За разлика от невротичния Уди Алън, Спайк Лий неотлъчно прави кино за хората от своя отбор – за чернокожите. 61 годишният Шелдън Джаксън, наричан в ученическите си години Спайк (Шип), наистина се държи като немирен шип-дразнител, защото изследва и показва процеса на омраза и насилие, породен между хората от различни раси.

Ако в началото на своя творчески път Спайк Лий снима комедии с главни герои чернокожи, то днес филмите му са като реквием на Американската мечта. Опитвайки се да достигне до самите корени на тази историческа вражда, Лий стига до обобщението, че „сексът и расизмът вървят ръка за ръка“. Ку-клукс- клан се появява именно за защита на белите жени в американския Юг от негрите. През 1991 „Треска в джунглата“ (Jungle Fever) е посветен на паметта на чернокож младеж, който е убит, защото го заподозряват, че се е среща с бяла жена. Едни от най-интересните афроамерикански актьори пробиват във филмите на Спайк Лий. Лорънс Фишбърн прави първата си главна роля в неговия “School Daze” /1988/, а Дензъл Уошингтън играе в няколко от филмите му като най-ярко е изпълнението му в „Малкълм Х“ (Malcolm X, 1992), за което той получава награда за най-добър актьор на кинофестивала в Берлин през 1993 г. и номинация за „Оскар“. В последния филм на Спайк Лий „Черен в клана“, синът на Дензъл Джон Дейвид Уошингтън (популярен от сериала „Футболистът“) достойно прославя ДНК-то на своя родител, защото играе на ръба, между полюсите: комедия и трагедия.

2.png

„Черен в клана“ е носител на престижните награди от Кан 2018 – Гран при на журито и награда на екуменическото жури-обстоятелството подсказва, че филмът се възприема като знаков с хуманните си послания.

„Черен в клана“ започва с цитат от „Отнесени от вихъра“ (1939), Скарлет О’Хара е заобиколена от телата на убити и ранени герои от Гражданската война. Втори кадър: пред екран застава Алек Болдуин, който изпълнява ролята на телевизионен проповедник-расист, говорещ с невероятен хъс срещу чернокожите, жестовете му са вид рефлексия, отговор на съвременен американски политик, който актьорът обича да имитира в редовно в шоуто Saturday Night Live. На финала на филма зрителят е направил връзката: Спайк Лий изисква от Доналд Тръмп и неговия девиз Америка отново да се превърна във „велика сила“ да не манипулира обществото като определя определени eтноси за приоритетни за сметка на други.

„Черен в клана“ може да се възприеме като публицистична платформа – манифест на Спайк Лий. От една страна режисьорът си играе с популярните от 70-те американски „blaxploitation movies“ филми (черен-експлоатация), в които белите имат определени щампи за чернокожите и ги използват в клишираната им форма, от друга страна Лий преобръща идеята, че съвременникът е преодолял негативните си мисли и е надскочил расовите си предразсъдъци – финалните документални кадри от телехроника през 2017 показват как белите са готови да се завърнат към Ку – Клукс – Клан, за да удовлетворят омразата и гнева си. Вероятно лозунгът „ Да направим Америка отново велика!“ освен за ултрапартиотите е фикс идея и за по-голяма част от американците, начело с ПРЕЗИДЕНТА.

44.jpg

„Черен в клана“ звучи като анекдот: имало едно време две ченгета-чернокож и евреин. Те решили да действат под прикритие и да влязат в редиците на Ку – Клукс-Клан като ги разбият. Място на действието - Колорадо Спрингс, време -70-те, когато пък движението на Черните пантери, борещи се за правата на чернокожите се радва на много сипматизанти и членове. Най-интересното в цялата история е, че тя е реална. По-късно дори излизат мемоари, които вдъхновяват Спайк Лий при наличието на вече готов проект да подготви със сценариста Кевин Уилмот независима история, която се опитва да анализира как филма на Дейвид Грифит от 1915 г. „Раждането на една нация“ е способствал за развитието на американското общество. Сто години след този филм, неонацистите в Америка и представителите на Ку-Клукс-Клан продължават да го боготворят. Задачата на Уилмот и Лий е „Раждането на една нация“ да се превърне в спомен, в прогонено минало, в изстрадана история. Ето защо във филма присъстват кадри от „Раждането на една нация“. В мемоарите си чернокожият следовател под прикритие Рон Сталуърт описва сбирките на членовете от Ку - Клукс - Клан- там редовно се прожектира „Раждането на една нация“, за да се възроди чувството за слава и превъзходство на белите над чернокожите.

