Средновековието все още. За мен пък България е в Средновековието-по улиците и от телевизора средните векове силно дращят, но явно спим и не ни прави впечатление.
В „Господ съществува, името й е Петруния“ има полиция, има нацониласти, има уморени родители, има и кръст! За кръста мъжете се хвърлят в студената вода, но когато една жена успява да спечели съревнованието им-това вече е погром над мъжкото достойнство, това е грях, това е Революция. Не, не е нежна революция, защото всички смятат, че Господ е мъж, но дали?
Иска ми се „Господ съществува, името й е Петруния“ да се види от много хора. В него има лекота, смях и интимност. За интимността обърнете внимание в едрия план, в лицата от тази история. Бях разговаряла с човек от екипа на София филм фест в София, че във Варна работя и с богослови, за които непременно този филм ще е предизвикателство- може би е добре да бъдат поканени на премиерата му в морската столица, за да споделят своята позиция. Не ми се получи идеята за дискусия, но пък „обходихме“ филмовото бижу от Северна Македония с най-големите от кино школа „Братя Люмиер“ – ОДК – Варна и си отделихме време за коментари.
Добрата новина е, че в София, колегите от критическата гилдия при СБФД присъдиха на филма на режисьорката Теона Стругар Митевска „Господ съществува, името й е Петруния“ своята награда за най-добър балкански филм. Съвсем заслужено и адекватно!
Зададох следните въпроси на Кристина Стефанова и Никола Йорданов:
1.Коя и каква е според теб Петруния?
2.Защо е трудно да си себе си?
3. Защо няма подобни филми в бг кино?
4. С какво е по-различен този филм според теб?
5. Кое заслужава (или не заслужава) адмирации в този филм?
Техните отговори:
1. Петруния е обикновена жена, която търси себе си и която се опитва да промени възгледите на едно общество със закърняло мислене.
2. Причините са хиляди – понякога, и ние като Петруния, сме заобиколени от общество, което не ни разбира, не ни приема и ни кара да бъдем като всички останали, да не сме различни, защото различното е плашещо за хората със затворено, ограничено мислене. Но в други случаи ние се страхуваме от самите себе си и това какво ще открием, ако надникнем дълбоко в себе си. Страх ни е от непознатото.
3. Не мисля, че българското общество е готово за филм, които се противопоставя на патриархалните норми. За жалост, сме още със застаряло мислене, което в близките години няма да се промени. Но вярвам, че с времето нещата ще се подобрят, защото животът ни е една еволюция, една промяна и не можем винаги да стоим с едни и същи възгледи и приоритети. Кой знае, след години може да се намери група хора, които ще са готови да направят филм засягащ по-модерни проблеми и които няма да се страхуват от критиките на публиката.
4 Това е един филм, който смело се противопоставя на традициите и нормите, като в същото време, с помощта на малко комедия, представя една обикновена жена, в един обикновен град, която до края на филма остава вярна на себе си.
5.Адмирации заслужават целия екип, който се е престрашил да създаде този филм, защото много малко хора на Балканите биха пресъздали такава история на големия екран. Това е един от филмите, който ще постави основата за промяна на балканското кино и ще даде пример на много бъдещи творци.
Никола Йорданов
1.Петруния е обикновена женица с модерни разбирания за живота, които се различават от общоприетите разбирания на обществото. Тя изисква равноправие и по някакъв свой начин работи за него.
2.На човек може да му е трудно да е себе си заради приетите норми на обществото ни кое е “правилно” и кое- не. Ако нашите стремежи и разбирания се различават от тези на тълпата, то тълпата ще гледа да “ги вкара в правия ред”
3.Точно това е причината да няма такива филми в България. Хората биха гледали да потъпчат целия труд, вложен в направата на подобен филм ако той накърнява чувството им за справедливост с теми, които те не приемат за правилни.
4.Ако се погледне голямата картина, това е просто един обикновен филм. Подобни сюжетни линии се срещат нерядко в киното по света. Но ако обаче се види, че това е източноевропейски филм, където мисленето на хората е с години назад, картината се променя.
5.Филмът заслужава адмирации за смелостта си да направи история със сюжет, който би бил приет за проблематичен от много хора. Тези хора са и проблема и причината още мисленето ни да е години назад от това на цивилизацията.
Попитах и Симона Николова как възприема Петруния и защо е трудно да бъдеш себе си в наши дни? Тя ми отговори така:
„За мен Петруния е смел човек, който много не се замисля за последиците от делата си. Надява се, че ако хване кръста, може той да й донесе късмет в живота. Тя скача във водата, въпреки традицията, напук на нея.В днешно време сме свикнали да правим всичко по един и същи начин. Ако действията ни са по-ралични от обичайното, хората приемат, че грешим и дори че извършваме пестъпление.Приели сме традициите като закон, а не трябва.“
Няма да забравя думите на Симона, докато обсъждахме филма: „Петруния иска да е здрава и да бъде щастлива!“. Простичка истина, към която се стреми всеки човек. А защо е така трудно да ни се случи? Защо живеем в пространство, където шовинистичният навиитет на управляващите се родее с милиционерски манталитет? Защо сме на 111 място по свобода на словото? Защо не изпитваме възторг като ни кажат, че Марийка е ромче? Защо пошлостта набира скорост в изкуството, културата, в общуването ни? Имам още въпроси, но няма да ви развалям отпускарското настроение през август. Понякога е добре да видиш един балкански филм, за да се научиш да бъдеш себе си, защото киното е възможното лекарство за осакатените ни сетива. Понякога е по-добе да си пънкар в позицията си-досущ като Петруния, докато Прокоратурата, Владиката, Полицията, Телевизията умуват дали Бог е жена или мъж.
Спомняте ли си, че на финала на една приказка, едно дете се провиква така: „Царят е гол“?
Елица Матеева