„Roma” - Алфонсо Куарон в „търсене на изгубеното време“

В този дом само докато властва сънят е тихо. Във водата се отразява небето, а там в неизвестността бавно пълзи самолет. Клео ще почисти пода, ще се погрижи кучето Борас, което редовно скача като гумена топка да не избяга, ще посрещне прибиращите се от училище Пако, Пепе, Тоньо и Софи. Господин Антонио е постоянно зает и дългите му командировки напрягат съпругата му София. Баба Тереза, слугините Адела и Клео помагат на София, която напоследък е изнервена. Антонио заминава за Квебек, след време напуска семейството. Клео е поставена пред изпитание – бъдещето й на самотна майка предполага трудности и неизвестност.

Настъпва празникът, всички възбудено очакват новата година. Семейството празнува далеч от столицата при близки настъпването на 1971 г. Една разбита чаша с напитката пулке предвещава бъдещето...

„Roma” (2018) след „И твойта майка също“ (2001) е заснет от Куарон в Мексико, за да се възкреси мястото и историята. Магическо, широкоформатно, авторско кино! Поради ангажимент на оператора Емануел Любеци, режисьорът стои зад 65 милиметровата цифрова камера Alexa65 и успява да създаде свят-фотокартичка на миналото, в който се чувства духът на времето, на улиците, на старите автомобили, на киносалона с „Голямата разходка“ (1966) и прекрасните импровизации на Бурвил и Луи дьо Фюнес, където силуетите на Клео и Фермин се сливат с големия екран-режисьорът разказва с нежност, с емпатия и обич за своите герои и ни подтиква да ги усетим в тяхното пълнокръвие.

Куарон никога не е бил лошо момче, черен кон или бунтар. С дебюта си „Само с партньора си“ (1991) – една комедия за мексиканския Дон Жуан в стилистиката на Алмодовар той постига успех. В началото на кариерата си не преследва на всяка цена оригиналните истории, а се опитва да вмъкне своята идея за адаптирането на романи, така се появяват филмите „ Малката принцеса“ (1995), „Големите надежди“ (1998), „Хари Потър и затворникът от Азбакан“ (2004).„Децата на хората“ (2006). В „Гравитация“ (2013) той показа, че може да бъде новатор във формата, а и "Оскар"-ите за най-добър звук, монтаж, визуални ефекти, операторска работа, режисура демонстрираха признание за качествата на една камерна история, в която психологизъм и фантастика се пресичат при маргинални обстоятелства. Една от най-внушителните и сериозни роли на актрисата Сандра Бълок в киното е именно в „Гравитация“, с тази роля актрисата излезе от клишето на романтичната палава авантюристка. Пет години след „Гравитация“, Куарон триумфира с „Roma”. След специалните ефекти настъпи времето на аналоговия, живия, тактилния филм. След чувствителния разговор за бъдещето дойде време за споделяне на спомена, а вместо една актриса, в „Roma” Куарон се отпуска в множеството от хора, обитаващи квартала на детството му. Филмът продължава идеята за космическата самотност на жената. В него Клео и София трябва да се преодолеят своята самота заради и въпреки живота, заради другите. Прекрасна е дебютантката Ялица Апарисио-автентична, неподправена, естествено влязла в тъканта на Клео.

На пръв поглед „Roma” се характеризира с отсъствие на сложен сюжет, в диалога не присъстват сентенции и мъдрости, няма флирт с интелектуална многозначителност. Но пък делникът е уловен в неговата пъстрота и цялост. Две жени, всяка със своята социална принадлежност преминават през общо чувство-изоставени от мъжете, те трябва да се справят сами с предизвикателствата на битието. Клео трябва да роди дете, което не е признато от Фермин, а София трябва да се погрижи за прехраната на семейството си, освен преподавателска дейност, тя започва да работи и в издателство.

Зрителят е свидетел на земетресение, пожар, раждането на мъртво дете, море, което улавя в юмрука на бюрята си невинни жертви, разстрели на активисти от студентски демонстрации в Мексико. Но само жената със своята уникална природа е в състояние да прости, да разбере, да се разтвори и поеме тъгата. За разлика от тази природа, светът на мъжете се развива върху идеята за власт и доминиране. В този смисъл той е абсолютно съвременен филм. Тази година „Студена война“ на Павел Павликовски и „Roma” на Алфонсо Куарон са в естетиката на черното и бялото. И двата филма тръгват от частната, личната история, но на финала ни предлагат важни обобщения. Според мен „Roma” на Куарон е по-многопластов в обощението и разбира се по-екзотичен в дирене на екзистенциалните истини.

„Roma“ е филм за „малкият човек“. Клео е пасивна, не е от хората, които изразяват собствено мнение, в своята мълчаливост тя е анонимна, загубена душа. Затова цялото й същество изисква от нас зрителите да й обърнем внимание, да я забележим, да я прегърнем.

„Roma” предлага изобилие от гениални кадри, но бих искала да откроя любимите ми: първите минути, в които опознаваме дома на нашите герои, раждането на момиченцето на Клео и сцената на плажа след като Клео спасява децата от удавяне. Тези кадри са предположени от едно напрежение, което витае в пространството, тези кадри са негов отговор. За мен е интересен пътят, следван методично от Куарон, начинът, по който ние не сме наясно какво точно се случва, случва ли се нещо специално и въпреки това наблюдаваме с любопитство.

„Roma” е един от най-добрите филми на годината, не заради новаторския сценарий (историята е обикновена, нищо оригинално няма в битието на един дом), но майсторството на Куарон е в нюансите, в трепета и любовта, с която той ни представя този микро свят от началото до края на филма. Тази любов ни облъчва, тя ни заразява по един вълшебен начин, който завладява сетивата ни и прогонва равнодушието ни. „Roma” е невероятно красив филм, в който всеки кадър е ситуиран с прецизна мисъл, творбата на Куарон е подарена емоция, която ни прави по-добри към себе си и другите.