Докато гледах първите 30 - 40 минути на „Черен в клана“, имах чувството, че Спак Лий е брат на Братя Коен - хумор, наситен с абсурд и много забавни, достигащи до тотална липса на вкус диалози. По-късно, когато Рон (Джон Дейвид Уошингтън) режисира своя приятел Филип (Адам Драйвър) да се представя за него с тялото си пред агитката на Ку – Клукс-Клан, жанрово историята започна да се развива като микс от криминале и политически трилър с някои екшън моменти - например избухването на бомбат с различен адрес от първоначалния. А два кулминационни епизода, преобърнаха впечатленията ми: паралелният монтаж между събранието на Черните пантери и Ку-Клукс - Клан, когато членовете изпадат в емоционална истерия и започват да крещят: „бяла сила“, „черна сила“. Присъствието на 91 – годишната икона Хари Белафонте, който разказва покъртителна история за насилие и омраза, за това как едно чернокожо момче е пребито, кастрирано и опечено живо пред погледа на белите, а снимките от тази зловеща инквизиция са се продавали като сувенирни картички - този монолог, въздейства магнетично. Вторият драматичен, достигащ до трагични катаклизми момент е пътуването през времето на Рон и неговата приятелка Патрис (Лора Хариър), кадърът преминава през дълъг коридор, през прозорец и ку-клукс-кланци, които горят кръст, а след това зрителят попада на едно сборище от 2017 г. в Шарлотсвил, където през август невинна бяла жена е убита, защото е протестирала срещу изстъпленията на белите качулки. В архивните кадри, зрителят ще види истинския лидер на расистите от този район Дейвид Дюк, който в художествената интерпретация на Спайк Лий се играе от актьора Тофър Грейс. Между кадрите се появява и Тръмп, който казва, че позицията на неонацистите не е частна, сред тези хора има и протестиращи нормални бели хора, които изповядват надеждата, че Америка трябва да принадлежи на американците... дали пък в Тръмп не дреме расистки трепет?! 32 годишната Хедър Хейър е убита от тези „нормални бели хора“, които искат Америка да принадлежи на американците, но тя не е чернокожа, а бяла жена, която се е осмелила да защити идеалите си. Позицията на Спайк Лий е категорична: няма място за омраза-той обръща флагът на Америка и го боядисва в черно. Идеалът е в траур. Идеалът за равенство и братство е отдавна убит, отдавна мираж.

555.jpg

Рон и Филип успяват да разкрият мрежата, да се внедрят, да изобличат преследваната от закона дейност, в момента, когато отделът празнува успешната операция, главните виновници-чернокожът и евреинът са извикани от техния ръководител с инструкция за разформирование и приключване на операцията. Някой дърпа конците, а на Рон не му остава нищо друго освен да се откаже от поста си, щом своите хора те предават, каузата е безмислена.

Посланието е ясно: ненавистта на днешните американци не е само спрямо чернокожите, те са готови с подобна ярост да унищожат евреите, хомосексуалистите, всеки, който по някакъв начин се окаже неудобен, противен на техния Бог. Всеки, който не е съвместим с идеята за националистична система може да се превърне във враг. Фашизмът е буден, той е тук. За съжаление ние си нямаме Спайк Лий, който да бие камбаната. А време почти не остана!

Очаквайте „BlackKklansman“ на Киномания 2018!