Със сигурност в живота ни настъпват моменти, когато сме изтеглили късата клечка и рационалните обяснения остават излишни. Киното борави с различни сюжети, чрез които чудесата се появяват там, където надеждата е последният спасителен пояс за героите. В списъка ми от филми, в които животът е чудо попадат: „Животът е прекрасен“ / La vita è bella (1997), „The Green Mile“ / Зеленият път (1999), Big Fish“ / Голямата риба (2003), „Amélie“ (2001), „The Curious Case of Benjamin Button“ / Любопитният случай на Бенджамин Бътън (2008). С „Моята майка е вълшебница“ на канадския режисьор Кен Скот той се обогатява по специфичен начин, защото „Моята майка е вълшебница“ е трогателна история за връзката между малките и големите - съвършена ода за майчинството. „Моята майка е вълшебница“ е жизненоутвърждаващ филм, където трагичното и комичното играят на гоненица по между си, а за зрителя остава удоволствието да се приюти в света на семейство Перес.