото послание: I love dogs – чрез животните, авторът се опитва да сътвори една причюдлива история, надскачаща локалното и разсъждаваща върху глобалната криза на ценности.
Сред личните ми фаворити от колекцията „Уес Андерсън“ се нареждат „Колежът Ръшмор“ (1998) заради Бил Мъри, съвместната работа с актьора Оен Уилсън (който е съавтор на три филмови Андерсънови приключения) и дебютиращия актьор-ексцентрик Джейсън Шварцман.
През 2009 Уес Андерсън най-накрая прави директна адаптация на любимия си автор – Роалд Дал по “Фантастичния мистър Фокс” – първата книга, която Андерсън притежава още от дете. Майсторската стоп-моушън анимация е истински шедьовър, който определяме като най-важната анимация за миналото десетилетие. Към типичния за Андерсън актьорски състав добавяме Джордж Клуни (в ролята на мистър Фокс), Мерил Стрийп и Уилям Дефо и получаваме не друго, а един феноменален voice acting във филм, комбиниращ смешното, трогателното и милото както никой друг!
Фестивалът в Кан през 2012 се открива със седмия пълнометражен филм на Андерсън “В царството на пълнолунието”, за който Андерсън получава и номинации за “Златна палма” и “Оскар” за най-добър сценарий. Детското във филмите на Андерсън се проявява чрез герои от всички възрасти още от дебюта му, за да достигне пълната си сила в любовната история за Сам и Сузи, изиграни прелестно от Джаред Гилман и Кара Хейуърд. Магическото приключение е факт, както и да го погледнеш, а музиката на мосю Деспла разтапя душата ти! Тази музика няма начин да не Ви впечатли и в „Островът на кучетата“. Ако никога не сте гледали филм на Уес Андерсън, започнете с този!
Дали действието се развива в хотел, в летен лагер или в семейството, нещо винаги разрушава идеята за идилия, така и в „Островът на кучетата“ идилията във фамилия Кобаяши е пред разпад. Кметът на Мегасаки (място, което по ирационален начин ме подсеща за Нагасаки) е корумпиран политик, който в съюз с военните иска да спечели поредните избори. Като аргумент в своя полза прилага мерките си срещу кучетата носители на грип. Съпротива естествено се оказва-учените имат идея за ваксина, която много скоро ще е на пазара. Но Кобаяши е коварен тип и слага отрова в храната на лидера им, така че проблемите стават с един по-малко. Същевременно група ученици, ръководена от американче момиче започва да разгадава корупционните методи на Кобаяши. Кметът изпраща в прокълнатото място „Островът на кучетата“- Спотс, кучето, на малкия Атари – далечен роднина на Кобаяши, чиито родители са загинали в катастрофа. Атари се втурва да търси своя Спотс, защото по подобие на изоставените на острова четириноги, Атари след смъртта на своите родители се чувства като бездомник, въпреки авторитетните грижи на кмета Кобаяши. Един епизод от първата среща на Атари със Спотс показва отношението на възрастните към животните, когато Атари иска да погали Спотс, му крещят, че кучетата са охрана и с тях не трябва да се сприятелява. А в същината на историята, се оказва, че кучетата могат да бъдат верни приятели, в някои отношения по-добри от хората. Атари попада на острова, група кучета, предвождана от Шефа (черно, улично куче) го намират и започват да издирват Спотс, който пък ги спасява от кучетата – роботи, изработени за каузата на кмета Кобаяши. „Островът на кучетата“ завършва с хепи енд, има революция, разкриване на опасни интриги и Атари става кмет на Мегасаки. На първи план балансът е възстановен.
Какво обаче ни казва Андерсън с „Островът на кучетата“?
Нека забравим за прекрасната анимация, за изключителното озвучаване на талантливите актьори, с някои от които Андерсън си сътрудничи често: Брайън Кренстън, Бил Мъри, Тилда Суинтън, Едуард Нортън, Джеф Голдблум, Скарлет Йохансон, Френсис Макдорманд, Харви Кайтел- тези актьори с гласовете си превръщат филма в аудио празник. Андерсън вплита в историята си атмосферата на Изтока, не за да го натовари с негативна оценка, а за да предаде екзотика на ситуациите чрез бита, ритуалите, традициите. Нелинейната сюжетна структура, паралелните монтажни връзки, флашбеците са част от богатия наратив на „Островът на кучетата“. Във филма има всичко, което търсим при срещата си с художествен пълнометражен игрален филм. Но тази фантастика показва, че предсказанията на Оруел са живи и на ход, че омразата и ксенофобията съществуват, че не сме преодолели кошмарите Хитлер, Сталин, Холокоста. „Островът на кучетата“ за някои може би е приказка, за други се превръща в злободневна остра, социална сатира, в която режисьорът понякога емоционално се отчуждава от случките, за да ни подтикне към търсенето на контакт със света на другите, на различните. „Островът на кучетата“ е протест срещу целенасоченото унищожаване на света около нас. Ние извършваме геноцид, независимо дали го осъзнаваме или не със Земята, с душата си, с близките си. Време е да спрем и да прогоним бесовете си, защото Островите на отчаянието се раждат там, където човекът е загубил вяра в ближния си.
Очаквайте „Островът на кучетата“ на Киномания 2018!
